Както съобщи агенция Макфакс преди седмица, председателят на Лигата на социалдемократите на Войводина Ненад Чанак, е обвинил публично властите в Белград, че с помощта на Сръбската Православна Църква планират създаването на Сръбска Автономна Област “Църна Гора“, за да дестабилизират допълнително ситуацията в републиката.
“Много съм загрижен от случващото се в Черна Гора и в Македония, тъй като това са двете последни федерални единици на бивша СФРЮ, с които Сърбия не е воювала. Очевидно сега идва и техният ред“, казва Чанак в интервю за новосадския вестник Дневник. Според войводинския политик Белград подготвя почвата за обявяване на САО “Църна Гора", с което ще се дестабилизира републиката след референдума за независимост. Чанак смята, че съществуват подобни планове и за Македония, но там въпросът е много по-комплексен поради по-големия брой заинтересувани страни.
“Ако в Сърбия църквата и държавата не се отделят една от друга, Сърбия ще се превърне в “православна джамахирия“, каквато няма втора на света“, смята Ненад Чанак и припомня, че през последните 15 и повече години СПЦ е играла ролята на пета колона и авангард на националистите преди да заговорят оръжията на армията.
В нарочен редакционен коментар на сайта на Македонската Православна Църква се призовава “демократична и и свободна Европа да не се хваща на въдицата на великосръбската пропаганда“, която апелира към вродената чувствителност на европейските граждани, когато става въпрос за защита на човешките и верски права и свободи.
Сръбската пропаганда се е обърнала към европейската общественост с апел да защити осъдения от македонски съд за разпалване на расова и верска омраза бивш владика Йован Вранишковски. Това не бива да се допусне, считат македонските автори, тъй като би означавало затваряне на очите пред цялостната обстановка във и около Сърбия.
Македонският църковен сайт дава собствена оценка на истинските мотиви за най-новата сръбска антимакедонска офанзива:
“Същите църковни, политически и криминални (военно-печалбарски) структури, които предизвикаха и се възползваха от кървавите събития на бившите югославски територии и които, както по всичко личи, все още крият в своите църковни обекти военните злодеи, търсени от Хагския трибунал, и днес, използвайки познати методи и средства, искат да постигнат същата цел. Тази цел е осъществяването на непреболедуваната идея за Велика Сърбия - поне до там, до където им се струва, че е възможно в сегашния момент, т.е. до Република Македония, Черна Гора, Косово и Войводина.
Нека си спомним как се случи всичко, какви бяха методите и средствата, за които стана дума: най-напред познатите, екстремно националистки настроени епископи на Сръбската Православна Църква разбудиха чрез духовен и психически терор агресивни настроения от миналото, разкопавайки през 1990 г. костите на загиналите по време на Втората световна война на територията на Хърватия и Босна и Херцеговина сърби. След това, когато вече беше налице критична изплашена маса хора под оръжие и от двете страни и след първите кървави инциденти, тръгна в настъпление тогавашната ЮНА, ръководена от сръбски генерали, а по стъпките ѝ поеха вече паравоенни структури. Резултата го видяхме всички - от сторените злодеяния, като например онези в Сребреница или във Вуковар, настръхва всеки цивилизован човек по света, но и всеки цивилизован сърбин. Само няколко епископи на Сръбската Православна Църква, благодарение на чието погрешно ръководство преди всичко, пострада и самият сръбски народ, все още не могат да прозрят и признаят своя грях. ....Страстите правят човека сляп, а особено страстта на национал-шовинизма.
Нещо подобно се случи и в Косово. Отначало същите хора на Сръбската Православна Църква, служители на идола “нация“, провеждайки специална, подготвена за целта програма, поставиха свой идеологически правоверен епископ в Призрен и в течение на деведесетте години на миналия век възстановиха косовските манастири като центрове за разпространение на великосръбския национализъм. След това, сякаш по договореност, последва съпроводено с физически терор настъпление на военно-полицейските сили и паравоенни криминални формирования. Така естествено, след като се разпалиха двата национализма, към 1999 г. се стигна до Косовската криза и до интервенцията на НАТО в бивша Югославия, с всичките трагични жертви от двете страни. И пак за разлика от целия цивилизован свят само някои сръбски епископи все още не могат да видят и да разберат своя грях, а манастирите в Косово, под воената защита на КФОР, са до ден днешен полуживи-полумъртви свидетели на неосъществената великосръбска идея и на провалената християнска мисия между албанския и сръбския народ.
