В повечето държави извън еврозоната гражданите подкрепят присъединяването към единната валута в ЕС, сочи проучване

В повечето държави извън еврозоната гражданите подкрепят присъединяването към единната валута в ЕС, показва проучване на "Евробарометър", представено днес от Европейската комисия. Най-силна подкрепа се наблюдава в Унгария, където 80 на сто от анкетираните са изразили подкрепа.

Сравнено с данни от по-ранно проучване, Унгария бележи 7 на сто ръст на твърдите привърженици и понижение на подкрепящите по принцип и онези, които са по-скоро против. С един процент (до 6 на сто) се повишава делът на твърдите противници на еврото в Унгария.

В Румъния влизането в еврозоната намира подкрепа сред 65 на сто от гражданите, като най-силен спад се наблюдава в групата на онези, които подкрепят въвеждането на общата валута колебливо. В Полша подкрепата за еврото е 43 на сто, а в Чехия - 42 на сто. В тези две държави се наблюдава най-големия дял на твърдите противници - съответно 36 и 35 на сто.

В Швеция 51 на сто са "за", 32 на сто са "по-скоро против", а 15 на сто са решително против присъединяването на тяхната страна към еврозоната. Изследването не предлага данни за Дания, която се ползва с отстъпка от общото правило, че страните от ЕС въвеждат общата валута, след като изпълнят съответните изисквания.

Нито една от петте държави членки на Европейския съюз, които все още не използват еврото и са правно задължени да го въведат, не изпълнява към момента всички критерии за присъединяване към еврозоната. Това се посочва в Доклада за конвергенцията за 2026 г., публикуван днес от Европейската комисия. По същото време подобен доклад, изготвен от експертите на Европейската централна банка (ЕЦБ), бе представен във Франкфурт на Майн.

Докладът оценява напредъка на Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция по пътя към приемането на единната европейска валута. След присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. петте разглеждани държави остават единствените страни в ЕС с договорно задължение за приемане на еврото, които все още не са предприели конкретни стъпки към членство в ERM II.

Повече от 27 години след въвеждането му еврото се използва от над 350 милиона души в 21 държави членки и остава втората по използваемост валута в света. Според ЕК общата валута е допринесла за укрепването на единния пазар, за улесняване на търговията и инвестициите, както и за поддържането на ценова стабилност и по-тясна икономическа координация между държавите членки.

Оценката на Комисията се основава на така наречените критерии от Маастрихт, заложени в член 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Те включват ценова стабилност, устойчиви публични финанси, стабилност на валутния курс и устойчивост на дългосрочните лихвени проценти. Освен това се анализира съответствието на националното законодателство с правилата на Икономическия и паричен съюз и устава на ЕЦБ.

Според доклада Чехия и Швеция изпълняват критерия за ценова стабилност. Същите две държави покриват и изискванията за устойчиви публични финанси, както и за дългосрочните лихвени проценти.

В същото време нито една от петте държави не участва в Механизма на обменните курсове (ERM II), който е задължителен етап преди приемането на еврото. Правилата предвиждат поне две години участие в механизма без сериозни валутни сътресения преди присъединяването към еврозоната.

Поради това ЕК заключава, че нито една от разглежданите държави не отговаря към момента на всички необходими условия за приемане на еврото.

В доклада се отбелязва също, че националното законодателство в областта на паричната политика в петте страни все още не е напълно съвместимо с правилата на Икономическия и паричен съюз.

Комисията анализира и допълнителни фактори, свързани с устойчивостта на процеса на сближаване. Според оценката държавите извън еврозоната като цяло са добре интегрирани икономически и финансово в Европейския съюз. Наред с това обаче част от тях продължават да са изправени пред макроикономически уязвимости, както и пред предизвикателства, свързани с бизнес средата и институционалната рамка, които следва да бъдат преодолени, за да се гарантира устойчивостта на конвергенцията.

Докладът за конвергенцията на Европейската комисия служи като основа за евентуални бъдещи предложения до Съвета на ЕС относно присъединяването на дадена държава към еврозоната. Документът се публикува на всеки две години или по искане на държава членка, която желае оценка на готовността си за приемане на еврото.