В последната година държавният отговор на ХИВ/СПИН колабира

Лятото е време за големите дела на държавата, които или трябва да се случат, или трябва да бъдат заметени. Отпускарският сезон, в който никой не се вълнува от политика или работата на институциите, може да се окаже спънка за едни и благодат за други. По отношение на пациентското движение точно в летния сезон се случват совалките за нов шеф на здравната каса, обмисля се нов модел на здравно осигуряване, но и това е времето, в което Министерството на здравеопазването да започне да мисли и разписва обществените си поръчки по ключови програми.

Лятото е идеална възможност да се даде рестарт на държавното финансиране за превенция на ХИВ/СПИН. Ще кажете сигурно, че това едва ли е най-тежкият проблем на държавата. И, уви, няма да сте прави. Вече 3 000 българи са с ХИВ, а колко не са – никой не знае. Само за последните 3 години броят на мъжете и жените, при които се открива ХИВ, се повишава. Математически и процентно не е повод за голяма тревога, но житейски, икономически и социално съвсем скоро ще бъде. Освен това, нараства броят на мъжете, които правят секс с мъже, които са носители на вируса. На фона на това предизвикателство превенцията на ХИВ у нас е пред колапс.

След повече от 13 години, в които Глобалният фонд срещу СПИН инвестира пари за кампании, административен капацитет, развитие на услуги и прочие, през 2018 г. ние сме изправени пред традиционно срещания проблем на администрацията – недалновидност, съчетана с незнание.

Национална програма за превенция на ХИВ има от 2001 година. Малко след 2010 г. се заговори, че през 2014-та Глобалният фонд, който осигуряваше почти 80 на сто от парите за превенция на ХИВ, ще се оттегли.

През 2017 г., след като се проточи това оттегляне, държавата остана сама лице в лице с ХИВ. Едва тогава чиновниците от здравното министерство осъзнаха, че може да се случат сериозни проблеми със създадения до момента модел за превенция на ХИВ. А той беше работещ и разпознаваем – осигуряваше финансирането на центрове за тестване, консултиране, подкрепа и насочване към лечение на пациенти от рисковите общности, сред които мъже, които правят секс с мъже, проституиращи, инжекционно употребяващи наркотици.

Веднага, след като Глобалният фон за ХИВ се изнесе, повечето български центрове, за да не кажа всички, затвориха. И за да излезе от ситуацията, въпреки, че отлично се знаеше за нея доста отдавна, здравното министерство създаде странен хибрид, с който се опита да спаси положението. Назначи към бившите ХЕИ-та теренни сътрудници на неправителствените организации, работещи досега по ХИВ. Само че администрацията на държавните центрове по здравеопазване не бяха подготвени да се справят и с тази задача. Така се стигна до плачевната ситуация с държавната поръчка за неправителствени организации, които да правят превенция.

Добрите намерения не бяха премислени добре и всичко завърши едва с 3 покани за сключване на договор за 3 области от 13 обявени. Ако се чудите защо толкова малко, причините са в дизайна на обществената поръчка. За да си гарантира интереса, министерството поиска банкова гаранция от 100% за участието на всяка организация. Така в София, например, кандидатът трябваше да сложи в банката 50 000 лева, с които да гарантира изпълнението на поръчка за 4 месеца. Не са много организациите, които досега са управлявали за подобни дейности за ХИВ по 10-15 000 лева, които да могат да си позволят тази сума. И не само това – в обществената поръчка имаше нереалистични индикатори. Най-фрапиращо се оказа, че здравните експерти не се бяха допитали за това какви пакети трябва да се предлагат на инжекционно употребяващите наркотици и бяха заложили закупуването на материали, които всъщност не са в полза на тази рискова група.

За превенцията на ХИВ при мъжете, които правят секс с мъже, държавата продължава да разчита на презервативите (по тази обществена поръчка трябваше да се закупят фрапиращи количества), вместо да се даде възможността за тестване на нови подходи, които да вършат работа. Накрая стана ясно, че кандидатите, които искат да помогнат на държавата да прави превенция на ХИВ, трябва да плащат разочароващо ниски заплати на медицинските лица, които ангажират.

