В над 10% от спешните случаи линейките в София се бавят

Пред спешната помощ стоят редица проблеми за решаване, сред които намаляване броя на забавените повиквания, подобряване на условията в линейките и модернизиране на самия автомобилен парк, постигане на по-голяма ефективност на разходите, намаляване на текучеството и други. Това констатира одит на Сметната палата за периода от 2006 до края на 2008 година.

Одитът констатира, че е необходим е регламент за времето на пристигане до пациента, съответстващ на европейските стандарти (между 8 и 10 минути). Сега при пристигане на екипа до пациента след 20-та минута повикването се смята за забавено.

За 2007 г. при изпълнени от одитираните центрове 756 483 повиквания 12 894 са забавени. През 2008 г. броят на забавените повиквания е 15 366. Най-много забавени повиквания има в София. През 2007 г. те са 12 015 или около 11 на сто от броя на изпълнените повиквания и представляват над 92.17 на сто от всички забавени повиквания в страната.

През 2008 г. забавените повиквания в София се увеличават с над 20 на сто в сравнение с предходната година и достигат 14 509, или близо 14 на сто от общия брой на изпълнените повиквания, което е над 94 на сто от общо забавените повиквания в страната.

След София с най-много забавени повиквания е центърът в Плевен - 580 за 2007 г. и 613 през 2008 г.

Причините за забавянията на спешните екипи се дължат на дълги маршрути, лоша инфраструктура, грешни или неточни адреси, интензивен трафик, лъжливи повиквания, липса на свободни линейки и екипи, неправилно паркирани моторни превозни средства. В София за забавянето оказват съществено влияние натовареният трафик и липсата на лента за движение на специализираните автомобили, както и натрупването на голям брой повиквания спрямо капацитета на центъра в определени часови пояси.

Одитът на Сметната палата обаче показва, че темповете на нарастване на разходите за издръжка на центровете са значително по-високи от тези на увеличението на броя на изпълнените повиквания и на броя на лицата, получили спешна помощ.

Анализът отчита като проблем и високият дял на неспешните повиквания, които са 30 на сто.

Констатирано е неравномерно разпределение на натовареността на екипите в различните филиали. Според одиторите числеността и структурата на персонала не са адекватни на потребностите на центровете за спешна медицинска помощ. Броят на персонала, утвърден от здравното министерство, не е обвързан с предварителен разчет за необходимите дежурни екипи. Одитът отчита голямо текучество основно при висшия медицински персонал и значителен брой незаети бройки.

По отношение на линейките и тяхното оборудване одиторите отчитат напредък през годините, но не е спестена оценката, че се работи и с доста амортизирана техника. Одитът отчита постоянен ръст в броя на линейките като в края на 2008 година те са били 904.

Постигнато е значително обновяване на автомобилния парк, но същевременно се използват и значителен брой амортизирани автомобили, поддържането на които увеличава необосновано издръжката на центровете. Част от апаратурата и комуникационната техника на линейките също е стара и амортизирана.

Отчитат се и някои нередности при обществените поръчки. В изискването към една от поръчките на софийския център за спешна медицинска помощ е било записано ”предложените горива да са произведени в България”. Възложителите обаче нямат право да задават изисквания, които дават предимство на някои от участниците. При друга поръчка за горива в същия център са били осигурени по-благоприятни финансови условия на изпълнителя и са били изплатени в повече 115 399 лв. спрямо средногодишните цени на доставките за литър гориво.

Като слабост се отчита и взаимодействието с телефона за спешни повиквания 112. Проектните възможности на системата 112 са предвиждали осъществяване на мобилна радиовръзка с всеки от екипите за оказване на спешна медицинска помощ. На практика обаче не съществува директна свързаност на системата 112 с филиалите на центровете за спешна медицинска помощ, което налага неколкократно верижно препредаване на повикванията.