В САЩ са разединени по въпроса как да се реагира на близкоизточното насилие

В САЩ са разединени по въпроса как да се реагира на близкоизточното насилие

Нестихващото насилие в Сирия и Египет рязко раздели администрацията на Обама, изправяйки я пред морална дилема: докъде трябва да стигнат САЩ, за да спрат убийствата, при положение че действията им могат да доведат до война със Сирия или да навредят на отношенията с Египет?

Стотици хора загинаха в Египет по време на протестите, предизвикани от свалянето на президента Мохамед Морси от военните. В Сирия твърденията за атаки с химически оръжия срещу цивилни от страна на правителството на Башар ал Асад звучат на фона на съобщения за стотици нови жертви в продължаващата вече две години гражданска война, която по оценки на ООН вече е отнела живота на над 100 000 души.

Висши служители от Пентагона, включително министърът на отбраната Чък Хейгъл и генерал Мартин Демпси, председателят на Съвета на началник-щабовете, призоваваха към умереност в реакцията на САЩ. Според тях прекратяването на помощта за Египет би застрашило ключови споразумения в сферата на националната сигурност и може да поставят в опасност мира между Египет и Израел. Те твърдят, че ако предприеме по-остри действия САЩ може да загубят лостовете си на влияние, достъпа до Суецкия канал и разрешението за извършване на военни полети над Египет.

Други в администрацията контрираха, че Америка трябва да предприеме по-решителни действия, за да ограничи насилието в Египет, както и религиозната война в Сирия.

Засега Белият дом предприе съвсем скромни стъпки. В този дух се очаква в идните дни да бъде обявено и замразяване на поредната голяма оръжейна доставка за Египет.

Липсата на единна позиция - както в администрацията на Обама, така и в Конгреса - дава на президента Обама време и възможност за маневриране. Но това дразни онези, които смятат, че САЩ трябва да окажат по-голям натиск върху египетската армия и да предприемат военни действия срещу правителството на Асад.

Следващите оръжейни доставки за Египет са планирани за идния месец - включително десет хеликоптера "Апачи" за около 500 милиона долара. Планирана е и доставката на снаряжение за танкове М1А1, включително на картечници и друго оборудване за танкове, както и известно количество "употребявани" ракети. Става дума за ракети, които са били местени и с които е работено, но не са били изстрелвани. Те могат да се използват за резервни части от египетската армия или да бъдат "освежени", така че да стават за изстрелване.

Според високопоставени американски служители обаче администрацията се очаква да забави доставката на хеликоптери "Апачи". Този ход, който може да не стане факт преди идната седмица, ще бъде втората голяма продажба на оръжие, спряна от САЩ, в опит да притиснат египетската армия, да я накарат да прекрати кръвопролитията и да предприеме стъпки за по-мирен преход към демокрация. Служителите пожелаха анонимност, тъй катоне им е позволено да обсъждат темата.

За да изразят недоволството си от египетските репресии срещу подкрепящите Морси демонстранти, САЩ замразиха доставката за арабската държава на четири изтребителя Ф-16 и отмениха провеждащите се през две години американско-египетски военни учения, планирани за идния месец. Обама заяви, че дългосрочното сътрудничество на САЩ с Египет "не може да продължи, както обикновено".

Въпреки това американската армия продължи доставките на хиляди резервни части за американски оръжейни системи, използвани от египетските сили. Не са отменени и плановете за доставка идните месеци на бронирани булдозери за гранична охрана, радари и ракети.

Междувременно поредното безпокойство около химическите оръжия в Сирия наложи да се събере екипът на Обама по въпросите на националната сигурност. Държавният секретар Джон Кери, който е на почивка, участва чрез видеоконферентна връзка и проведе много разговори по телефона със световни лидери, за да обсъди нестихващото насилие в Сирия.

САЩ заявиха през юни, че разполагат с убедителни доказателства, че правителството на Асад е използвало химически оръжия срещу опозиционните сили. Това бе пресичане на така наречената от Обама "червена линия" и стана причина Вашингтон да реши да изпрати оръжия на сирийските бунтовници, включително леко стрелково оръжие, боеприпаси и снаряди за ръчни противотанкови гранатомети.

Говорителката на Държавния департамент Джен Псаки заяви, че между 1000 и 1800 души са били убити край Дамаск при поредната химическа атака, която се твърди, че е била извършена. По думите ѝ Обама е наредил на американските разузнавателни служби да съберат допълнителни данни, но "засега не можем категорично да установим употребата на химическо оръжие".

Френският министър на външните работи Лоран Фабиюс вчера спомена възможността международната общност да използва сила. Турският му колега Ахмет Давутоглу каза на пресконференция в Берлин: "Бяха минати няколко "червени линии" - ако веднага не се наложат санкции, ще загубим възпираща си мощ".

Кери също така призова другите страни да помогнат в събирането на информация за съобщенията за атаки с химически оръжия. А администрацията на Обама се очаква да има още заседания по въпроса в идните дни.

Сенаторът републиканец Джон Маккейн, водещ застъпник на по-агресивна реакция на САЩ на събитията в Сирия, каза за Си Ен Ен, че ако Асад смята, че няма да има ответни действия, ще се убеди, че "думата на президента на Съединените щати вече не може да се взема насериозно".

Висши военни лидери отправиха предупреждение дори и за ограничени действия в Сирия. Председателят на Съвета на началник-щабовете Демпси заяви тази седмица в писмо до конгресмен, че американската армия несъмнено ще извади от строя военновъздушните сили на Асад и ще наклони баланса на силите в полза на въоръжената опозиция. Но подобен подход би хвърлил САЩ във войната, без да има никаква стратегия за слагане на край на прерасналия в религиозна война конфликт, добави той.

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?