В Щази били открити документи за българско участие в атентата срещу папата

Месец след като комисия на италианския парламент започна ново разследване на атентата срещу папа Йоан Павел Втори, магистратът Фердинандо Импозимато заяви в интервю за популярния италиански седмичник "Оджи", че съществуват документи, доказващи подозренията за българска следа, съобщи радио Дойче веле.

Импозимато, който бе един от магистратите, занимавали се с делото по атентата, твърди, че е намерил доказателства в архивите на Щази и в разговори с бившия им шеф Маркус Волф.

Той разполагал с доказателствен материал, който не бил използван в съда, но е включен в негова книга, посветена на мистериите на Ватикана. От тях ставало ясно, че по волята на Громико и Брежнев българската Държавна сигурност била натоварена от КГБ да организира атентата от 13 май 1981 година. Организацията е предвиждала логистика, кампания за дезинформация и заличаване на доказателства. Ангажирани били външният министър по това време Димитър Стоянов и колегата му от бившата ГДР Ерих Милке.

Импозимато твърди, че Сергей Антонов имал чин генерал в йерархията на службите. Агенти на Държавна сигурност били и български магистрати, посетили Али Агджа в затвора. Магистратът посочва като доказателство и факта, че ключови фигури, замесени в делото, са починали мистериозно, без да могат да свидетелстват.

Като допълнение на твърденията на Импозимато седмичникът публикува неизвестна снимка на момента на атентата, на която според "Оджи" се виждало лицето на Сергей Антонов.

Не знам какви документи има в Щази, заяви в коментар за Радио Нова Европа председателят на бившата комисия по досиетата Методи Андреев. По думите му, след подписано споразумение за сътрудничество със сродната комисия в Германия, от Щази са изпратили над 1000 страници документация, сред които и около 60 писма, свързани с атентата срещу папата.

Според онези, които успяхме да прегледаме с помощта на преводач, преди комисията ни да бъде закрита, стана ясно, че от българската Държавна сигурност са молили колегите си от Щази за помощ за разсейване на съмненията за българско участие в атентата, обясни Методи Андреев. Той допълни, че при наличие на политическа воля, изпратените от Щази материали могат да бъдат предоставени на изследователи и на обществеността. За целта трябвало разрешение от него, от председателя на ДКСИ Цвета Маркова и от премиера Симеон Сакскобургготски. Тези документи са разсекретени от Щази и не представляват класифицирана информация, допълни Андреев.

Преди месец католическият вестник Авенире писа, че документ на КГБ, намерен в архивите на чехословашките тайни служби, разкрива план за физическо отстраняване на папата "в случай на необходимост".

В новата си книга "Памет и идентичност", излязла от печат през февруари, Йоан Павел Втори споменава за атентата на 13 май 1981 г., извършен от терориста Али Агджа. По време на процеса Али Агджа намеси българските тайни служби, които бяха тясно свързани с КГБ. Обективни доказателства обаче не се намериха и главният обвиняем Сергей Антонов бе освободен поради липса на доказателства.