mediapool.bg Ти си това, което четеш

В образованието трябва ефективен контрол, а не камери

Проблемът с препълнените групи в градините не може да се реши от днес за утре, смята зам.-министър Таня Михайлова
Зорница Латева | 09:00 | 22 февруари 2018 | 6 коментара

Поредният записан със скрита камера тормоз на преподавател над деца в детска градина в Бургас отприщи наново дебата за това дали е нужно тотално видеонаблюдение в образователните институции. Според зам.-министъра на образованието Таня Михайлова тази мярка няма да помогне за възстановяването на доверието в преподавателите. Нужен е по-скоро ефективен контрол, който да се осъществява от директорите, представители на институциите в образователната система, общини.

Защо Министерството на образованието и науката не подкрепя тотален видеоконтрол в училищата и детските градини?

В нашата система работят хора. Няма как да се очаква, че тоталният контрол ще се случи с технически средства. Той се осъществява на различни нива от отговорните хора за това - учителят или педагогът в класната стая и в групата в детската градина, директорът в образователната институция, от там следват общините, регионалните управления на образованието, министерството.

Не бих искала от единични случаи да се правят общовалидни изводи за системата. Техническите средства могат само да констатират проблеми. Целта на контрола е да се изработват и мерки за превенция.

Но в случая с бургаската детска градина и родители, и директор, и останалите преподаватели бяха изненадани от констатацията, направена с камера. За какъв контрол говорим в този случай?

Контролът трябва да е ефективен. Това, което се случва в детската градина или в училището, няма как да остане скрито. Няма човек, който да приеме проявите на агресията за педагогически метод за работа, в която и да е образователна институция. Много важно е да има диалог с родителите. Те трябва да се обръщат към директора във всички случаи, когато имат определени притеснения. Освен това част от общините заявиха, че са готови да въведат видеонаблюдение в дадена образователна институция, когато има пълно съгласие за това. Но камерите да заменят хората, няма как да стане.

Според конституцията никой не може да бъде следен, филмиран, записван, фотографиран или подлаган на други подобни действия без негово знание или съгласие освен в предвидени от закона случаи. В Закона за предучилищното и училищното образование такъв случай не е предвиден.

Не бива да се подхожда към учителите с презумпция, че първата им задача сутрин е да измислят как да накажат своите възпитаници.

Родители изтъкват като мотив за искането за поставяне на камери недоверието си към институциите и дефицитът на информация от страна на учителите?

Във всички наши нормативни разпоредби съществува възможност да се дава информация на родителите. Много е важно това да се случва в диалогичност. Наличието на определен дефицит в информацията може би се дължи на разминаване между това, което родителите искат да знаят, и това, което учителите смятат за нужно да споделят. Ето тук е разковничето.

Информацията от учителите към родителите е много важна, тъй като децата прекарват много повече време с преподавателите. А се знае, че децата се държат различно вкъщи и в училище или в детската градина. Ако всеки си изпълнява задълженията, както трябва - родителите вкъщи по отношение на възпитанието, и учителите по отношение на преподаването и обучението, няма да има проблеми. Но трябва и да се чуваме, а не само да обменяме информация. Родителите и учителите са от едната страна и трябва да работят заедно в атмосфера на взаимно уважение и доверие. Това гради основата и на развитието на децата.

Колко сигнали за насилие над деца в детски градини и училища от страна на преподаватели са постъпили през миналата година и съответно какви са резултатите от последвалите проверки?

Разглеждаме с внимание всеки такъв сигнал. Получаваме своевременно информация за инциденти с деца, станали в училищата. За миналата учебна година регистрираните случаи на агресия над дете в училища и детски градини са 402. Тук влизат и случаите на насилие между самите деца. Не може да се смята, че само учителите осъществяват насилие. Случаите на агресия над учителите са 309.

Когато става въпрос за сигнали в детските градини, отговорността на общините е особено голяма и тогава работим заедно. Ако става въпрос за недопустимо поведение на педагогически специалисти, от тях се търси дисциплинарна отговорност.

Колко педагози са били наказани дисциплинарно, защото са проявили агресия към деца?

Трудно е да се каже, тъй като, както стана ясно при последния случай в Бургас, няма как съответният преподавател да бъде спрян да напусне сам системата. Този акт показва вътрешната, моралната оценка. Според мен по-тежката присъда е доброволно да кажеш "Аз не ставам за тази професия". Естествено, родителите имат право да заведат граждански иск или да търсят правата си по друг начин.

По-важна от наказанията е превенцията, за да не се стига до такива недопустими случаи на агресия.

Като изключим личните проблеми, според вас какви са причините преподавател да се държи по този недопустим начин с децата - да ги удря и обижда? Лоши ли са условията на труд?

Едва ли има друга професия, в която да се работи с толкова различни хора. Децата също са различни като характери и съдби. В системата на образованието са фокусирани всички обществени проблеми и средата, в която се работи, и в която се възпитават децата, няма как да не влияе. Все пак процентът на агресия в тази професия е най-нисък. Противоположното твърдение може да се разглежда като кампания за уронване на престижа на учителите и сриване на доверието в тях. При нас са заети изключително много хора, а случаите на агресия са единични.

Причините за подобни недопустими действия на преподаватели може да са различни. От една страна, големите очаквания към образователната система. Естествено, не може да се пропуснат професионалното прегаряне, психоклиматът в образователните институции. Тук много важна е ролята на директора, който трябва да организира и контролира работата, да предвиди определени ситуации.

