В НС мислят как по-бързо да сменят шефа на БНБ

Със спешните промени срещу "разграбването" на КТБ политиците форсират съда да реши делото за лиценза на затворената банка

Десислава Атанасова. Сн. БГНЕС

Законови промени, които да позволят на парламента да освободи по-лесно управителя на БНБ Иван Искров, ще предложи временната комисия по случая "КТБ". Това обяви председателят ѝ Десислава Атанасова (ГЕРБ).

Междувременно в парламента бяха внесени спешните промени в Закона за банковата несъстоятелност, които да спрат "разграбването" на активите на КТБ. С тях политиците ще се опитат да забързат делото за отнемането на лиценза на КТБ във Върховния административен съд (ВАС), като поставят едномесечен срок за произнасяне по казуса. В закона и сега има срокове за някои решения на съда, свързани с банковата несъстоятелност. Делото за отнемането на лиценза на КТБ спира производството по несъстоятелност в Софийския градски съд, с което може да започне осребряването на имуществото на банката. Очаквано те включват възможността по искане на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) да бъдат назначени временни синдици на банката с отнет лиценз преди започването на процедурата по несъстоятелност.

Синдиците ще имат право да искат от съда разваляне на сделки, увреждащи имуществото на банката. По предложение на фонда те ще трябва да наемат и фирма с международен опит, която да проследи незаконни сделки с активите на банката и да препоръча мерки за възстановяването на средствата.

В последната редакция на внесените промени е предвидено виновните за източването на КТБ да отговарят и с личното си имущество пред закона.

Идеята е, ако се установи вина на определен човек или фирма, но не могат да бъдат намерени конкретно парите, източени от КТБ, виновният да отговаря с личното си имущество.

Докато тези промени вероятно ще влязат в сила до края на седмицата и са подкрепени от всички партии, не е ясно кога ще бъдат предложени измененията в Закона за БНБ, анонсирани от Атанасова. Според сегашния закон за БНБ парламентът може да освободи Искров по негово желание. Той обаче няма намерение да напуска, въпреки многобройните призиви да направи това заради срива на КТБ. Вторият му редовен мандат начело на БНБ изтича на 10 октомври. Процедурата за избор на нов гуверньор може да започне три месеца преди това.

"Законът за БНБ пази управителя на банката, за да гарантира, че политическите промени в управлението няма да окажат влияние върху стабилността на централната банка", коментира Атанасова. Въпреки това тя каза, че временната комисия ще работи по изменения на закона, които да дадат на парламента повече възможности да освобождава гуверньора.

Преди време министърът на финансите Владислав Горанов коментира, че подобни промени едва ли биха били възможни и може да създадат проблеми на страната с Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ). Причината е, че според европейските правила централните банки трябва да са самостоятелни и независими, а подобни законови изменения дават възможност на политиците да ги контролират.

Подобно мнение изрази в понеделник и депутатът от БСП Румен Гечев. Той коментира пред БНР, че ЕК и ЕЦБ няма да допуснат такава намеса в независимостта на БНБ. Според Гечев работата на временната комисия по казуса КТБ трябва да даде отговор на въпросите защо беше допуснато затварянето на банката, как така БНБ е пропуснала проблемите във финансовата институция, довели до краха ѝ, както и какво е свършила Държавната агенция "Национална сигурност" по случая.

И Атанасова, и Гечев се въздържаха от директни обвинения срещу квесторите на КТБ за намаляването на активите на затворената банка. Квесторите бяха назначени от БНБ още през юни, когато КТБ беше поставена под специален надзор. Миналата седмица те бяха обвинени от премиера Бойко Борисов, че допускат разграбване на банката.

Със закон политиците форсират съда да реши за лиценза на КТБ

Министър- председателят призова депутатите да се обединят около промени в Закона за банковата несъстоятелност, които да позволят контролът върху затворената банка да се поеме от ФГВБ чрез назначени по негово искане временни синдици. Конкретните текстове, за които партиите се договориха миналата седмица, бяха внесени в понеделник като част от измененията между първото и второто четене на Закона за банковата несъстоятелност, предложени от депутати от Реформаторския блок преди време. Очаква се те да бъдат приети окончателно от депутатите в сряда.

Според текстовете синдиците ще са двама, ще се назначават от съда по предложение на Фонда за гарантиране на влоговете. Те ще могат да искат отмяна на вече извършени сделки с активи на банката като прихващания между кредити и депозити на едни и същи лица. Това ще става чрез съда. Ще могат да отменят и незаконни действия на квесторите, управлявали банката преди това, както и сделки, довели до намаляване на имуществото на банката.

Предвижда се синдиците да могат да наемат и външна компания, която да разследва къде са отишли парите от КТБ и дали могат да бъдат върнати. Миналата седмица беше съобщено, че синдиците ще се отчитат всеки месец публично и на министъра на финансите, който може да поиска смяната им, ако реши, че не си вършат работата. В крайния вариант е записано, че информация за дейността на синдиците ще се обявява всяка седмица.

Със Закона за банковата несъстоятелност ще се направи опит и да се ускори делото във Върховния административен съд по решението на БНБ за отнемането на лиценза на КТБ. То трябва да бъде решено от 5-членен състав на ВАС, след като долната инстанция се произнесе, че акционерите в КТБ, обжалвали отнемането на лиценза, нямат правно основание да го правят.

Миналата седмица Бойко Борисов критикува ВАС, че ще се бави с решението и така удължава работата на квесторите в КТБ.

Според предложените от депутатите изменения ВАС ще е длъжен да решава подобни дела за един месец на всяка инстанция, първоначално заложеният срок е бил 14 дни. Това ще важи и за вече започнали производства, какъвто е случаят с КТБ. Така, ако законът влезе в сила до края на следващата седмица, ВАС ще трябва бързо да излезе с решение по делото за отнемане на лиценза. Миналата седмица председателят на съда Георги Колев обяви, че според него забавяне на делото няма и решение на 5-членния състав ще има до средата на април.

И със синдици активите ще намаляват

Според адвокат Валя Гигова промените трябва да бъдат добре преценени, за да не се окаже, че нарушават някое правило на ЕС. Пред БНР тя изрази мнение, че дори с назначаването на синдици на мястото на квесторите активите на КТБ ще продължат да намаляват.

"В момента КТБ е с отнет лиценз, тя не може да извършва банкови сделки, т.е. няма никакви приходи. Това е едната причина активите да намаляват, защото не се извършва банкова дейност. От друга страна, се извършват разходи. Представете си колко клонове има тази банка, колко помещения под наем има, колко служители, колко заплати, колко здравни и социални осигуровки. Това е причина за намаляване на активите", коментира тя и добави, че това ще продължи, докато съдът не реши дали да обяви КТБ в несъстоятелност, или не.

Според Гигова в цялата ситуация около извънредните законови промени за КТБ "има нещо ненормално". Причината е, че с тях всъщност управляващите показват, че нямат доверие на БНБ - специализираната държавна институция, която трябва да следи банковата система. "Държавата казва, че държавата не си върши работата", каза Гигова. Тя припомни, че временните синдици, също като квесторите, трябва да бъдат избрани от списък, определен от централната банка.

Още по темата
Още от България

Какви ще са разследванията на Нова телевизия занапред?