В опит да озапти протестите Борисов дава на заден от Изборния кодекс

"Прозрачност без граници": Промените са противокноституционни и обслужват партийни интереси

В опит да озапти протестите Борисов дава на заден от Изборния кодекс

Премиерът Бойко Борисов даде сигнал за отстъпление от основни промени в Изборния кодекс и се опита да прехвърли на Патриотичния фронт отговорността за текстовете, подкрепени от ГЕРБ, срещу които избухна гражданско недоволство у нас и в чужбина. В социалните мрежи се подготвя нов, по-голям протест на 26 април вечерта, в интернет върви петиция на българи зад граница.

От думите на премиера стана ясно, че е готов да бъдат преразгледани вече приети промени като въвеждане на задължителното гласуване, ограничаване на българите в чужбина чрез задължение да гласуват само в консулствата и посолствата и пр.

Междувременно "Прозрачност без граници" обяви в отворено писмо до парламента, че "липсва цялостен подход за решаване на изборните проблеми и че тяснопартийните сметки доминират над обществените интереси. Работи се на парче, приемат се нелогични и взаимно изключващи се правила, всяка новоприета разпоредба е резултат от "консенсус" на променящи се коалиции и групи по интереси."

Борисов: Ако беше правителство на ГЕРБ, нямаше да приема промените

"ГЕРБ е склонна да направи ревизия в Изборния кодекс по тези промени, които провокират недоволство сред хората. Не само съм склонен, но ако беше правителство на ГЕРБ, сега нямаше да ги приема. Сега, когато обаче сме зависими едни от други - четири партии, мога да се произнеса едва, когато чуя останалите лидери на другите три формации, заяви Бойко Борисов в понеделник. Преди това пресцентърът му съобщи, че във вторник вечерта Борисов ще се срещне с формациите от управляващото мнозинство ГЕРБ, Реформаторски блок (РБ), Патриотичен фронт и АБВ.

Разговорът им ще бъде публичен, защото на Борисов започнало да му омръзва "ГЕРБ да поема цялата тежест за всяко едно решение".

"Предложенията на Патриотичния фронт бяха много ясно формулирани и те изискваха от нас да ги подкрепим", оправда се премиерът. Той допълни, че "болшинството" от промените са "изцяло срещу моето разбиране", но ГЕРБ "като отговорна партия за стабилността и коалицията ги подкрепихме."

Аз съм против задължителното гласуване, но на практика то не е задължително

"Нека бъдат така добри и да си излязат и да си ги защитят пред обществото. Винаги съм казвал, че за задължителното гласуване съм против него и то на практика са приели нещо, което изобщо не е задължително, обаче, със страшна сила разпространяват, че задължаваме хората. Но Патриотичният фронт категорично настоява това да го има. На среща с господин Симеонов аз категорично настоях това да става едновременно с електронното гласуване, за да може като отпадат секциите извън посолствата и консулствата, да имат тези хора възможност да гласуват по електронен път. Всичко беше подредено, с логична мисъл", коментира министър-председателят.

Той не иска за неща, които се приемат от всички, само ГЕРБ да се обяснява. "Досега се съобразявах в името на коалицията на подкрепящите партии, а когато ГЕРБ предложи нещо, трябва да ходи и да търси подкрепа от партии извън правителството", продължи да се оправдава Борисов. И допълни, че не е срещу гласуваната забрана на социологическите проучвания по време на цялата предизборна кампания, защото не ги четял и не му пречели.

Парламентът вече одобри окончателно част от промените в изборния закон, които бяха приети с гласовете на ГЕРБ, БСП, ДПС и ПФ. Депутатите от АБВ бяха "против" някои от поправките, а Реформаторският блок – срещу почти всички значими промени като задължителното гласуване, провеждането в различни дни на референдуми и избори, отказа от създаване на район "чужбина" и пр.

Разделеният на управляващо и коалиционно крило РБ се обедини около мнение, че приетите промени противоречат на програмната декларация на кабинета.

По този повод в петък министър-председателят се среща веднъж с парламентаристи по повод изборния закон, след като НС прие задължителното гласуване и отдели референдума на "Шоуто на Слави" от президентския вот наесен. Веднага след срещата пък депутатите приеха текст, според който гласуването в чужбина ще става само в дипломатическите ни представителства.

Протести на българи в чужбина

Това предизвика протести на българите в чужбина, защото по този начин техните възможности за гласуване намаляват чувствително. Протест имаше и пред парламента, проведен под мотото "Je suis българин зад граница".

За 18.30 часа във вторник е насрочен пореден протест пред парламента с искане промените в изборните правила да бъдат преразгледани.

