В подкрепа на Филчев, БСП предложи още прокурорски правомощия

Прокуратурата да може да предявява искове пред съда в защита на държавните интереси, предвижда законопроект за промени за Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), внесен от зам.председателя на парламента от БСП Любен Корнезов.

Проектът е в изпълнения на декларираната подкрепа на соцпартията и депутати от Коалиция за България за исканията на главния прокурор Никола Филчев за разширяване на правомощията на прокуратурата.

Самият Филчев стигна до идеята за промени в ГПК след като прокуратурата не успя да докаже и вкара в затвора нито един крупен приватизатор, взел на безценица и разсипал държавно имущество. Защото прокуратурата има изключително правомощие да образува наказателни производства, когато установи нарушения в приватизацията и няма проблем, след като е доказала, че са извършени големи престъпления, тя да образува наказателни дела срещу виновните и да ги даде на съд.

В мотивите си към внесения проект, Корнезов посочва, че са наложителни измененията в полза на по-активно участие на прокуратурата в гражданското правораздаване. Това включва и предявяване на искове пред съда в защита на държавни интереси, както и на граждани, които по различни причини не могат да защитят правата си, посочва юристът. Законопроектът създава също възможност прокуратурата да встъпва и в един висящ процес, ако прецени, че държавата и обществения интерес го налагат, посочва още Корнезов.

Подобно на главния прокурор Никола Филчев, Корнезов обаче защитава тезата, че по време на прехода в България не е имало институция, която да сезира съда по тези "жизненоважни въпроси". Според Корнезов, понеже съдът не е можел да се самосезира, нямало и кой да защити правата на гражданите и интересите на държавата.

Според Корнезов лишаването на прокуратурата от участие в гражданското съдопроизводство не е в унисон с конституцията, а също и със законодателството в държавите членки на ЕС.

Това е втори опит на Любен Корнезов да възстанови правото на прокуратурата да участва гражданското производство, за да атакува директно пред съда неизгодни приватизационни сделки. През 2002 г. обаче проектът му срещна остра съпротива от юристи, икономисти и чужди инвеститори. Опасенията бяха, че може да се стигне до разваляне на сделки и да се застрашат направени вече чужди инвестиции.

От НДСВ и ДПС тогава бяха против правото на прокуратурата да инициира разследване при съмнения за нарушен държавен интерес, което отпадна от ГПК през 1997 г. , когато заедно с него на съда бяха дадени правомощията да разрешават задържане, прилагане на СРС, да позволяват извършване на следствени действия. Съмнения за повтаряне на рецидиви от миналото, когато обвинението имаше по-голяма власт от независимия съд, са изразили вчера и депутатите от вътрешната комисия, пред които Филчев изложи идеите си за законодателни промени.

Депутати от управляващите и опозицията не се изказаха категорично за или против идеята за промяна на ГПК, като подчертаха, че дебатът тепърва предстои.

Като отбеляза, че спорът за участието на прокуратурата в гражданското право е стар, Димитър Абаджиев от ОДС припомни пред Meorapool.bg, че то е отменено с аргумент, че тези правомощия са отживелица от комунистическо време. Прокуратурата трябва да се намесва само, когато наистина е застрашен общественият интерес, но според него затова и поправките трябва да се обмислят много добре след дискусия, за да не се стига до злоупотреби.

Борислав Ралчев от НДСВ каза, че юристите са разделени на две по казуса за правото на прокуратурата да участва в гражданското правораздаване. Една част застават зад тезата, че прокуратурата, който е свързана с наказателното производство, да има правомощия и в гражданското право. Втората половина, по думите на Ралчев може би не без основание смятат, че институцията, призвана да поддържа законността, не може да бъде делена на гражданска и наказателна законност.

На въпрос възможни ли са злоупотреби, Ралчев заяви, че опасности от злоупотреби винаги има, но те са свързани "с неправилно избраната персона и рядко се съдържат в нормативната база".

Според Борислав Борисов, когато е имала правомощия да атакува сделки по ГПК, прокуратурата е можела да се произнася по целесъобразност, а не по законността на сделките, което е опасно. Според него затова трябва строго да се регламентира юридически едно подобно правомощие.

Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?