В над 90% от солта има пластмаса

Най-малко е съдържанието на опасните микрочастици в каменната сол

В над 90% от солта има пластмаса

Изследване на 39 марки сол, произвеждани от 16 държави на шест континента, сред които и България, сочи, че в над 90 процента от тях се съдържат микропластмаси заради замърсяването на планетата с пластмаса. Най-голямо е количеството им в солта с произход от Азия, като лидер е Индонезия, следвана от Тайван и Китай. Българската сол е на предпоследно място в класацията, а най-малко микропластмаси са открити в италианските продукти. Това показва ново изследване на Ким Сеунг-Киу, професор в южнокорейския национален университет Инчеон, и природозащитната организация "Грийнпийс“ - Източна Азия.

Според резултатите замърсяването с пластмаса е най-високо в морската сол - 0–1674 микрочастици на килограм, последвана от езерната сол  -  от 28-462 микрочастици на килограм, и най-накрая от каменната сол –  0-148 микрочастици на килограм. В българските продукти съдържанието на микропластмаси е 12 микрочастици на килограм.

Само при три от проучваните марки сол не са открити никакви микропластмасови частици и в пробите, подложени на двойно лабораторно изследване.

"Не можем да избягаме от пластмасовата криза, докато пластмасата продължава да попада във водоемите и моретата. Трябва да спрем това замърсяване при неговия източник. За здравето на хората и нашата околна среда е изключително важно големите производители, потребителите и правителствата незабавно да намалят зависимостта от пластмасите за еднократна употреба", коментира данните Деница Петрова от "Грийнпийс“ - България.

Надграждайки върху досегашни проучвания на пластмасовото замърсяване в солта, това изследване е първото с такъв широк обхват, което разглежда връзката между географското разпространение на замърсените проби от морската сол с нивата на изхвърляне и замърсяване с пластмаси, посочват от екоорганизацията.

Изследването изтъква Азия като гореща точка на световното замърсяване с пластмаса. Това означава, че екосистемите в азиатските морета и човешкото здраве биха могли потенциално да бъдат изложени на по-голям риск поради изключително тежкото замърсяване с микропластмаси.

Изследователите откриват най-високите количества микропластмаса в една проба от индонезийска морска сол, отчела 13 629 пластмасови частици на килограм. Това е притеснително, тъй като от Азия рибата и морските продукти достигат до супермаркетите във всяка точка на света.

Приемайки средна дневна доза от 10 грама сол, средностатистическият човек може да поглъща приблизително 2000 микропластмасови частици годишно само чрез солта, според резултатите от проучването. Дори когато от изчисленията се премахне високо замърсената индонезийска сол, средният възрастен човек все още може да приема стотици микропластмасови частици годишно, сочи изследването.

"Изводите от изследването показват, че поглъщането на микропластмаси от хората чрез морски продукти е силно обвързано със замърсяването с пластмаси в даден регион“, заяви професор Ким Сеунг-Киу, съавтор на изследването, цитиран в съобщението на "Грийнпийс".

"За да се ограничи излагането ни на микропластмаси, са необходими мерки за предотвратяване, като например контролиране на изхвърлянето в околната среда на неправилно управлявани пластмаси и най-вече намаляване на пластмасовите отпадъци“, добавя той.

"Призивите за повече рециклиране само отлагат проблема. Изходът от кризата е да променим напълно отношението си към пластмасите и да ги използваме само там, където има нужда: за дълготрайни, безопасни, устойчиви приложения. Едно добро начало в България би било черноморските, крайречните и туристическите общини да забранят използването на еднократни пластмаси на своята територия, така че в заведенията и по време на обществени събития да се използва посуда за многократна употреба.“, казва Евгения Ташева от "За Земята“.

По-рано този месец "Грийнпийс“ и "За Земята“, заедно със световната коалиция "Break Free From Plastic“ оповестиха, че компаниите "Кока-Кола" (Coca-Cola), "ПепсиКо" (PepsiCo) и "Нестле" (Nestlé) са производителите на най-често срещаните  опаковки и пластмаси за еднократна употреба, които замърсяват нашите океани и водни пътища в световен мащаб, според резултатите от проведени над 200 почиствания в над 40 страни.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?