Междувременно вече няколко хиляди души са се подписали в петицията "Искам да гласувам", чрез която те настояват за президентско вето на закона.

Само в Щутгарт и германската провинция Баден-Вюртемберг на последните избори са гласували 6500 българи. Ако изборните промени влязат в сила всички тези хора трябва да пътуват стотици километри до Мюнхен или Фракфурт. Най-вероятно не всички ще успеят да гласуват, дори и да е удължен изборния ден.

И В Оксфорд, Великобритания при последния парламентарен вот са регистрирали изборен рекорд. "220 човека дойдоха, аз бях част от организацията – говорим за млади семейства с много малки деца, които логистично са затруднени да пътуват", разказва Мария Спирова пред бТВ.

Над 80% от секциите в чужбина са извън дипломатически консулства и представителства. Ако те бъдат ограничени това означава сигурен спад в гласовете зад граница, коментират българите, живеещи в чужбина.

По думите на Валери Симеонов от Патриотичния фронт обаче българите в чужбина трябва да бъдат патриоти и да не се бунтуват с искане да гласуват, защото многото секции обслужвали ДПС.

Прозрачност без граници: Промените в ИК не решават, а създават проблеми

Неправителствената организация "Прозрачност без граници" посочи в писмо до депутатите, че приетите през изминалата седмица промени в изборното законодателство не решават, а създават нови проблеми в изборния процес.

Според "Прозрачност без граници" е абсолютно неприемлив начинът, по който се приема задължителното гласуване – с изключване от избирателните списъци, с възможности за материални "стимули" въз основа на решения на изпълнителната власт, с опасност от опасност от изкуствено вдигане на избирателната бариера.

Отчитането на белите бюлетини "не подкрепям никого" като действителни създава опасност от изкуствено вдигане на избирателната бариера и крие сериозен потенциал за изкуствено прекрояване на партийната система, с което се ерозират основни принципи на демокрацията – многопартийната система и политическият плурализъм.

В анализа си от "Прозрачност без граници" заключват, че "решението за въвеждане на задължително гласуване без да е осигурена възможност за дистанционно гласуване по електронен път е нелогично и противоречи".

"Предвидената санкция за негласували избиратели – изключване от избирателния списък, съчетана с липсата на електронно гласуване и с ограничаването на избирателните секции в дипломатическите представителства, е безпринципна и ще доведе до автоматично изключване от избирателния процес на 2 милиона български граждани, живеещи в чужбина. Последиците от това решение ще бъдат пагубни за политическия живот и демокрацията в страната ни: вместо да намали тежестта на купения вот, санкцията ще доведе до изключване на повече избиратели от изборния процес и до още по-сериозни деформации. Тя ще доведе до отхвърляне на български граждани от политическия живот, като в дългосрочен аспект негативните последици ще бъдат понесени от цялото общество и преди всичко – от най-уязвимите хора, върху са обект на натиск в изборния процес. Нашата страна има нужда от гласа на всеки българин, който подкрепя модерното демократично развитие на България и който не е съгласен политическият ни живот да бъде вкарван в блатото на безперспективността, мизерията, политическата партизанщина и корупцията", се казва още в становището на организацията.

"Необоснована и неразбираема е непрекъснатата промяна в позициите на водещи политически партии относно сроковете за въвеждане на електронно гласуване по интернет, за създаването на район "чужбина" и за провеждането на референдуми. Тя показва, че ключови решения се вземат по конюнктурни съображения и въз основа на тяснопартийни сметки", констатират още от Прозрачност без граници.

Според тях забраната за публикуване на резултати от социологически изследвания в предизборната кампания е драстично нарушение на основни демократични принципи – правото на свободно изразяване на мнение и правото на достъп до информация. Тя представлява пряко нарушение на Конституцията на Република България, чийто чл. 41 определя, че "Всеки има право да търси, получава и разпространява информация".

Според неправителствената организация е недопустима и промяната, която възпрепятства регистрирането на местни коалиции за участие в местните избори. Експертите пишат, че тя се разминава с конституционно закрепения принцип на свободно сдружаване на гражданите, определен в чл. 44 от Конституцията. Наред с това, промяната ограничава гражданите в избора им на нови политически алтернативи, които изразяват техните интереси в местното самоуправление".

В Заключение от "Прозрачност без граници призовават политическите партии в Народното събрание да се вслушат в гласа на своите избиратели, на гражданските организации и на експертната общност, като приемат правила, които дават разумен и адекватен отговор на проблемите в изборния процес и съответстват на обществения интерес.

Споделяне
Още по темата
Още от България