Решението
на Йоан Павел Втори да оповести 31 нови кардинали преди предвидения
срок неизбежно беше свързано с нови тревоги около неговото
здраве.
Възникна въпросът дали това е последен опит от страна на боледуващия папа да повлияе на избора за негов наследник.
Очакваше се консистория - церемонията, на която новите кардинали получават своите червени шапки от Светия отец - да бъде проведен следващия февруари.
Но влошаващото се здраве на папата накара мнозина да се запитат дали следващите папски избори няма са бъдат чак толкова далеч.
Папа Йоан Павел страда от болестта на Паркинсън и остър артрит. Всичките си публични изяви той прави от подвижен папски стол. През последните седмици стана ясно, че има проблеми и с храносмилателния тракт.
Според католическата йерархия кардиналите са втори по важност веднага след папата и тяхната най-важна работа е да изберат папа, който най-често бива излъчен от техните редици.
Само кардинали под 80 години могат да участват в избора на папа - процедура, известна като конклав. Този ритуал не е претърпял почти никаква промяна в продължение на векове.
Съгласно разпоредба на Папа Пол VI, броят на избиращите кардинали не трябва да надхвърля 120.
В последните години обаче Йоан Павел отмени това ограничение.
На последната консистория през 2001 той увеличи броя на гласуващите до 135.
През последните две години и половина, след като някои кардинали починаха, а други достигнаха 80 -годишна възраст, общият им брой достигна 109.
Така, независимо от здравословните проблеми на папата, през следващите месеци ще е необходимо да бъдат ръкоположени нови кардинали.
Изборът на месец октомври за тази процедура е оправдан, тъй като тогава се навършват 25 години от избора на Йоан Павел Втори за папа и е насрочена и беатификацията на Майка Тереза, поради което всички висши сановници ще бъдат в Рим. Така че, защо да се чака до февруари.
Когато папата обявява новите кардинали, списъкът винаги е подлаган на внимателен преглед, за да се види, че Йоан Павел е подбрал консервативно - настроени мъже, на които той може да разчита да изберат папа по негово подобие - някой, който ще надскочи традиционните ценности.
В този смисъл новото попълнение от кардинали не е изключение, тъй като папата вече е положил своя знак върху избирателното тяло.
От сегашните 109 имащи право на глас всички, освен петима, бяха посочени от Йоан Павел.
Много експерти от Ватикана обаче се питат до каква степен папата може да повлияе на избора на свой наследник. Те изтъкват, че конклавите не търсят точно копие на папата, който току що е починал. Те изготвят "длъжностна характеристика" и търсят личност, която смятат, че притежава нужните качества.
За кардиналите, изборът на папа е момент на реална власт, когато бъдещето на Църквата е в техните ръце. Заключени в Систинската Капела, те упражняват своя вот при условие на пълна тайна, всеки според своята съвест.
При това положение, дали новите кардинали променят баланса?
От гледна точка на математиката на изборите, отговорът е по-скоро отрицателен.
Списъкът на новите кардинали не обръща радикално вида на избирателното тяло.
Както обикновено, новите номинирани са от различни географски райони, сред тях има и архиепископи от развиващите се страни. Някои от тях са от райони, където Църквата има трудни отношения с държавата или с други вероизповедания.
Името на един от новите кардинали се пази в тайна, за да му бъдат спестени бъдещи проблеми. Дори и да е под 80 години, той ще има право на глас в конклава, ако името му бъде разкрито. Както винаги, вниманието е насочено към италианците.
Техният брой се топи през последните години, което доведе до спекулации, че новият папа може да е от Латинска Америка - регион с все по-нарастващо влияние.
На церемонията през октомври към Колегията на кардиналите ще се присъединят шест италианци - всички под 80 години и с право на глас.
Към тях обаче се добавят други 20 нови кардинали с право на глас от други държави. Така италианският блок ще нарасне незначително - от сегашните 15.6% на 17% от състава на избирателното тяло.
В началото на идната година двама от сегашните италиански кардинали обаче ще навършат 80 години и ще загубят правото си на глас.
Средната възраст на имащите право на глас
е малко над 70 години, като най-младият кардинал е почти на
51.
Според много наблюдатели, когато наближи изборът на нов папа,
кардиналите ще търсят човек, който е близо до хората, а не
базиран във Ватикана бюрократ.
Ясно е ,че много кардинали искат Църквата да стане по-малко централизирана, като властта се прехвърли на епископите по целия свят.
Тази тенденция ще бъде подсилена от консистория през октомври.
И докато Йоан Павел Втори се опитва да запази своето наследство, неговите кардинали имат властта да изберат папа, който вижда нещата малко по -различно. каре
Право на глас по региони:
Италия: 23 (17.0%)
Останалата част на Европа: 43 (31.9%)
Латинска Америка: 24 (17.8)
Северна Америка: 14 (10.4%)
Африка: 13 (9.6%)
Азия: 13 (9.6%)
Океания: 5 (3.7%)
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.