В кризата българинът започва да цени семейството и образованието пред парите

В кризата българинът започва да цени семейството и образованието пред парите

Кризата с коронавируса е преподредила факторите, които българинът оценява и те определят чувството му за пълноценност. На преден план излизат отношенията със семейството, близките и приятелите, обучението и целите, а парите губят досегашното си първо място.

Това сочи представително проучване за факторите на пълноценния живот на българина, което търговската верига "Лидл България" провежда за трета година с помощта на "Прогрес консулт", чиито частични резултати бяха обявени в четвъртък. Традиционно то се провежда през януари, но заради коронавируса и провокираната от него промяна в живота, допитването е било повторено през април.

Парите, които за последните три години винаги са били на първо място по значение, вече са изместени и слизат на четвърто сред тестваните седем групи фактори. В условията на криза за българина значително расте значението на образованието и рекреацията, но тя отново е в тясна връзка с отношенията – срещи и общуване с приятели. Интернетът става жизнено важен за всички – за комуникация, информиране, обучение. Кризата кара българина да бъде по-фокусиран и разумен. Той пести, чете повече и отделя време за общуване със семейството. Разбираемо здравето също бележи промяна в положителна посока, макар и с по-нисък ръст, според данните от изследването.

"За нас беше много интересно да наблюдаваме как българинът оценява важните за него неща преди и по време на епидемията. За щастие резултатите показват много положителни промени, които говорят, че българинът цени истински стойностните неща", коментира Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на Лидл България.

Проучването изследва значението на 82 показателя, разделени в 7 категории – здраве, рекреация, отношения, пари, професия, образование и цели. На тази база се изчислява и Индекс за пълноценен живот, който показва доколко качеството на живот на българина отговаря на неговите очаквания.

"Като цяло резултатите показват, че новата ситуация силно е повлияла върху подредбата на основните фактори, определящи пълноценния живот на българина. Но още по-важното е, че почти всички бележат увеличение и значението им нараства. Това показва, че българинът е станал по-фокусиран и задълбочен, а кризата го е накарала да се вгледа повече в живота, да мисли повече върху важните неща", смята Росен Кутелов, изпълнителен директор на "Прогрес Консулт".

Според данните от проучването най-голямо увеличение се наблюдава в групите фактори, свързани с образованието и със свободното време и почивката, обобщени като рекреация.

"Това е прекият ефект от наложената социална изолация, който ясно показва, че хората започват да разбират повече ежедневието на децата и учебния процес, а от друга страна да ценят повече общуването с другите и природата", допълва той.

Агенцията му отчита интересно движение на фактора образование. За последните три години, непосредствено преди извънредното положение, това беше единствената от седемте групи фактори, която отбеляза спад спрямо предходните години.  Два месеца по-късно обаче се оказа, че точно образованието расте най-значително измежду всички изследвани 7 групи фактори, като значението му се увеличи с 10,5%. Покачването на тежестта на образованието е пряко свързано с масовото одобрение на онлайн обучението, което се приема като смислено и положително от 82.5% от запитаните, докато едва 17.6% от хората отричат смисъла му, сачот данните.

Социалната изолация не се отразява на 59.1% от запитаните и те не отчитат промяна в отношенията с близките си. За 35%, в по-голяма или по-малка степен, промяната е към по-добро и едва 5.8% посочват, че затварянето вкъщи е влошило отношенията в семейството.

Заради променените навици по време на социалната изолация, 26% от анкетираните оценяват като пълноценно общуване удоволствието да приготвят храната заедно с близките си.

Желанието за свобода и независимост бележи значителен растеж и тази година влиза в топ 10, изкачвайки се с  цели 10 позиции в класацията. То се свързва пряко и с желанието за финансова независимост и финансова обезпеченост, които като индивидуални фактори се изкачват се съответно от 11-то и 9-то място през 2018 г. до 5-то и 7-мо през 2020 г. Любопитен факт е обаче, че всеки 5 от анкетираните по време на извънредното положение заявява, че е съгласен свободата му да бъде ограничена заради карантината колкото е нужно.

Споделяне
Още от Общество