В остро критичен доклад ЕК настоява за реформиране "из основи" на ВСС и прокуратурата

Пак няма убедителни резултати срещу корупцията и престъпността

В остро критичен доклад ЕК настоява за реформиране "из основи" на ВСС и прокуратурата

Европейската комисия (ЕК) излезе със силно критичен доклад за България и настояване за реформиране "из основни" на съдебната власт с акцент върху Висшия съдебен съвет (ВСС) и прокуратурата. Страната за пореден път е критикувана за липса на убедителни резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност. Купуването на гласове, полицейското насилие, непрофесионалното разследване и нуждата от "широкомащабна антикорупционна реформа", която да обхване и финансирането на партии, са другите основни точки в безпрецедентно острия технически доклад на Брюксел.

Санкциите срещу корупцията на високо ниво, срещу измамите с еврофондове и срещу организираната престъпност не са достатъчни, отчита междинният доклад, представен от ЕК в сряда. В документа има и серия негативни констатации за назначенията в съдебната власт, за контрола на доходите и имотите на висшата администрация.

Насоката на реформите, предписана от Брюксел, повтаря предложения и позиции на Съюза на съдиите в България, чието критично отношение към сегашните практики на ВСС и натиска на изпълнителната власт предизвика нападките на вътрешния министър Цветанов към председателя на съюза.

"През последните месеци доверието във Висшия съдебен съвет (ВСС) като институция бе поставено под въпрос. След оставката на двама от неговите членове, подадена в знак на протест срещу действията на Съвета, през септември изборите за техни заместници бяха бойкотирани от редица съдилища", пише в доклада.

Евроекспертите припомнят, че оставките на съдиите Капка Костова и Галина Захарова са провокирали обществен дебат за начините за засилване на професионалния капацитет и отчетността на ВСС. Препоръчва се този дебат да се "конкретизира бързо", за да бъдат приети промени преди края на мандата на сегашния съвет през есента на 2012 година.

Голямо внимание е обърнато на непрозрачната работа на сегашния ВСС и се настоява за пълна промяна на процедурите за избор на неговите членове, за да не се повтаря сегашната ситуация.

ЕК иска от България да отговори на препоръките до юли, когато ще бъде публикуван политическият доклад, обобщаващ действията на страната за петте години членство в ЕС. Тогава ЕС ще направи и преглед на своя контролен механизъм за България и Румъния и ще реши дали да продължи мониторинга, да го премахне или да го запази само за една от двете държави.

Неблагоприятната оценка, дадена на България сега, ще позволи на Холандия да потвърди отказа си за членството на страната в Шенгенската зона.

При представянето на доклада говорителят на ЕК Марк Грей заяви, че той не трябва да се свързва по никакъв начин със стремежа на България за приемането ѝ в Шенгенското безвизово пространство и повтори оценката на ЕК, че България и Румъния изпълняват техническите критерии за членство в Шенген.

В първата си реакция на докладите министърът по европейските въпроси на Холандия обаче повтори, че Хага ще очаква два последователни положителни доклада на ЕК за България и Румъния, за да снеме ветото си спрямо влизането им в Шенген.

Непрофесионално разследване

Напредъкът през последните месеци по важни дела, свързани с организираната престъпност, беше ограничен, се казва в доклада. Изпълнителната власт е призова да подобри практиките на полицейското разследване, а полицейското насилие е влязло в доклада под формата на изискване към МВР да се проявява "повече професионализъм при полицейските акции".

Критика има и към общата работа на всички институция по противодействие на престъпността и корупцията. "Взетите до този момент решения и постановените наказания по случаи, свързани с корупция по високите етажи, измами и организирана престъпност, които се разследват или които са на съдебна инстанция, все още не са довели до убедителните резултати, необходими за постигането на действителен възпиращ ефект", се посочва в доклада.

Властите са призовани да се вслушат в предложенията на гражданското общество и международните експерти, ако желаят да се постигнат по-добри резултати по делата за корупция по високите етажи и организирана престъпност.

Междувременно премиерът Бойко Борисов назова неправителствените организации сред основните "виновници" за негативния доклад, заедно с опозицията.

ЕК критикува МВР и прокуратурата за разследвания, които не отговарят на "високи професионални стандарти".

България е призована да ускори действията си по изпълнение на препоръките на ЕК от миналия юли в "редица области".

