В северна София се наливат 400 млн. евро от Европа

Планът беше одобрен в четвъртък по спешност на извънредно заседание на Столичния общински съвет (СОС) с гласовете на 52-ма съветници. Против бяха двама от БСП, а трима техни колеги се въздържаха.

Всички съветници бяха единодушни, че планът е изготвен изключително професионално от експертите на “Обединение София ХХІ”, в което влизат държавният Национален център за териториално развитие и частните “Урбитат” и “Инфрапроект консулт”.

Планът предвижда пет зони плюс резервната – Студентски град. По две са зоните за въздействие със социален характер и с потенциал за икономически растеж и една с голяма обществена значимост. Те обхващат една трета от територията и населението на София - 7074 хектара и над 376 хиляди жители.

Ако Брюксел не разреши да има пет зони за въздействие, а те трябва да бъдат само три, тогава планът ще обхване около една четвърт от територията и населението на столицата.

Ефектът обаче ще бъде по-голям, защото на практика обновените зони ще се ползват не само от всички столичани, но на практика и от всички българи, които идват в София, изтъкна Орлин Иванов от ГЕРБ, председател на водещата комисия по устройство на територията и архитектура.

Правителството не е защитило интересите на София в Брюксел

Планът не обхваща по-голяма част от територията на София по вина на българското правителство. Причината е, че управляващият орган на оперативна програма “Регионално развитие” механично е определил едни и същи критерии за изготвянето на плановете и за големите градове с милионно население и за малките с 30 000 души население.

Според правилата всеки град трябва да определи три зони за въздействие – със социален характер, за икономически растеж и обществено значима. Тази методология е била защитена от българските власти в Брюксел и сега няма как да бъде променена.

Унгария например е защитила всеки от 18-те района на столицата Будапеща да има собствен интегриран план за развитие до 2020 г., посочиха авторите на плана на София.

“Затова критиката е към правителството, защото някой не си е свършил работата. Важно е да се знае кой е отстоявал българските интереси в Брюксел по този въпрос”, каза Любомир Дацов от НДСВ.

Интегрираните планове за развитие се изготвят със средства по оперативна програма “Регионално развитие”, като всеки един от 36-те града получи по 500 хил. лв. за целта. Правилата са еднакви за всичките градове. Програмата е под личното наблюдение на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова, а ръководител на управляващия орган е Деница Николова.

Решението да се финансират само три зони във всеки град се прави с цел европейските средства да достигнат до повече градове в България, обясни министър Павлова пред Mediapool. Тя допълни, че няма ограничение и всеки град може да предложи и повече зони за въздействие. За тях обаче трябва да потърси други източници на финансиране. Интегрираните планове на градовете обхващат само зоните им в строителни граници, а не цялата община, както е сегашния планов период. По този начин след 2014 г. селата около големите градове ще могат да се възползват от финансиране по Програмата за развитие на селските райони, каквато възможност сега нямат, обясни министър Павлова.

Северната част – зона за въздействие, богатите южни квартали – на бездействие

Така зоните за въздействие с европейски средства обхващат северната, източната и западната част на София, както и центъра. Докато южните квартали, които имат славата на баровски, остават зона на бездействие, отбеляза Любка Качакова от НДСВ. В тях обаче няма канализация и дори улици до някои от блоковете.

Качакова не споделя и мнението, че улиците, парковете и сигурността са проблем на Студентски град и затова трябва да получи европейско финансиране. Проблемът е в качеството на образованието и сигурността, посочи Качакова. Включването му като резервна зона с обществено значение е политическо решение, защото отговаря само на един от общо пет заложени критерия, допълни Любомир Дацов от НДСВ.

Планът предвижда да се финансира обновяването на сградите на университетите в Студентския град, каза главният архитект на София Петър Диков. Кметът на района Димитър Дилчев обясни, че това е зона с висока обществена значимост, която не е паднала от небето и затова благодари за включването ѝ в плана.

От плана отсъстват и “градовете в града” като “Люлин” и “Младост”, отбеляза Георги Кадиев.

Дефицит на публичност

Планът събра критики и относно липсата на публичност и информираност, с което се съгласиха дори от управляващата общината ГЕРБ. Причината е, че съветниците научили за извънредното заседание и за съществуването на такъв план от медиите, по думите на Владимир Кисьов от СДС. Георги Кадиев от БСП посочи, че са получили доклада три дни преди сесията в четвъртък и от съветниците се очаквало да гласуват “като машинки”, защото документът е от изключителна важност за бъдещето развитие на града.

“Има дефицит на знание и информираност не само на съветниците, но и на населението”, каза Любка Качакова от НДСВ. Тя се усъмни в представителността на социологическото проучване направено сред 400 столичани, които подкрепяли плана. Разговарях с няколко големи бизнесмени, които дават много работни места и никой от тях не беше чул за него, посочи Качакова.

Споделям критиката, че докладът беше внесен преди няколко дни, но за сметка на това е свършена огромна работа, защити управляващите Орлин Иванов, председател на водещата комисия по устройство на територията и архитектура.

Направени са две социологически проучвания за плана. Едното е сред 300 столичани, а при другото са участвали 450 души, което е представителна извадка, обясни проф.арх.Веселина Троева, един от ръководителите на обединението, изготвило плана. Освен това в общественото обсъждане участие са взели около 250 столичани, допълни арх.Троева.

Главният архитект на София Петър Диков обеща да се поправи относно пропуска с информираността на гражданите. Така вече на всеки два месеца ръководителите на проекта ще представят подробна справка за развитието на публикувания в интернет план.

Приоритизиране на обектите

Втората част от работата по плана е приоритизиране на обектите за всяка от зоните, които ще се изпълняват в периода 2014 – 2020 г.

Към момента има подготвен индикативен списък с проекти, като за всяка от зоните е наблъскано всичко, което не е успяло да се реализира през годините. Така най-много проекти – 33, са заложени в западната зона със социален характер. Централната обществена зона има 24 проекта към момента. С най-малко е северната икономическа зона – 11.

Сега предстои да се види кои от всички тези проекти имат готовност да бъдат реализирани веднага след 2014 г., както и да се подредят по важност, обясни главният архитект Диков. Това трябва да стане факт до края на годината, а втората фаза от плана да получи одобрение до 15 май.