В НАП има информационни системи на ниво 2008 г.

Данъчни служители сигнализирали за проблеми в последните пет години

Венцислав Караджов, Снимка: БГНЕС

Някои от информационните системи в Националната агенция за приходите (НАП) са от 2008 г.

Това стана ясно при изслушване на председателя на комисията Венцислав Караджов и екипа, водил проверката по време на заседание на временната анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства около случая с източване на информация от електронната база данни на НАП. Миналата седмица КЗЛД глоби НАП с 5.1 млн. лв. за изтичането на данните на 4.1 милиона българи, а приходната агенция каза, че ще обжалва глобата.

Операционните системи, свързани с личните данни, били на ниво от 2008 г. с направени съответни ъпдейти, но поддръжката им изтичала януари 2020 г. в световен мащаб. "Това са направо музейни експонати", пошегува се Халил Летифов от ДПС.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е открила 20 нарушения при проверката в НАП заради теча на данни след хакерската атака отпреди седмици.

Един от изводите от проверката е, че НАП са приоритизирали обслужването на гражданите чрез електронни услуги за сметка на сигурността на личните им данни. Караджов посочи, че електронните услуги за гражданите са дебалансирали защитата на личните данни.

КЗЛД е установила, че НАП не са предприели редица техническо-организационни мерки, за да предпазят личните данни на гражданите. Сред тези мерки са разписването на различни видове протоколи за работа, правила и процедури за защита на личните данни, както и права и задължения за контрола, обмена и обработката на информацията.

Нарушения имало и при мерките за достъп до базите данни, липсвали процедури за управление на риска. Липсвали още политики за обработване повторно на личните данни и за унищожаването на лични данни, използвани еднократно, като например при изискана информация от НАП по определен случай. Проверката е показала още, че липсват вътрешни правила за обучение на служителите да работят с лични данни.

Караджов посочи още, че след теча на данни НАП е оказал пълно съдействие при действията на комисията. Установено е било още, че голяма част от проблемите са били констатирани в последните пет години от служители на НАП. Председателят на комисията обясни, че образователен ценз за обработка на лични данни не е необходим и напомни, че от две години КЗЛД предлага да се създаде Национален обучителен център за работа с лични данни.

На следващото заседание анкетната комисия ще покани за изслушване ръководството на Държавна агенция "Електронно управление".

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес