Според изследване на "Галъп"

В прехода българите са имали само четири повода за оптимизъм

Добре приети са били само правителствата на Костов, Сакскобургготски и Борисов

Поводите за протест са много повече от тези за оптимизъм в България Сн. БГНЕС

Българите са имали само четири повода за оптимизъм през 25-те години на преход от комунизъм към демокрация. Тези моменти се наричат Костов, Сакскобургготски, Борисов и Европейски съюз. Това показват данни на агенцията "Галъп интернешънъл", които бяха представени в понеделник от политолога и директор на агенцията Първан Симеонов по време на кръгла маса, посветена на годишнината от началото на демократичните процеси у нас по време на кръглата маса.

Тези четири събития в политическата реалност на съвременната ни историята са повлияли на позитивната нагласа в очакванията на българите от правителството на Жан Виденов насам, обясни Симеонов. По думите му това показва политическият наивитет на хората, но също така показва и че е имало проблясъци на оптимизъм, особено в периода на влизането на България в ЕС.

С течение на всеки един мандат на Народното събрание се изхабява доверието на хората в тази институция, е друг извод на "Галъп". Въпреки това има и няколко парламента в новата българска история, които поне в началото имат завиден кредит на доверие на българите. Със свръхочаквания са били заредени парламентите с мандатите на Симеон Сакскобургготски и на Иван Костов.

С много тревожни нива на негативни оценки започват работата си парламентите с мандатите на т.нар Тройна коалиция и на правителството на Пламен Орешарски.

"В момента нивата на доверие към Народното събрание са традиционно ниски", изтъкна Симеонов и обясни този факт с това, че именно към парламента има съсредоточен негативизъм към цялата политическа класа.

Президентската институция запазва стабилно ниво на доверие. Когато обаче тя стане съпътстваща жертва или страна в политически спор, по думите на Симеонов, губи част от своята популярност. Пример за подобен спад е поведението на настоящия президент Росен Плевнелиев, отчитат още от агенцията.

"Преходът в България формално свърши през 2007 г., но на практика свършва сега - на 25-ата годишнина, когато идва новото поколение, а предишното - това, което отхвърли режима и положи основите на демокрацията, се оттегля", коментира д-р Петър Николов от Института за дясна политика.

Според Николов проблемите на прехода са два: това, че революцията е направена от хора, израснали в комунизма и отгледани в и с лъжа, и също, че моделите, които са използвани за реформи в държавата са изцяло заимствани от другите бивши социалистически държави, а не са потърсени собствени решения.

Политологът е убеден, че с новото поколение ще започне и нов вид преход, в който младите хора, отгледани в различна система, ще наложат своите ценности и модели на управление и работа. Според него обаче, това не означава нещо добро, тъй като младите хора са далеч от волята и капацитета, които са необходими за истинска реформа на демокрацията.

Споделяне
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?