В очакване на изборите икономическата активност се забавя

През втората половина на годината би трябвало икономиката да ускори темпа на растеж, така че България да постигне очаквания растеж от 1 процент за 2013 г., прогнозира служебният финансов министър Калин Христов в интервю за БТА. По думите му несигурността, породена от политическия цикъл, неизбежно забавя икономическата активност от гледна точка най-вече на инвестициите, но влияе и на потреблението. Когато хората се чувстват несигурни, отлагат или потискат потреблението си и това се вижда в данните, каза Христов.

Той коментира още, че единствено структурните промени ускоряват растежа на една икономика, а не харченето на фискални средства и това е видно от примера на германската икономика, претърпяла реформите на канцлерите Герхард Шрьодер и Ангела Меркел. Христов обаче не посочва какви структурни реформи бе могло да се направят в България за ускоряване на икономическия ѝ ръст.

Харченето на средства води до временно раздуване на икономиката, до момента, в който пазарите спрат да финансират дефицитите и тогава икономиката се свива драматично - това наблюдаваме в Гърция, Испания и Кипър, каза Христов, макар първите решения на служебното правителство да бяха за изплащане на различни видове еднократни помощи за социално слаби.

“Има голямо неразбиране въобще в дискусията за дефицитите, когато някои хора смятат, че харченето и раздаването на средства от правителството генерира растеж. Това не е така. Това е раздуване на икономиката, което след това болезнено трябва да бъде коригирано. Това се случва не само в задлъжнелите страни в ЕС, но вече и в САЩ със съкращаването на разходи, за да се постави под контрол бюджетният дефицит на страната. Ускоряването на растежа е обвързано с провеждането на структурни реформи“ обясни теоретично финансовият министър .

Той потвърди очакванията от приетата тригодишна финансова рамка на страната, според която тазгодишният еднопроцентов ръст ще се ускори до 1.8 на сто през 2014 г., за да стигне 2.9 процента през 2015 г. “През 2016 г. се надяваме растежът да се увеличи до 3.4 процента, но това е траектория на растеж - не трябва да се разчита, че точно тези показатели ще се изпълнят. Ще имаме траектория на по-плавно възстановяване и отлагане във времето на възстановяването. Не може да се очаква достигане на растеж от 5-6 процента в кратък времеви хоризонт“, заяви Христов.

По думите му инфлацията ще остане потисната заради оставащото слабо вътрешно потребление. Правителственото прогноза е за 1.8 на сто средногодишна инфлация за 2013 г. и ръст до 2.7 на сто догодина.

Докато при предишната прогноза се считаше, че през 2013 г. вече трябва да имаме положителен растеж на заетостта, това отлагане във времето на възстановяването на икономиката води до обратната прогноза за 2013 г. - спад на заетостта с още 2.4 на сто, а през 2014 г. минимален ръст от 0.4 процента, смята служебният министър.

Процесът на консолидация се забавя, като страната ни ще съкращава дефицита си много по-бавно, отколкото смятахме през есента на миналата година.

Предвижданият дефицит през тази и следващата година е 1.3 процента от БВП, един процент през 2015 г. и 0.8 процента за 2016 г., а балансирането на бюджета се измества в 2017 г. “Консолидацията е по-бавна. Идеята е именно тази – когато икономическата активност е слаба, фискалната политика да не играе проциклична роля“, каза Христов.

“Говоренето за това как страната може да реализира висок бюджетен дефицит, за да постигне някакво стимулиране на икономиката, е в значителна степен несериозно, тъй като ние имаме ангажименти, произтичащи от Фискалния пакт, но и опитът показва, че дефицитите задълбочават проблеми в икономиката, а не ги решават“, допълни той.

Министърът не очаква да има проблеми с погасяването през август на емисията облигации, пусната от предишното правителство на ГЕРБ за предворетилно изплащане на европейските субсидии за земеделците.

“Парите вече са преведени от ЕК и са във фискалния резерв. По тази причина той към момента е вече почти 5.3 млрд. лв. Предстоят месеци, които са силни от гледна точка на приходите, така че със сигурност във фискалния резерв ще има достатъчно пари да бъде платена облигацията през август и в края на годината резервът да е над нивото, предвидено по закон. Развитието на данните вече толкова ясно показват това, че не виждам кой би се наел да го оспорва“, заяви Калин Христов..