Същите методи и средства на духовен и психически терор под мълчаливото одобрение на Сръбската Православна Църква започнаха преди три години да се прилагат от същата малка група епископи – направи се опит да се създаде паралелна църковна структура в Република Македония…“
По-нататък коментаторът на сайта http://www.mpc.org.mk припомня подробно развитието на църковния конфликт през последните 3 години и намесата на представители на сръбския висш клир в независимото духовно и имотно управление на МПЦ, кулминирала в ръкополагането от страна на патриарх Павле на отлъчения македонски духовник Йован Вранишковски за архиепископ на специално създадената от Белград “Охридска архиепископия“.
Авторът на статията отправя благодарност към Бога за това, че “християнският народ в Македония остана до сега етнически и църковно неделим и не се появи такава критична маса от хора, която би била нужна за политическа дестабилизация на страната и би послужила като повод за военна интервенция“.
Ако Македония беше федеративна република заедно с Република Сърбия, в състава на бившата федерация и ако федеративната войска присъстваше на цялата територия, това според македонския коментатор, щеше да е достатъчно за да преживеем същия сценарий, познат вече от другите югославски рупублики и от Косово.
В заключение сайтът на МПЦ подчертава, че събитията около затворения за разпалване на верска и етническа омраза бивш владика предоставят на демократичните и миролюбиви среди на Запад добър повод за внимателен поглед зад завесата от сантиментално дозирана врява, лансирана от някои сръбски медии, “за да открие навреме притаилия се многоглав балкански змей - великосръбския национализъм и да не му даде простор извън неговите естествени граници, така че той да не може за пореден път да унищожава духовните и културни ценности на християнска Европа“.
“Какво е нужно още да загубят хората, за да се вразумят? Молим се на Господ, това да не бъдат техните души“, пита на края македонският коментатор, а ние ще запитаме, какво още трябва да се случи на Запад от Беласица, за да се сепне “синодът“ в България. Ще събере ли той кураж за да изрази подкрепата и солидарността си с Македонската Православна Църква, притеснявана религиозно и политически от белградските приятели на самозванеца Максим - патриарх Павле и неговите приближени?
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
11 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Po vremeto na komunizma v cerkovnite sredi imashe edno udachno i vjarno opredelenie za nashija Sinod kato za Spalen vagon,v koito dalboko zaspalite starci patuvat във влака на istorijata. I ako tova se opravdavashe s vremeto na zastoja, to ot vremeto na perestroikata s kakvo da se opravdae?
Трябва много кураж на българските архиереи,за дадокажа,че историческата истина е-след падането на България под турско робство до 18 век остава Охридската всебългарска архиепископия-това го пише академик Иван Снегаров-световмно признат учен историк.Охридските архиепископи са защитавали правата на славяните пред Великите сили и са искали помощи от Московските князе и царе за сърби,власи и българи/ в това число и така наречените македонци /.Наследник на Охридската архиепископия е Българската екзархия,а тя е наследена от БПЦ.Това е истината.Само,че на нашите владици им липсва и компетентност и сила.
Проблемът е, че Вселенската и Руската патриаршии в момента подкрепят Сръбската църква в нейните попъзновения да сложи ръка върху Македонската църква.В тази ситуация Българската църква е традиционно в пасивна и изчаквателна позиция. Смелост за самостоятелна позиция или инициатива на синодалните страци у нас традиционно не достига и се практикува известното ни от близкото минало "снишаване". Ако под това се има предвид мъдрост и предвидлива благоразумна политика на синодалните старци то става дума …
по-скоро за едно особено ориенталско поведение на изчакване по-силните и по-големите да се разберат, а ние да се присламчим към победителите! Така традиционно се оцелява от църковно гледище и много рядко има моменти на смелост и достолепни принципни исторически решения по наболели и парливи въпроси.На локално ниво проблемите се задълбочават от факта, че има сговор между сърбите и гърците да не се признава Македонската православна църква като независима и автокефална.
