В полза на политици и олигарси се оказаха "фините" настройки в държавната Банка за развитие

Прокламираните от икономическото министерство като "фини" настройки в държавната Българска банка за развитие (ББР) се оказаха всъщност в полза на политици и олигарси, след като акционерите във финансовата институция одобриха на събранието си на 13 ноември промени в устава на банката и в Надзорния ѝ съвет.

Срещу това остро възразиха в четвъртък десните формации "Да, България“, ДСБ/Нова Република, "Зелените“, БЗНС и ДЕОС, които призоваха за нови промени в устава, с които да се ограничи до 1 млн. лв. размерът на предоставения кредит към една фирма или свързани в група дружество. Петте партии настояват още от управата на банката да бъде отстранен един от тримата ѝ изпълнителни директори – Стоян Мавродиев, който, въпреки спорното си минало, вероятно ще стане главен изпълнителен директор на ББР. Досега такъв нямаше, а тримата шефове заедно ръководеха финансовата институция, като решенията се взимаха със съгласието на два от тях.

Така както министърът на икономиката Емил Караниколов обясняваше, че ще върне банката към същността ѝ да финансира дребния бизнес, така от приетите поправки в устава, публикувани в търговския регистър, става ясно, че посоката е точно обратната – към финансирането на олигарсите и политически лица.

Досега банката имаше таван за предоставяне на кредити на една компания или на свързани в група юридически лица. Той беше 10 процента от собствения ѝ капитал или около 60 млн. лв. С одобрените преди десет дни корекции вече банката ще може да предоставя заеми и за по-големи суми. Записано е, че "експозиции към един клиент или група свързани клиенти, чийто размер надхвърля 5 процента от капитала на банката, се предоставят от управителния съвет само след разрешение от надзорния съвет". Това означава, че на практика вече ще могат да се отпускат заеми до 25 на сто от капитала на банката, каквото е европейското изискване, и в случая става въпрос за до 150 млн. лв.

Фактически държавната банка ще работи много малко пряко с дребния бизнес – само за предекспортно и експортно кредитиране, а пари за малките и средни фирми ще предоставя основно чрез други търговски банки по схема за он-лендинг финансиране.

Това ще е за сметка на вкараната вече възможност да се кредитират фирми на политически лица и дори организации и дружества на партии, създадени с различни цели, включително и за разпространяване на пропагандни материали.

Допълнено е и финансиране за дружества, реализиращи стратегически обекти от национално и регионално значение, което вероятно отваря вратичка за отпускане на заеми на фирми, които при други условия не биха покрили изискванията на кредитиране.

Друга промяна е и въвеждането на фигурата на главен изпълнителен директор, който трябва да бъде избран измежду тримата сегашни изпълнителни директори и председателя на надзорния съвет, който до миналата седмица бе Атанас Кацарчев, но той и Кирил Ананиев напускат контролия орган на банката. На тяхно място влизат доскорошниятшеф на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Митко Симеонов, който наследи поста, след като Караниколов бе избран за министър, и Велина Бурска.

Очакванията са главен изпълнителен директор на ББР да стане Стоян Мавродиев, срещу чийто избор въобще за шеф на банката бе силно оспорван от петте десни формации.
   
Според тях с решенията на акционерното събрание "нищо не остана от заявения от принципала на банката Емил Караниколов фокус върху малки и средни предприятия". В позицията им се посочва, че новият устав на банката позволява охолно финансиране с държавни пари, а едноличен ръководител на ББР ще е бившият "провален шеф на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев, пропуснал пирамидата КТБ"

Десните партии се възмущават, че ББР вече ще отпуска кредити до 150 млн. лв. на олигарси, политици като Георги Гергов и подобни корпулентни кредитоискатели, вместо  да финансира малки и средни предприятия, чиито финансови нужди обикновено са под 1 млн. лева.

"Всички тези промени в устава водят до основен извод – ББР ще финансира високопоставени политици и едри бизнесмени по неясни критерии и под едноличното ръководство на Мавродиев", посочват в позицията си "Да, България“, ДСБ/Нова Република, "Зелените“, БЗНС и ДЕОС..

Според тях" парите на данъкоплатците са под риск, под риск е и банковата система и на този фон звучат кухо думите на председателя на Асоциацията на търговските банки – Петър Андронов, че "банковата система се намира в отлично състояние“.

Те настояват веднага да се промени управителният съвет на ББР, както и нейният устав - така че банката да работи за българските предприемачи.

"Тази банка трябва да дава кредити максимум до 1 млн. лв на един бизнес, както и да дава кредитни линии и гаранции на другите банки за финансиране на малки и средни предприятия. При стриктно спазване на забрана за финансиране на бизнеси на свързани с лица, заемащи ръководни или изборни длъжности в партии, правителство, областни управи, общини или държавни агенции и регулатори", пишат петте формации.

По тяхно мнение банката не се нуждае от главен изпълнителен директор и трябва да остане досегашното изискване за до трима равнопоставени изпълнителни членове. "Изключителните правомощия, разписани на главния изпълнителен директор, особено ако тази длъжност заеме провалилият се с КТБ бивш председател на КФН Стоян Мавродиев, ще елиминират възможностите за справедливо кредитиране на дребния и среден бизнес в България", заявяват десните формации.