В съдебната система имало много психически нестабилни хора

В съдебната система има много психически нестабилни хора и те лежат на гърба на цялата система. Такова мнение изрази членът на Висшия съдебен съвет (ВСС) Радка Петрова по повод обсъжданите варианти за подобряване на конкурсите за кандидатстване в съдебната система.

По думите ѝ, законодателят трябва да предвиди в новия съдебен закон или в наредбата за конкурсите тест за психическа пригодност, а изискването за това магистратът да е психически здрав, да залегне изрично в закона.

Тя обясни, че това изискване е залегнало в Закона за адвокатурата, прилага се при подбора на кадрите в МВР, но по никакъв начин не изисква от кандидат магистратите.

“Така може адвокатът да е здрав, но каква е гаранцията, че съдията няма да е луд”, каза Петрова.

Парламентът да изтълкува кадруването за младши магистрати

На заседанието си в сряда Висшият съдебен съвет (ВСС) реши да поиска от Народното събрание и тълкувателно решение върху оспорваните изменения в Закона за съдебната власт, което да позволи на съвета да назначава младшите магистрати.

Обнародваните на 12 май законови промени отнеха правото на ВСС да назначава магистрати, след като се въведе задължителен конкурс за назначенията в съдебната система. Изключение се прави само за административните ръководители на съдилища, прокуратури и следствени служби, както и техните заместници.

ВСС ще изпрати главния прокурор Борис Велчев и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд Иван Григоров и Константин Пенчев на разговори с правната комисия в парламента, за да се изчистят неяснотите.

В променения закон се запазва правото на младшите съдии да стават районни съдии, но в същото време се въвежда и задължително конкурсно начало.

“Младшите съдии държат два пъти достатъчно тежки изпитни конкурси – първият път, за да станат младши съдии, после на излизане от Националния институт на правосъдието и трето имат задължителен стаж като младши съдии”, обясни председателят на Апелативен съд – Пловдив Радка Петрова.

По думите ѝ един от основните проблеми е, че докато са младши съдии, те са на срочни трудови договори, които няма как да бъдат продължени, ако нямат осигурени места в районен съд.

“Така практически те остават на улицата, а нашата съдебна система е заимствала изцяло от континенталната система по въпроса за растежа в кариерата. Ние трябва да отглеждаме съдии, но за да правим това, трябва да осигурим място за съответния магистрат още преди изпита”, обясни Петрова.

В дневният ред на заседанието на ВСС мистериозно се появи точка от дневния ред, която предлагаше да се назначи младшия съдия от Окръжен съд – Хасково Петър Сантиров в съдия в Районен съд – Хасково. Тя обаче бе отложена.

Появата на тази кадрова точка бе обяснено с объркване на дневния ред.

Антикорупционни мерки

Във ВСС обмислят и серия от антикорупционни мерки при изготвяне на наредбата за приложение на новия съдебен закон. Единият механизъм е изпитната комисия да се определя чрез жребий, а предложенията за хората, които ще влязат в нея, да се правят от всички ръководители на административни отделения в съдебната власт. Предлага се още членовете на ВСС да не участват в изпитни комисии, защото след това ще гласуват за назначаването на съответните магистрати.

В момента предложения се правят само от тримата висши магистрати.

Другият антикорупционен маханизъм, който се обмисля, е да се създаде голям списък от изпитни казуси, които да бъдат теглени минути преди началото на изпита по подобие на изпитите в университетите.

Споделяне
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?