Това е свързано отчасти и със статута на държавата Македония гърците не признават името на държавата, а сърбите се мотаят с уточняване на границата. А наближава време за уреждане и на косовските граници и въпросите около северната македонска граница се усложняват. Сърбите искат двустранно да се преговаря за границата, като Косово се счита за област вътре в сръбската територия,а Цървенковски иска тристранно да се уточнява границата-с участието и на представители на косовската автономна власт.В този …
контекст сърбите разбирайки,че губят присъствие в"Косово и метохия"си искат компенсация за това с разширение на юг към"традиционни земи"в Македония - за тях Южна Сърбия.При предстоящото уреждане на статута на Косово от международната общност е твърде вероятно Сърбия да загуби контрола върху цялата историческа област на Печ, Призрен и всички православни манастири, които албанците разрушиха миналата година.В тази връзка някои гръцки професори предложиха вече да се предвиди специален международен статут за православните средища от Косово като културни паметници и духовни центрове от типа на Атонските манастири. Руската дипломация също е особено чувствителна по темата. И ето затова въпросното лице Йован Вранишковски поде известни инициативи"за уреждане на каноничните отношения със Сръбската църква" и направи този разкол в Македонската църква като опит да се създаде паралелна църковна юрисдикция в Макенодия,която да е подчинена на Сръбската църква.Последва реакцията на македонските институции като опит за защита на суверенните права и независимостта на институциите на републиката и се стигна до този съдебен процес.
Това, което се разиграва сега между Сръбската църква и македонската сме го гледали през ХІХ в. в споровете между Българската екзархия и Църиградската патриаршия.Една обособена в църковно и юрисдикционно отношение поместна църква, получила по времето на Тито "самостойност",т.е.автономия иска да получи и пълна автокефалия с обособяването на независимата и суверенна държава Македония след разпадането на Югофедерацията. Сръбската църква като елемент от великосръбския шовинизъм и национализъм след краха …
на югославския експеримент се съюзява с други политически сили за защита на "сръбството"и се включва в проекта за т.нар. "Скопска Църна гора", както идеолозите на сръбския шовинизъм наричат северна и западна Македония.
Как ще реагира българският синод по въпросите на македонската църковна разпра това е "тайна велика и неизповедима"! Никой не може да проникне в "сакралното лоно" на синодалната система и процедура на изработване и взимане на решения по наболели и неотложни въпроси от подобен характер. Най-вероятно това, както винаги, ще зависи от линията на външна политика на новото правителство: проруска, просръбска и прогръцка ще се оформи тя в зависимост от редица субуктивни, политически, икономически и серия …
други извънцърковни фактори или ще бъде по-независима, пробългарска и евроантлантическа като принципна ориентация. Синодалните старци нямат капацитет за независима църковна позиция по темата. Дълго време през Студената война са обучавани да запазват благоговейно мълчание по деликатни въпроси под строгия надзор на Комитета по вероизповедания, намиращ се под ведомството на външно министерство.И може би това е по-добре, защото току виж станало като с изцепките на Варненския владика Кирил за назначаването на областните управители - позиции и реакции недобре обмислени, импулсивни, небалансирани, неадекватни и силно партийно обременени, които в крайна сметка имат по-скоро негативен, отколкото положителен резултат!
Да, ама след 1915 следват 1918 г. и Ньой!Ха по-полека с тези закани и мераци...
Stray dog добре и лаконично го е казал.Оракул да се запише чирак при Максим да му лъска пагоните - току виж се научил от него на ум и разум (а също и на мерзавщини, на комунистически мурафети и ченгесарски хватки).
бпц/максим - руски гъзолизцисръбска православна църква/патриарх павле - подпалвачи на войни и вдъхновители на масови убийства
Колкото пъти България е помагала на братята около Вардар, толкова е била и обиждана и не е получила никаква признателност или благодарност ....За да си на държавна служба в Македония, трябва да демонстрираш българофобство и сърбофилство ....Този Цълвенковски се пише по-сърбин и от сърбите ....Така че, недейте да учите дядовците от синода какво да правят, защото те са показали, че са по-умни от политиците, при всичките им църковни неразбории ...