Върховният касационен съд и главният прокурор отново са критикувани за липсата на подробен анализ на пропуските в съдебната и следствената практика във важни дела, свързани с организирана престъпност и корупция.

От ЕК отново настояват МВР да прекрати лошите практики с даренията и заобикалянето на Закона за обществените поръчки. "Тази практика все още поражда въпроси относно отчетността и финансовата прозрачност, по-специално относно риска от заобикаляне на правилата за обществени поръчки", се казва в доклада.

България обаче е похвалена за предприетите мерки за цялостно подобряване на съдебната практика, организацията на прокуратурата и сътрудничеството между съдебната власт, полицията и другите административни органи.

Купуването на гласове и реформа на партийната отчетност също присъстват за първи път в европейския доклад. За по-успешното предотвратяване на корупцията ЕК препоръча на България да постигне конкретни резултати в "широкомащабен антикорупционен проект", да усъвършенства системата за деклариране и проверка на имуществото на държавните служители и да укрепи административния капацитет в областта на обществените поръчки.

"От основно значение за общественото доверие в способността на властите да се борят с организираната престъпност и корупцията е предприемането на възпиращи санкции в случай на купуване на гласове, както и пълната прозрачност на финансирането на политическите партии, в съответствие с препоръките на GRECO", се казва в препоръките на ЕК.

ВСС – основна мишена

Най-острата критика на ЕК е срещу Висшия съдебен съвет. Комисията настоява за напълно нови процедури за избор на членовете на ВСС, за да не стига отново до сегашната ситуация. Т.нар. правителство на съдебната власт в сегашния му вид е критикувано за липса на достатъчна прозрачност и обективност при кадруването на магистратите. Според ЕК пълната промяна на ВСС е единственият начин за постигани на по-голяма прозрачност и съблюдаване на етичните норми от съвета. Народното събрание обаче също става обект на критики за назначаването на редица компрометирани фигури по върховете на системата.

"От миналото лято насам редица назначения на висши магистрати, осъществени от ВСС и парламента, повдигнаха множество въпроси по отношение на тяхната обективност, прозрачност и състоятелността на оценката на достойнствата и етичното поведение на кандидатите", се казва в доклада на ЕК и се препоръчва в бъдеще при кадруването системата да "демонстрира способността на системата да отразява правилно разликите в професионалните постижения и да отчита в пълна степен спазването на етичните норми".

Етичната комисия на ВСС е критикувана, че не е в състояние да извършва "задоволителен контрол" по спазването на етичните норми в системата. Посочва се, че през 2011 г. в шест дела, свързани с корупция и служебна злоупотреба, съдът е оправдал шест магистрати. ВСС се критикува и за липсата на достатъчно мерки по гарантиране на случайното разпределение на делата в системата и липсата на пълно публикуване на съдебните актове.

ЕК отчита, че България е на път да приеме нов нов Закон за конфискацията, но настоява той да има "максимално голямо приложно поле", за да се постигне необходимия "силен възпиращ ефект". Експертите на Брюксел посочват в позитивен контекст функционирането на новите спецсъдилища и прокуратури, а комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество е поххвалена за постигнати "значителни резултати".

ЕК все още очаква създаването на Единната информационна система за противодействие на престъпността, която се изгражда вече 17 година.

Шестте задачи, които Брюксел поставя на България, са:

 

Да приеме поправки в конституцията, премахващи двусмислието във връзка с независимостта и отчетността на съдебната система.

 

Да гарантира по-прозрачен и ефективен съдебен процес, като приеме и приложи нов Закон за съдебната система и нов Гражданскопроцесуален кодекс. Да докладва за последиците от тези нови закони и от Наказателния кодекс и Административно-процесуален кодекс, най-вече в досъдебна фаза.

 

Да продължи реформирането на съдебната система, за да засили професионализма, отчетността и ефективността ѝ.

Провеждането и докладването за професионални, безпристрастни разследвания на твърдения за корупция по високите етажи на властта. Да докладва за вътрешни инспекции в държавните институции и за оповестяването на имуществото на високопоставени държавни служители.

Да предприеме допълнителни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, най-вече по граничните пунктове и сред местната власт.

Да приложи стратегия за борба с организираната престъпност, фокусирана върху сериозни престъпления, пране на пари и за систематична конфискация на имущество на криминално проявени лица. Да докладва за нови и продължаващи разследвания, повдигнати обвинения и осъдителни присъди в тези области.

Споделяне
Прикачени файлове
Още по темата
Още от Европа

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?