В обръча

Партията, чийто лидер Ахмед Доган обяви преди две години в национален ефир, че си има “обръчи от фирми” и веднага след това спечели трети резултат на парламентарните избори, без да променил политиката или реториката си, е на път да стане първа политическа сила на първите в България избори за Европарламент.

Неговото място в управляващата тройна коалиция бе гарантирано от президента Георги Първанов, който искаше да си осигури дисциплинирания вот на турското етническо мнозинство за преизбирането си през 2006 г. Този план сработи безапелационно, като попътно напомпа до неузнаваемост националистическите настроения и техния изразител в лицето на “Атака”.

Със сигурност може да се прогнозира, че настоящият шокиращ за мнозина резултат на ДПС ще радикализира обществото и то окончателно ще се раздели на етнически признак.

Досега това разделение беше удобно за Първанов, тъй като така той можеше да се изявява в любимата си поза на помирител, обединител и гарант пред Европа за етническия мир в България. Оттук нататък обаче и Първанов, и БСП стават заложници на ДПС, защото изборният резултат на партията задължава.

Първанов и БСП подминаваха с пренебрежение десетки, а може би стотици сигнали, включително от техни структури, за безогледно арогантния начин, по който ДПС “хазяйничи” и “преяжда” с власт и в центъра, и по места. Без каквито и да е последствия за Доган – нито от страна на управляващите, нито на президента, нито на съдебната власт и медиите - минава почти всяка негова публична изцепка. Като обявяването на точния брой гласове, които ДПС е осигурило за президентските избори. Или твърдения на опозиционни политици и медии, че Доган “купува” ромски гласове, както и български. Или медийни разкрития, че без законови основания жандармерията пази “сарая” на Доган в столичния квартал “Бояна”.

Дори ДПС да не излезе първа политическа сила след окончателното преброяване на гласовете в ЦИК, фактът е налице. Партията, която стана емблема на корупционното използване на властта и на откровения политически рекет, успява да си набави гласове “по втория начин” и като гигантска “черна дупка” да засмуква всякакви остатъци от нормалност в българския политически живот.

Оттук нататък едва ли някой може да прогнозира как ще се развие аномалията, наречена българска политика. Умерените политици и партии, които се опитват да залагат на честни правила, европейски ценности и прочее “баламски” прийоми, нямат шанс. Те ще са принудени да играят така, както играе Доган или брата му близнак с обратен знак Волен Сидеров, за да се надяват на някакъв успех.

В краткосрочен план победата на Доган засилва позициите на президента Първанов и вътрешния министър Румен Петков за окончателно разчистване на сметките с опонента им Румен Овчаров. Така премиерът и лидер на БСП Сергей Станишев става изключително зависим от крилото Първанов - Петков, а партията е изправена пред поредното вътрешно разместване на пластовете, което обаче едва ли ще има по-сериозни последствия за общото състояние на  “столетницата”, свикнала да преживява всякакви катаклизми.

Високият изборен резултат на ГЕРБ засилва допълнително позициите на президента Първанов, тъй като Бойко Борисов е негов играч и до този момент се справи блестящо с публичната разправа, която трябваше да реализира срещу неудобния Овчаров.

След тези избори Първанов се сдоби и с легитимна “дясна” опозиционна сила в лицето на ГЕРБ, който е поредният “десен проект” на среди от левицата след НДСВ.

Независимо от театрално-драматичните етюди, при които Борисов ту се кара с  правителството и министри, ту се здрависват и потупват на първи копки, към този момент няма доказателства, че столичният кмет е реална опозиция.  Достатъчно е да се припомни как лично президентът и вътрешният министър защитиха бившия главен секретар на МВР от “посегателствата” на американско списание, според което Борисов е свързан с мафията и с поръчкови убийства в България. Или безценната роля, която изигра Борисов преди президентските избори миналата година, когато разбуни и отслаби десния лагер и въпреки реалните си шансове да спечели мажоритарно срещу Първанов, не посмя да се кандидатира. А месец по-късно при учредяването на партията си забрани на нейните членове да говорят срещу президента.  

Партиите и политиците, които направиха възможна интеграцията на България към Европа, изпадат от политическата сцена месеци след присъединяването на България в ЕС. СДС и ДСБ преживяха най-тежкото си поражение, което беше очаквано на фона на ресурсите, с които разполагаха управляващите, но най-вече на недалновидната им политика.

Десните и дясно - центристките избиратели нямат свое политическо представителство. Затова на дневен ред е създаването на истинска нова дясна алтернатива в България – задача, която граничи с почти с невъзможното при така създалата се констелация след европейския вот.