В прокуратурата е по-лесно да се манипулира разпределението на дела

Преди няколко дни прокуратурата обяви, че е започнала разследване с цел да се установи евентуално манипулиране при случайното разпределение на дела в съда. То е по сигнал на членове на Висшия съдебен съвет след извършен одит на изпозлваната от съдилищата система за разпределение.

Главният прокурор Иван Гешев обяви, че през последните пет години не сме имали правосъдие и че проблемът с разпределението бил като "коронавирус в съдебната система". След това правосъдният министър Данаил Кирилов разказа, че има данни за разпределяне на дела "от странни места по света". БНТ съобщи, че дело за шпионаж е било разпределено от IP адрес извън България. Кирилов настоява за извинение от председателя на Въхровния касационен съд Лозан Панов, който миналата година го покани сам да се запознае с разпределението на делата.

Самият Панов твърди, че не е чел одитния доклад, защото от ВСС не са му го изпратили.

В профила си във фейсбук бившият зам.-министър на правосъдието Андрей Янкулов публикува мнение как може да се манипулира разпределнието на дела в прокуратурата, където също би трябвало да е случайно. Янкулов напусна държавното обвинение преди няколко месеца.

Текстът на Янкулов без редакторска намеса:

"Защо трябва да се подхожда критично към шума за коронавируса в системата за случайно разпределение на делата в съдилищата - защото за пореден път предварително се дават квалификации и оценки, а обикновено в тези случаи резултат няма. При едва започнало разследване с предмет "манипулирана ли е системата" вече се обявява на всеослушание, че е манипулирана. На разследването му остава само обективно, всестранно и пълно да достигне до вече направения краен извод. По-лесни разследвания от тия, при които всичко си е ясно, няма.

Обаче проблемът със случайното разпределение има и друг аспект. Важи по закон със същата сила за прокуратурата, както и за съда. Тоест когато се говори за съда, хубаво е да се каже по нещо и за прокуратурата.

Манипулирането на случайното разпределение на едно наказателно дело в съда, засягащо важни интереси, трябва да се направи на три нива - обикновено има първа, втора и трета инстанция. На първа инстанция има един или двама съдии и двама или трима съдебни заседатели, на втора и трета инстанция - по трима съдии. Решенията се вземат с обикновено мнозинство. Ще си кажете, да, ама ви трябва последната инстанция, за да се реши както трябва - и това не е съвсем така, защото третата инстанция е най-често само контролно-отменителна, обикновено нито установява различни факти, нито "обръща" присъди, а когато намери, че нещо не е наред, обикновено връща делото назад, т.е. потенциално пак трябва да се търсят правилните съдии при новото завъртане. В голям съд с примерно от 50 до 20 наказателни съдии, делото се разпределя между всички за определяне на докладчик. Съставът, който е започнал да гледа делото, трябва да го довърши, ако не може - започва отначало. Делото обикновено се разглежда публично.

Теоретично е съвсем възможно да се подберат правилните съдии при манипулируема система на разпределение на едно наказателно дело, но все пак имате различни нива, различни разпределения и много участници, освен това допълнителни евентуални трудности като неизменност на състава (ако не се харесва как води делото, не може да се смени), публичност.

В голяма прокуратура, ако имате примерно от 150 до 50 прокурори, те са разпределени в отдели по материя. Сред отделите задължително има и специализиран отдел за важните преписки, примерно от 5 човека. Кои 5 ще влязат в този отдел решава шефът. Шефът решава и коя преписка ще влезе за разпределение между тези 5 човека в този отдел. Примерно сигнал срещу министър няма да се разпределя изначално между 80 прокурори, а само между 5. Ако преписката е попаднала на някого доверен, но все пак не ни харесва как работи той - нищо по-лесно от това да бъде сменен - местят го в друг отдел или го камандироват в друга прокуратура, а преписките му се преразпределят между останалите 4 в отдела и така друг довършва започнатото. Дори може и да дойде нов в отдела, който да получи преписките на напусналия го, за да е всичко точно с равномерната натовареност. Всичко това се случва без никаква публичност - никой никога вън от прокуратурата не знае кой какво работи по разследванията, с изключение на случаите когато се дават пресконференции за арести и прочее, и там показват и наблюдаващия прокурор. Но после какво се случва с разследването, дали наблюдаващият прокурор е сменен или не, никой никога не знае. Да не говорим че има и други "врътки", като при вече определен на случаен принцип наблюдаващ прокурор, с резолюция на шефа се определя втори да му помага, защото делото е много сложно, а после първият просто отпада и повече не се произнася никога по това дело. Но това са вече по-софистицирани методи, до които даже няма нужда да се прибягва.

Тоест ОБЕКТИВНО Е МНОГО ПО-ЛЕСНО да се манипулира/заобикаля "случайното разпределение" в прокуратурата и това може да стане без въобще да са нужни каквито и да е хакери - бели, черни или в цветовете на дъгата. Просто от самия начин на функциониране на прокурорската система (най-малкото защото без специализация не може, не ми е известна голяма прокуратура в света, в която всеки да работи всичко) следва, че трябва много повече да се разчита на добросъвестността на шефа, който има много по-голяма власт.

Тоест много важен е и контролът върху това как се упражнява тази власт, от кого, какво и колко дълго се разследва в спецзвената, занимаващи се със случаи от висок обществен интерес, какви крайни резултати постигат и пр.

Но за това няма да чуете и дума от отговорните фактори, когато ви говорят за проблема на "случайното разпределение", който, както винаги, е фокусиран само на едно място".