В САЩ се засилва недоволството от белгийския подход в борбата с тероризма

Малко след ноемврийските нападения срещу Париж на действащата от Брюксел клетка на "Ислямска държава" ръководен фактор от американските служби за борба с тероризма посетил Европа и поискал да научи повече за разследването, разказва в четвъртък агенция Ройтерс.

Но когато представителят на Вашингтон се опитал да си уреди срещи с белгийските си колеги, не бил приет радушно, разказали пред агенцията американски официални източници, запознати с темата и пожелали анонимност. Белгийците казали, че моментът не е подходящ за разговори с чуждестранни представители, защото били твърде заети с разследването, добавиха те.

Белгийските власти отказаха да коментират случая, добавя Ройтерс.

Според анализа на агенцията полученият категоричен отказ е само малка илюстрация на все по-силното недоволство на САЩ от подхода на Брюксел към засилващата се заплаха от ислямските бойци.

Безпокойството, че специалните служби на тази малка европейска страна са претоварени - и че координацията ѝ със съюзниците не е на нужното ниво, отново излезе на преден план след атентатите от вторник в Брюксел.

Няколко официални източници от САЩ изразиха мнение, пише Ройтерс, че сътрудничеството в сферата на сигурността е възпрепятствано от епизодичния обмен на разузнавателни сведения от страна на Брюксел и от това, че различните белгийски служби не са еднакво склонни да работят с други държави, дори с близки съюзници.

Източник от правителството във Вашингтон заяви, че когато американски разследващи опитват да се свържат с белгийските служби за информация, често им е трудно да разберат коя служба или отдел разполага с търсените сведения.

Белгийските власти наредиха да бъде увеличен сериозно бюджетът за сигурност след атентатите в Париж, въпреки че бяха под постоянен натиск да ограничат задлъжнялостта си и да я сведат под залегналия в правилата на еврозоната праг. Правителството обеща да наеме още около 2500 служители за занимаващата се с тежката престъпност федерална полиция, за да запълни щата ѝ от 12 500 места, от които около една пета бяха незаети.

Правителството съобщи също, че е осуетило голям атентат през януари 2015 г. и че иска да си сътрудничи с европейските и американските колеги.

"Тези атентати ясно показват, че е желателно да има партньорство със САЩ", каза в интервю за белгийската обществена медия РТБФ Ги Рапей, председател на комисията за контрол над специалните служби, "Но не трябва да забравяме, че големите сили много ревниво пазят разузнавателните си сведения."

Американските представители признават, че белгийските власти напоследък полагат усилия да увеличат финансирането и наемането на хора в силовите ведомства.

Но белгийските служби за сигурност не са на висотата на заплахата в тяхната страна, която на глава от населението има най-висок брой чужди бойци, заминали да се бият в Сирия.

"Те доста изостават доста и плащат ужасно висока цена за това", каза пред Ройтерс Адам Шиф, конгресмен от Демократическата партия и водещ член на Комисията по разузнаването към Камарата на представителите на САЩ.

Говорителят на Държавния департамент Марк Тонър отговори по следния начин на журналистически въпрос вчера за това дали Белгия не е прекалено спокойна по отношение на заплахата от ислямски бойци: "Няма да казвам, че Белгия е била изненадана по някакъв начин или че не е била наясно. Знаете, ние си сътрудничим много тясно с Белгия."

Някои служители на американските служби за борба с тероризма смятат, че пропастта между Вашингтон и Белгия, както и някои други европейски страни, се дължи на културни особености. Европейските страни повече държат на защитата на неприкосновеността на личния живот и това понякога осуетява или бави обмена на информация, както е в случай с данните за пътниците - нещо, което в САЩ се смята за съвсем рутинна практика.

След атентатите от 11 септември 2001 г. американското правителство преобразува коренно службите си за борба с тероризма. Бариерите между правоохранителните органи и разузнаването бяха премахнати и бяха създадени нови координационни звена като Дирекцията на националното разузнаване и Националния център за борба с тероризма.

За разлика от САЩ Белгия няма единна структура на държавното устройство - тя е разделена веднъж по линия на френския и фламандския език и втори път по линия на различните нива на управление.

Началниците на белгийските служби нееднократно са се оплаквали, че не могат да се справят с около 900-те доморасли ислямистки бойци, най-големия брой на глава от населението в Европа. Брюксел не издава точната численост на заетите в службите за сигурност и военното разузнаване, но експерти в тази област изразиха мнение, че изглежда секторът не е достатъчно осигурен ресурсно в сравнение с останалите европейски страни.

"Като прибавим към това и проблема с двуезичността (използването на френски и фламандски), липсата на сътрудници, говорещи арабски, и слабата съгласуваност между националната и местната власт, се получава огромно несъответствие между заплаха и реакция", казал пред Ройтерс Брус Рийдъл, бивш служител на ЦРУ и съветник в Белия дом, а сега сътрудник на Института "Брукингс".

По БТА