Така остана единствената възможност всеки българин, който иска да знае ХИВ статуса си, да отиде в местната регионална здравна инспекция, в повечето случаи в определени работни дни и часове и да си направи тест. Разбира се, тук не отчитаме до колко хората биха се доверили на РЗИ, за да си направят тест, до колко ще получат качествена подкрепа и емоционално придружаване, ако ХИВ тестът е положителен и най-вече – дали бившите ХЕИ-та имат диагностикуми.

Но, уви, не това е толкова в основата на провала в превенцията на ХИВ у нас. Тъжното е, че въпреки милионите усвоени левове години наред от Глобалния фонд и огромната мегадирекция по превенция на болестите в МЗ, у нас няма добър отговор на ХИВ, който да започва с гарантирания, качествен общностен достъп до услуги за превенция. И не на последно място – въпреки годините наред наливани средства от Глобалния фонд, не се промени средата за пациентите с ХИВ. Само в София се наблюдават и лекуват повече от 900 човека. Но те, например, са принудени като телета да чакат своя лекар или лекарствата си в коридор с размери два на два метра. А уж анонимността е гарантирана.

Когато преди месец и половина се появи криза с лекарствата за ХИВ, дължаща се на забавена, а след това обжалвана обществена поръчка, ние в Националната пациентска организация, трябваше бързо да мобилизираме ресурсите си да насърчим държавата да намери отговор на ситуацията, тъй като проблемът е с медикаменти, за които пациентите не могат да излязат на протест. Някак тихо за кратко проблемите си останаха по места. В София хапчета се намериха, във Стара Загора ни потърсиха след две седмици за липса на медикаменти, а от Варна ни изненадаха, че тъй като болницата е купила лекарствата преди държавната доставка, пациентите са приемани фиктивно, за да им се изпишат таблетките. Към днешна дата ситуацията е овладяна, но, уви, това отново не стана без натиск.

Сега стои голямото очакване здравното министерство да намери механизъм, така че каквото и да е решението на Върховния административен съд, да не се изправят стотици пациенти на нокти. Дано в търсенето на решения през лятото държавата да не забрави и диагностикумите за изследването на вирусния товар при хората с ХИВ. Това изследване показва какво е количеството на вируса в кръвта и е от съществено значение за оценката на стартиралата антиретровирусна терапия при хората с ХИВ. Уви, бяхме свидетели през 2016 и 2017-та година на дългото чакане за това изследване на десетки пациенти.

В заключение, надяваме се лятото да се ползва по предназначение и в баланс с почивката, здравното министерство да е подготвено за есента – да не бави обществените поръчки за лекарства и диагностикуми за вирусен товар за пациентите с ХИВ, да разработи нова обществена поръчка или да намери друга форма, с която да възстанови достъпа до безплатно и анонимно тестване, предоставяно от неправителствени организации, които работят с рисковите групи.

И не на последно място лятото е времето в което мегадирекцията по превенция на заболяванията в здравното министерство да излезе от клишето на пренебрежителното отношение към "малките" организации и да не гледа на тях като на изпълнител, над който се упражнява само контрол. Необходимо е, също така, здравното министерство да признае, включително и финансово, труда на лекарите, медицинските сестри, лаборантите и специалистите по ХИВ у нас и да насърчи тяхната емоционална работа с пациентите, живеещи с вируса. И не на последно място трябва да подчертаем като общество правото на пациентите с ХИВ да бъдат уважавани, зачитани и обгрижвани отвъд стигмата. Защото голямата драма на българския пациент е, че трябва да се моли, за да получи здравеопазване и отношение.

*Александър Миланов е програмен мениджър на Националната пациентска организация. Той има опит като клиничен социален работник, като до февруари 2018 г. управлява Центъра за немедицинска грижа в "Аджибадем Сити Клиник" УМБАЛ. Работил е за голяма детска неправителствена организация, консултирал е УНИЦЕФ и е бил комуникационен експерт в Българската стопанска камара. 

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Очаквате ли обективно и пълно разследване на случая "Джи Пи груп"?