В МВР все още има милиционери, които не заслужават по-големи права

В МВР все още има милиционери, които не заслужават по-големи права

Каква цел виждате във вече приетия от правителството пакет от промени в НПК?

Посоката на последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс е очевидна. Управляващите целят по-прокурорски и по-полицейски процес, което кореспондира с цялостната посока на промените в обществения живот. Макар да се провеждат под оглозгания от съдържание девиз за борба с престъпността, те крият сериозна заплаха за правата на човека и демократичните ценности. Можем само да се надяваме промените да служат повече на доброто и на справедливостта.

Не може да има еднозначен, черно-бял отговор на въпроса дали е добре полицаите да дават свидетелски показания пред съд. В много европейски страни това е така, но в България през последните години не е направено нищо особено за връщане на доверието на хората в полицията. Министър Попова апелира да вярваме в институциите. Това обаче не става с призиви и декларации. Доверието трябва да бъде спечелено и дори отвоювано от институциите, които в последните години неуморно доказваха, че не работят за нас.

Гаранция срещу злоупотреби с власт от полицията може да бъде само професионалната подготовка на полицаите. Тя трябва да отговаря на моралните очаквания на обществото. Само тогава може да вярваме, че наказателният процес няма да бъде опорочен от недобросъвестно давани показания.

На фона на призивите да се даде шанс на полицията за по-бързо въздаване на справедливост, която всички жадуваме, през ден излиза информация за полицаи-престъпници и за корупция в МВР. В Интернет виждаме как служители на реда се саморазправят със задържани и дори с деца.

От една страна, ние искаме по-ефективно правораздаване. От друга страна, не можем да сме сигурни, че ако предоставим големи правомощия на хора, които по манталитет са все още милиционери, ще последва нещо добро. Всички помним погрома на протестиращите през януари.

Смущаващо е, че преди 4 години беше приет изцяло нов НПК с мотиви, които не се различават от мотивите на сегашните промени. И тогава се целеше по-малко формализъм и по-бързи процеси. С абсолютно същите мотиви сега се вземат диаметрално противоположни решения.

Има ли проблем от гледна точка на защита правата на човека?

Промените са странни в контекста на логиката на НПК. За всяко действие на разследващите се съставят протоколи. Приема се, че тези протоколи, ако отговарят на изискванията за форма, са надежден начин за удостоверяване на извършените процесуално-следствени действия. В този смисъл какво друго може да се очаква от полицаите освен да преразкажат пред съда това, което са отразили в протоколите.

Точно тук разумът се губи. Вярно е, че нерядко протоколите за следствени действия са написани толкова калпаво, че не могат да бъдат годни доказателства пред съд. Дали обаче правилният подход е да бъдат "поправени" сбърканите протоколи, като се даде на полицаите да свидетелстват пред съда, или да бъдат обучени тези полицаи, така че да могат правилно да документират обстоятелствата. Явно по-рационалният подход е вторият, но той е и по-труден. В проекта се предполага проблемът с дефектните протоколи да се "санира" с нещо като преразказ по картина.

Тази ситуация поставя сериозен правозащитен проблем. Правата и демокрацията се гарантират с процедури. Ако органите на разследването не са способни да съставят читав протокол, който да бъде годно доказателство за постановяване на осъдителна присъда, с правото на полицаите да преразказват своите действия се дава втори шанс на некадърността. Така тя се институционализира за сметка на процесуалните гаранции срещу полицейски произвол.

Нерядко невъзможността да се документира нещо се дължи на това, че то просто не съществува. Всички, занимаващи се с наказателно право, знаем за подхвърлени наркотици, както в случая с убития прокурор Николай Колев, чието дело срещу държавата бе спечелено в Страсбург. Публичната тайна беше, че за да бъде обвинен, му подхвърлиха наркотици.

Няколко седмици преди това пред медиите той "пророкува”, че ще му се случи точно това.

Увеличават се и правомощията на прокуратурата. Как оценявате отпадането на текста, който бе спирачка за създаването на т.нар. "вечни обвиняеми" и легитимирането на СРС-тата до напълно годни доказателства пред съда?

Генезисът на други проблеми, чието решаване уж е заложено в сегашния проект за промени в НПК, също се корени в липсата на достатъчен професионален капацитет на разследващите органи. Това обуславя и идеята за премахване на възможността обвиняемият да поиска от съда прекратяване на делото ако прокуратурата не е съумяла да докаже обвинението в "разумен срок".

Европейският съд по правата на човека вече установи безогледното злоупотребяване със СРС. В практиката се е случвало да се постановят присъди, които са базирани на едно СРС, на един анонимен свидетел и на показания на член от престъпна група, разпитван като свидетел, в условия на "оговор".

Патология, обусловена от обвинителния уклон, съществува и в работата на прокуратурата. Върху мен още тежи мрачният призрак на Никола Филчев. При Борис Велчев досега, така и не се случи очакваната радикална реформа. В прокуратурата продължават да работят магистрати от школата на Спартак Дочев и Никола Филчев. Логично възниква въпросът дали такива обвинители могат да работят цивилизовано или отново, по навик, те използват предоставените им нови правомощия за саморазправа с "неудобните".

От технологична гледна точка един недобросъвестен или по-темпераментен прокурор може да образува дело и да привлече някого като обвиняем за 5 минути. През следващите години развитието на следственото дело ще зависи само от същия прокурор. То може да продължи 10-15 години до изтичане на абсолютната давност, без той да носи отговорност. По Закона за отговорността на държавата обезщетенията за прокурорски произвол се плащат с наши пари от институцията, а не от конкретния магистрат. Възможността "вечните обвиняеми" да се защитят срещу прокурорски произвол бе разумен баланс между интересите на държавното обвинение, което имаше достатъчно време да докаже своята теза и правото на обвиняемите да бъдат третирани в съответствие с конституционната презумпция за невинност.

Сега тежестта се пренася в посока повече права на държавата. Гражданите, които са потенциална жертва на злоупотреби, остават без надеждни механизми за защита. Така се връщаме на изходното положение. Ако имахме доверие на нашата прокуратура, както и на нашата полиция, това не би изглеждало толкова застрашително. Когато обаче доверието логично липсва, всички, които сме достатъчно паметливи и информирани, не можем да посрещнем тези промени без сериозно безпокойство.

Има ли положителни знаци в предлаганите промени?

Има една промяна в Закона "Кушлев", която категорично може да бъде адмирирана. В неговото приложно поле най-после са включени престъпленията по служба, които до този момент бяха държани умишлено извън него. Това бе и в резултат на острите критики на правозащитните организации. Правителството показва, че е готово да приеме промени, които могат да се обърнат и срещу хора от "новата" власт. Досега законът "Петканов" се използваше предимно срещу улични бандити като Роко, Вальо Топлото и т.н.

Другата промяна, позволяваща конфискация без присъда, води до дебалансирана намеса в правото на собственост. Този проблем ще го реши вероятно съдът в Страсбург.

Споделяне

Още по темата

Още от България