За това, както вече съобщихме, ще се разработят антистрес програми за учителите.

Очакването учителят да компенсира всички дефицити в поведенческия модел на учениците и същевременно да се грижи за тях и да осигурява усвояване на определени знания е трудната задача. Може да разглеждаме и като предизвикателство да си учител днес. Но много зареждащо и вдъхновяващо. Работата с деца и ученици е изключително позитивна.

Като споменахте ролята на директорите, чуха се искания за мандатност на директорите, има дори идеи успешните мениджъри да се "въртят" по не толкова успешни училища, за да се повиши цялостно качеството на образованието. Какво мислите по тези въпроси?

Мандатността на директорите е тема, която периодично се повдига. В Закона за предучилищното и училищното образование има възможност за атестация на работата на директорите на всеки четири години. Първата такава оценка ще е през 2020-2021 г. Очаквам резултатите от нея и предполагам, че това ще бъде механизъм, който ще ни даде по-ясна информация за работата на директорите, а и на учителите, които също подлежат на атестация.

По отношение на това дали да се въртят директорите по училищата - може да е успешна практика, но директорите и учителите разглеждат училището или детската градина като своето голямо семейство. Това дава стабилност на системата.

Случаят в Бургас изкара отново на преден план един стар проблем - с препълнените групи в детските градини и яслите най-вече в големите градове. Смятате ли да затегнете контрола в това отношение?

Определено това е проблем в големите градове, където образователната инфраструктура не позволява бързо решение. Групите могат да бъдат намалени, но се изисква време. Търси се решение, това е основна грижа на общините и на министерството. Решението няма как да дойде от днес за утре, тъй като е свързано с инвестиции в инфраструктурата.

Всъщност в детските градини средната пълняемост е около 62%. Особено в малките групи не винаги всички деца посещават по едно и също време.

Но в предучилищните групи, където посещенията са задължителни, нещата не стоят така.

В предучилищните групи процентът на присъствие също е по-малък, отколкото в училище.

Какви са негативите за децата и учителите от препълнените групи?

Ако има правила и се спазват, може да се осъществява нормален образователен процес. Безспорно е по-добре да се работи с малки групи. Когато децата са повече, или пък има повече от три деца със специални образователни потребности, може да се назначи помощник на учителя.

Има един друг проблем, който от една страна е причина за препълнените групи, от друга за недостига на места най-вече в яслите - там с децата работят медицински сестри, които по принцип не достигат в България. Обмисля ли се промяна на нормативната уредба така, че да се даде възможност за яслите да се наемат педагози?

По принцип медицинските сестри не достигат в която и да е област, където се изисква техният труд. Изискването такива специалисти да се грижат за децата в яслите е заложено в наредба на Министерството на здравеопазването. Продиктувано е от това, че децата в яслите са на възраст от 10 месеца до 3 години, когато се изисква специализирана грижа, която могат да окажат сестрите.

Предвиждате ли някакви промени в наредбата за прием в първи клас извън вече предложените изменения, свързани с десегрегацията на децата от малцинствата? При обсъждането на правилата в София беше поставен въпросът защо се иска адрес на детето, а не на родителя при положение, че адресът на детето е този на майката, а има случаи, в които то живее с бащата.

Родителят може да избере постоянният или настоящият адрес на детето. Съгласно закона постоянният и настоящият адрес на новороденото съвпада със съответните адреси на родителите. Когато те имат различни постоянни адреси, избират един от тях за детето, а когато имат различни настоящи адреси, настоящият адрес на майката е и настоящ адрес на детето. Текстът за кандидатстването в първи клас според постоянния или настоящия адрес на детето влезе в наредбата, за да се елиминират практики, при които се изкривява информацията за същинския адрес, за да се попадне в точно определено училище.

Ако всеки си спазва задълженията и правата, няма да има проблеми.

План-приемът след седми клас предвижда повече места в професионалните гимназии за сметка на останалите. В същото време не можем да отречем, че масовото обществено мнение е, че професионалните гимназии дават не толкова качествено образование. Не се ли насочват така ресурси към по-некачествено образование?

Има училища и училища. Ние искаме навсякъде образованието да е качествено, но успехите на учениците в едно училище зависят предимно от тях и от техните учители. Да се правят генерални заключения, че в средните училища се дава по-добро образование, отколкото в професионалните, е пътека, по която, ако тръгнем, няма да ни доведе до реални резултати.

Много често за качеството на професионалното образование се говори при анализирането на резултатите от матурите. Но трябва да се сравняват резултатите на изхода с тези на входа и тогава ще се види, че учениците в тези гимназии постигат много добри резултати.

План-приемът се формира на база на това колко ученици завършват средно образование, въз основа на анализ за прием през предходните години - какви и колко паралелки са осъществени. В същото време зависи от заявките на работодателите и се съобразява с концепциите за развитие на съответния регион. В никакъв случай политиката по определяне на план-приема не е централизирана. Тук много важен е регионалният принцип.

Не би трябвало да се противопоставят училищата, както и професионалните паралелки с профилираните. Учениците трябва да се конкурират да влязат в съответна паралелка.

Професионалното образование не е ограничаващо или изключващо. То дава още една възможност за реализация в живота. Завършвайки го, младежите получават професия, но и възможност да продължат обучението си в университет. Така могат да работят, докато следват и да бъдат по-самостоятелни. Професионалното образование дава възможност за по-бързо включване на пазара на труда.

Още от Интервюта