В най-корумпираната държава в ЕС - 11 души лежат в затвора за дребни подкупи

Няма нито един зад решетките за търговия с влияние и купуване на гласове

В най-корумпираната държава в ЕС - 11 души лежат в затвора за дребни подкупи

В България, която според ЕС има системен проблем с корупцията по високите етажи на властта и според различни международни класации е най-корумпираната в ЕС, точно 11 души лежат в затвора за дребни подкупи. Това показва проучване на Mediapool за осъдените на ефективно лишаване от свобода за класически корупционни престъпления. Въпросните 11 души са 0.15% от всички затворници в страната - общо 7302. Самоличността им не може да бъде разкрита от администрацията на затворите. В същото време може да се каже със сигурност, че зад решетките няма "едри риби", които да са осъдени за афери по върховете на властта.

 

Част от данните в проучването са получени от Главна дирекция "Изпълнение на наказания" след запитване на Mediapool по реда на Закона за достъп до обществена информация със съдействието на правосъдното министерство. Използвана е информация от медиите и отчетните доклади на прокуратурата.

 

Високопоставените

 

В момента присъдата си за подкуп трябва изтърпява депутатът от ДПС Митхат Табаков, който получи две присъди. Едната е 3 години затвор за корупция заради деянията му като кмет на Дулово. Отделно зад решетките са двама магистрати – бившият съдия от Окръжния съд във Велико Търново Славчо Петков (4 години затвор) и прокурорът от районната прокуратура в Шумен Румен Пенев (3 години затвор). В затвора трябва да е и един полицай – Иван Петков от Добрич за подкуп в размер на 200 лева.

 

Останалите седем затворници излежават присъдите си за подкупи, които не представляват особено тежки случаи, става ясно от справката, предоставена на Mediapool.

 

За сравнение, румънската антикорупционна прокуратура през 2013 г. постига 274 ефективни присъди за корупционни престъпления, а година по-късно те вече са 374. Мнозина от осъдените са от т.нар. високите етажи на властта. Последно бе осъден братът на бившия президент Траян Бъсъску, а самият Бъсеску е обвиняем за пране на пари. За 2015 година информация за осъдените на затвор няма, но се отчита ръст на делата за корупция.

В края на миналата година общо 61% от румънците декларират, че имат доверие в работата на независимите прокурори. Общественото доверие в българската прокуратура е около 10%, което е по-ниско дори от това в парламента. Толкова е доверието и в българския съд.

Общата картина

Колко души лежат в затвора за корупционни престъпления няма как да се открие в годишните доклади на прокуратурата. Там гордо стои числото на осъдените общо 20 960 души през 2015 г. за всякакви престъпления. Една трета от тях (6 863 души) са осъдени на лишаване от свобода.

 

Държавното обвинение обаче отчита, че 312 лица са осъдени за т.нар. корупционни престъпления. В тази графа влиза не само класическият подкуп, но и всички онези деяния, за които ръководството на прокуратурата смята, че има "корупционен елемент".

Информацията от затворническата администрация показва, че към края на август общо 13 от тези 312 души са в затвора за класически "корупционни престъпления". Това включва 11 за подкуп, един за престъпление по служба и един за възпрепятстване на правосъдието. Това са 4% от всички осъдени под някаква форма за корупция. Останалото са глоби, пробации и условни присъди. Главният прокурор Сотир Цацаров почти винаги прехвърля отговорността за тази печална статистика върху МВР и съда. Преди няколко месеца той каза, че в ГДБОП на практика няма разработки за корупция.

Не липсват дела, а осъдени

Щом има 312 санкционирани лица, няма как да кажем, че данни за корупция въобще липсват. Проблемът е в липсата на достатъчно сериозни присъди и като цяло - на високопоставени лица в затвора за тежка корупция. Причините за това могат да се търсят на четири места – в полицията, в съда, в закона и в прокуратурата.

Аргументът на Сотир Цацаров за неработещото МВР е валиден. Вътрешното министерство от години е поддържано в състояние на будна кома, което няма как да е само случайно. За нарушенията на съда и полицията обаче отговаря самата прокуратура. В затвора за корупция има само двама магистрати, от които единият е съдия, а другият е прокурор.

Проблемът остава да се търси в закона и в самата прокуратура.

Наказателният кодекс (НК), уви, няма как да е "виновен". Член 302а от НК предвижда, че за подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от 10 до 30 години, глоба до 30 000 лева, както и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния. Подобно е наказанието за убийство. Този текст е в сила от 2002 година, но по него в затвора не е влязъл нито един осъден високопоставен политик или магистрат.

 

Няма съдия, който би дал условна присъда при доказано деяние по този член от НК. За сметка на това убийци в затвора има доста.

 

Към края на август тази година в затвора не имало нито един, осъден за длъжностни престъпления, за търговия с влияние и за купуване на гласове. Проблемът с купуването на гласове е особено тежък – през последните три години няма нито един, който е да е вкаран зад решетките за купуване и продаване на гласове. Нищо, че търговията си продължава със страшна сила и медийните репортажи на тази тема изобилстват по време на избори. Нищо, че преди две години наказанията бяха завишени до 7 години затвор, което позволи използването на специални разузнавателни средства.

 

Тенденциите

 

От 2013 г. досега няма особен напредък като цяло с бройката на корумпираните в затвора. Към 1 януари 2013 година в затвора е имало един за подкуп и петима за престъпления против правосъдието. Общо 6 души. Към 1 януари 2014 г. този с подкупа е излязъл и затворите са "осиротяли" откъм корумпирани. Вътре са останали трима души за престъпления срещу правосъдието.

 

Към 1 януари 2015 година има леко развитие. Хората, осъдени за подкупи в затворите вече са 10, има и един осъден за длъжностни престъпления. Лишените от свобода за престъпления по служба са петима, за престъпления срещу правосъдието – трима. Общо 18. Към 1 януари 2016 година деветима са в затвора за подкупи, един за длъжностни престъпления, деветима за престъпления по служба и четирима за престъпления срещу правосъдието. Общо 23-ма.

 

В момента в затвора обаче са само 13 души общо за следните престъпления - подкуп, длъжностни престъпления, престъпления по служба, престъпления против правосъдието и купуване на гласове.

 

Всичко това показва, че е налице системен проблем. Той няма как да бъде решен със смяната на подсъдността за корупция по върховете на властта от общите към специализираните съдилища. Няма как да бъде решен и с персонални промени. Както самият главен прокурор признава, в МВР просто няма разработки за корупция. Очевидно и самата прокуратура има тежък проблем в това отношение. Единственият начин нещата да се оправят е да се гарантира независимостта и общественият контрол върху делата на съдебната власт и МВР.

Споделяне
Още от България