В поне 5 общини няма нито една медицинска сестра

И докато ВАС отменя стандарта по здравни грижи,[1] България постепенно се превръща в пустиня откъм такива медицински специалисти. Данните за 2025 година показват, че в 5 общини няма нито един специалист по здравни грижи, а в още 10 има само по 1. Това са медицински сестри, фелдшери, акушерки и други специалисти, от които пейзажът постепенно се оголва. Без бързи и решителни мерки съвсем скоро буквално няма да има кой да се грижи за болните на определени места в България.

През 2025 г. у нас работят малко над 42 хиляди специалисти по здравни грижи, като броят им е сходен с този от предишните две години. Разпределението им на територията на българските общини показва, че:

• В Опан, Трекляно, Копривщица, Дългопол и Ковачевци няма нито един такъв специалист. Това са едни от най-малките общини, но в тях населението е принудено да търси каквито и да бил медицински грижи на друго място.
• Между 1 и 10 специалисти има в още 104 общини или над една трета от всички.
• Най-много на брой специалисти има в големите общини – столицата с близо 10 хиляди, Пловдив, с около 4 хил. и Варна с около 2,9 хил. Над 1000 специалисти по здравни грижи има в 7 български общини.

Бележка: Малък брой специалисти са отчетени от НСИ в столицата, но обслужват общините от област София, те не са разпределени в тях.

Ако се разгледа показателят за среден брой население на един специалист, е видно, че:

• Най-добре осигурени със специалисти по здравни грижи са Плевен (55 души на един специалист), Панагюрище (75), Смолян (79), Враца и Пловдив (по 82). Това са както малки, така и големи общини. Традиционно Плевен е общината с най-добро осигуряване с всякакви медицински специалисти и здравни заведения и постепенно се превръща в център на медицината в България, за което централна роля има медицинския университет там.
• Най-слабо осигурени са Главиница, Болярово, Хитрино, Мъглиж и Лесичово, като във всяка от тях един медицински специалист по здравни грижи отговаря на над 2,5 хил. души.

Същевременно Министерството на здравеопазването дава заявка да реформира здравните професии, която се основава на анализ на министерството за дублиране на функции, разминаване с потребностите на здравната система, а от друга страна – недостиг на специалисти в основополагащи професии. Има основания за такива притеснения, особено що се отнася до огромния недостиг на медицински сестри, за които ИПИ постоянно и отдавна алармира. Във връзка с предложенията на министерството ще отбележим, че:

• Някои от предложените мерки в действителност са необходими. Съществува объркване за нуждите от част от медицинските професии и изискванията към тях при упражняването на труд. Налице са дублиращи се функции и неяснота какви точно са отговорностите на специалистите. В този смисъл следва да се върви към консолидиране на част от професиите и премахване на дублиращите се такива.
• За някои от професиите обаче е необходимо обратното – да се дава повече отговорност на подготвените специалисти. Помощник фармацевтите например могат да извършват търговия с лекарства в малките населени места, в които няма открита аптека или да откриват филиал на аптека под ръководството на магистри фармацевти. Парамедиците пък могат да обслужват пациенти до центровете за спешна помощ, както е в голяма част от страните по света. За тази цел обаче те трябва да са адекватно обучени.
• Обучението за част от професиите действително може да се съкрати, а учениците в средното образование по-сериозно да се насърчават да ги избират и упражняват (чрез по-силно застъпено кариерно ориентиране, дуално образование в здравните професии и др.). За засилване на интереса към медицинските професии е необходимо всяка да има ясен път за професионално развитие и осигурено адекватно възнаграждение.  

* Текстът на Петя Георгиева е публикуван първо на страницата на Института за пазарна икономика (ИПИ). Mediapool го препечатва без редакторска намеса.