В Русия живеят два различни народа*

Главният резултат от кандидат президентската кампания, проведена съзнателно от властта по сталинския принцип за "изостряне на класовата борба", се оказа неочакван. Това съвсем не беше битка между две класи – "креативната" срещу "работническата", въпреки че в Русия имущественото и менталното разслоение между хората отдавна не е на класов принцип. В течение на трите месеца между изборите за държавна Дума и президентските избори се проявиха чертите на два различни руски народа.

Единият иска да стане гражданска нация в постсъветска Русия – този народ излизаше на опозиционни митинги или им съчувстваше. Той представлява опозиция на днешната власт. Другият народ си остана съветски: той живее в менгемето на съветските патерналистки представи за държавата – властта разчита на него като на своя последна опора.

В този смисъл мнозинството жители на Северен Кавказ не се различава принципно от работниците в Урал, които се съгласиха да участват в пропутинската масовка: това са представители на съветския народ. А участниците в протестните акции, в която и да е точка на страната (такива акции имаше не само в Москва и в тях участваха не само материално осигурени хора), са представители на новия, зараждащ се руски народ.

Независимо дали Путин ще победи на тези избори и дали изградената от него политическа система ще оцелее след тази победа, на Русия в близките години все едно и предстои да формира постсъветска нация. Проблемът е, че и двата различни народа живеят в страна, която не съществува. Съветска Русия я няма вече, а постсъветската – още. Има само територия, географски координати. А Путин не просто управлява тази несъществуваща, измислена страна, но прави всичко възможно, за да не се появи никаква реална Русия.

Всъщност, самият Путин е представител на типичните съветски хора и, след като получи властта и собствеността, се опитва, експлоатирайки същите съветски митове, да не даде никога никому и нищо. Но крещящият в хода на днешната президентска кампания проблем с отсъствието на единна гражданска нация превъзхожда по мащаби и значение за бъдещето на страната проблема на един конкретен човек, вцепил се в мъртва хватка за своя държавен пост.

Огромна наивност е да се смята, че Путин е кандидат на въображаемата партия на стабилността. Тъкмо обратното. Да се консервира днешната ситуация е невъзможно – просто защото все повече руснаци вече даже физически не живеят в съветския свят, където липсваха интернет, възможност да се пътува в чужбина, както и повечето днешни продукти и предмети. Именно опитът да се направи това води до политически сътресения.

На тези президентски избори ни се налага да избираме между началото на дългия процес на формиране на постсъветска Русия - като нова държава със свои икономически, политически и социални приоритети, нова ценностна система – и продължаване на разпада на най-големия отломък от СССР.

Да се стабилизира състоянието на политически труп, с което се занимаваше и продължава да се занимава действащата власт (по-точно, в което опакова перманентния процес на разграбване на остатъците от страната), е безсмислено. Все едно, трупът няма да възкръсне. Никакъв Евразийски съюз, никакво Единно икономическо пространство няма да станат реинкарнация на СССР. Русия не може безкрайно да паразитира върху остатъците от съветската промишленост, откритите в съветски времена находища на петрол и газ и съветските идеологически клишета за интригите на външните влагове, които ни пречат да постигнем разцвет. Ние не сме империя и не сме национална държава, не сме монархия и република, не сме Третият Рим и Третият свят, не сме Азия и не сме Европа. Разбира се, външният смисъл на днешните протести е естественото желание да видят на власт друго лице. Но под този външен смисъл се крие много по-важен, вътрешен смисъл – на хората им омръзна да живеят в страна, смисълът от чието съществуване и чието реално място в света за самите тях са непонятни.

Замразяването на историята, шокът от разпада на СССР постепенно отминават. Започва животът на голямата страна – Русия. Страна политически безстопанствена, икономически несъстояла се, социално и инфраструктурно лошо приспособена за достоен живот. Всъщност, с изграждането на страната във всички тези отношения никой още не се е заемал. С това могат да се занимават само хора, които свързват с тази земя своето бъдеще и бъдещето на своите деца. Такива хора са народът, гражданската нация. С това те се отличават от отделния човек и от "населението". Но да свързваш съзнателно бъдещето си с някоя страна  е възможно, само осъзнавайки що за страна е това, какви са в нея равнището на живот, на образованието и медицината, има ли възможности за себереализация.

Ако Путин и неговите искрени привърженици искат да запазят властта, ще им се наложи да залагат на тези хора – желаещите да разберат къде живеят. На тези, които искат да участват в живота на страната и да формират този живот. А не на онези, които ходят под строй и по инструкция и смятат, че началството трябва да мисли вместо всички. Съдбата на съветския народ в Русия е да се разтвори в реката на времето. Съдбата на руския народ на Русия е да се появи, за да продължи Русия.

* Заглавието е на Mediapool.