В разгара на нова кавга България предложи на Македония договора за добросъседство

България вече е предложила на Македония проектодоговор за сътрудничество и добросъседство, съобщи секретарят по външна политика на президента Росен Плевнелиев – Тихомир Стойчев.

Той припомни, че са започнали работа съвместни групи на двете външни министерства, които трябва да намерят решения на спорните въпроси.

"Надяваме се нещата да се придвижат бързо напред. Това е в интерес и на двете държави”, каза Стойчев.

След като правителството на Борисов в първите си три години поддържаше евроинтеграцията на Македония, в решителния момент отказа подкрепа за начало на преговори на Скопие за членство в ЕС. Официално на Македония бяха поставени три условия: подписването на споразумение за добросъседски отношения и сътрудничество, изграждане на съвместни работни групи за укрепване на отношенията в ключови области и създаване на Съвет на високо равнище под формата на годишни междуправителствени заседания.

Европейската комисия реши да представи нов доклад какво е постигнала Македония в три области - реформите, спора за името с Гърция и добросъседските отношения.

Решението на България да възпрепятства евроинтеграцията на Скопие бе остро разкритикувано от авторитетни български и американски анализатори, опозиционни партии, както и от бившия посланик на САЩ у нас Джеймс Пардю. Повечето наблюдатели са скептични, че новата политика на България ще доведе до реална позитивна промяна в отношението на Македония, но пък рисковете са далеч по-сериозни, не на последно място помпане на националистически настроени кръгове и в двете страни.

Президентският съветник каза, че позицията на Плевнелиев "е ясна и категорична – трябва да се прилага критерият за добросъседство при оценката напредъка на Република Македония по пътя на евроинтеграция".

"На Европейския съвет през декември 2012 г. в Брюксел страните от ЕС се обединиха около разбирането за важността на добросъседските отношения като задължително условие за членство. Това не е позиция само на България, а на ЕС. Този въпрос ще бъде следен, неговото развитие ще бъде наблюдавано от тук нататък от страните членки", коментира още Стойчев.

Миналата седмица премиерът Бойко Борисов възложи на Българската академия на науките да подготви българската политика към Македония - "да ни развият един материал какво да разбираме и когато отидем да гласуваме в Брюксел или се изказваме с президента и другите длъжностни лица, да имаме това".

На въпрос докъде е стигнал анализът на БАН, говорителят на Външно министерство Весела Чернев заяви, че част от задълженията на Института по балканистика към БАН е да изготвя анализи за дългосрочното развитие на региона. Тези анализи се използват от държавните институции за целите, които са необходими, допълни Чернева.

Все още се очаква и докладът на Външно министерство за политиката на България към съседите ѝ, който да бъде обсъден от депутатите. Според външния министър Николай Младенов документът трябваше да бъде готов до края на миналата година, но това не се стана.

На фона на призивите и обещанията за добросъседство София и Скопие обаче влязоха в поредния задочен диалог, след като новата паметна плоча на Мара Бунева в Скопие беше разрушена часове след поставянето ѝ.

От ГЕРБ поискаха властите в Македония да накажат виновните за поругаването на паметта на Мара Бунева, като евродепутатът Андрей Ковачев е обявил в Европейския парламент, че това би бил положителен сигнал в двустранните отношения.

"Този вандалски акт е в ущърб на интересите на огромното мнозинство на гражданите на Република Македония и не е изолиран случай", заяви Андрей Ковачев, цитиран от пресцентъра на ГЕРБ.

Поругаването на паметта на Мара Бунева се случва седмица преди обсъждането на резолюцията на Европейския парламент за напредъка на Република Македония в Комисията по външни работи, чийто заместник-председател е Ковачев, и в началото на работата на Европейската комисия по новия доклад за Македония, който се очаква да излезе в началото на април.

"Многократно Българският културен клуб организира различни прояви, на които кани представители и от двете страни на границата. Жалко е, че Скопие все още не е направило необходимата крачка в тази посока, въпреки важността на добросъседските отношения за започването на преговори за членство, потвърдена от Европейския съвет", заяви Андрей Ковачев, цитиран от ГЕРБ.

В няколко поредни резолюции евродепутатите препоръчаха на Скопие да участва в отбелязвания на общи исторически събития и фигури заедно с България, и да адаптира учебниците си въз основа на обективните исторически факти.

"Оскверняването на паметта на общите ни герои не е сигналът, който Европа очаква официално от Скопие, за да бъде дадена зелена светлина за преговори за членство", каза Ковачев.

За далеч по-сериозна санкция апелира националистът Димитър Стоянов, който влезе в ЕП с листата на "Атака", но се отцепи и вече е независим.

“Още утре Димитър Стоянов ще внесе искане в Европарламента да бъдат спрени предприсъединителните фондове за Македония, поради недобросъседските отношения които има с България", съобщи във вторник пред ТВ7 Капка Георгиева, майка на Димитър Стоянов и лидер на новата му Национал-демократическата партия.

С Македония трябва да се действа твърдо, защото, ако се допусне тя да влезе в ЕС трябва да се научи да се държи по европейски, каза Капка Георгиева.

“Проблемът на Македония се казва Спаска Митрова, която дръзна да се нарече българка и затова беше малтретирана, а детето ѝ бе отнето, но това заплашва и другите 150 хиляди, дръзнали да се обявят за българи, допълни тя.

Шефът на НИМ проф. Божидар Димитров също коментира темата с разрушената паметна плоча на Мара Бунева.

”Проблемът с разрушаването на паметната плоча на Мара Бунева не е единствен в Македония, в момента там ще се строят 10 нови паметника, осем от които на личности, взети от нас, единия от тях е Павел Шатев а другият Шатаров. Кражбите продължават, очаквам скоро да посегнат и на Левски, защото името му завършва на “ски””, каза още Божидар Димитров.