В търсене на повече студенти и качество, на пазар, а не на битпазар

На 17 ноември най-старото висше училище у нас Софийският университет “Климент Охридски“ ще избира ректор за следващите четири години. Досегашният ректор проф. Иван Илчев направи заявка за втори мандат, а освен него има още трима претенденти за поста. Като най-ярък негов противник засега се очертава професорът по българска литература Валери Стефанов, огласен от Комисията по досиетата през юни като агент на четвърто, шесто и седмо управление на ДС с псевдонима Андрей Николов. В своя позиция той обясни, че “няколко профил-анализи на текстове с терористични заплахи са всичко, което е направил за тези служби“.

Другите двама претенденти за поста са кандидатът от миналите избори за ректор проф. Петър Славейков от Геолого-географския факултет и проф. Божидар Ангелов от Факултета по начална и предучилищна педагогика.

Концепциите и на четиримата кандидати извеждат за решаване едни и същи проблеми и приоритети, но само един кандидат – Валери Стефанов - обвинява сегашното ръководство на университета в лошо управление и се заявява като алтернатива.

Повишаване качеството на образованието, привличане на повече български и чуждестранни студенти, засилване на научно-изследователската дейност и връзките с бизнеса, повишаване доходите на преподавателите, увеличаване на ролята на студентите при вземането на решения, реформа в администрацията и въвеждане на електронни услуги са част от насоките, около които се обединяват и четиримата кандидати за ректор.

Пазар на знанията, а не битпазар на купените дипломи

“Трябва да бъдем внимателни към щедрите думи, към светлите обещания, към продавачите на чудеса. С особена значимост това важи за Софийския университет днес. Големите думи, самохвалството и голословните обещания вече са му се случвали. Достатъчно е да се обърнем назад към обещанията от преди четири години, за да видим, че думите от програмите са една реалност, а делата в делника са друга“, казва Стефанов в мандатната си концепция, която е издържана в есеистичен дух.

“Университетът е крепост на ума и духовността, в същият смисъл, в който средновековните хора са наричали сърцата си крепост на вярата. Днес тази крепост е призвана да устои срещу повсеместния натиск на пошлостта, агресията на лъжливата пазарна среда, колективното оглупяване, прилива на ниската и нищожна реч... Няма кой да го стори освен нас – няма такава инстанция в държавата, няма национална институция с подобна мисия“, посочва той.

“Залогът е да докажем, че пазарът на знанията и компетентностите, а не битпазарът на купените дипломи е нужният на обществото и на държавата ни пазар. Залогът е да си върнем доверието и вдъхновението на младите хора. Залогът е настоящето и бъдещото престижно място на Софийския университет в системата на висшето образование в България и в Европа“, казва Стефанов.

Той отправя упрек към финансовото управление на университета. “Университетът е едно почти фалирало предприятие. Предприятие страдащо от хроничен недостиг на средства, с дългове от 13 милиона лева, с деградиращи дейности. С перспективен бюджет, който го обрича на агония, с нерешително финансово и стопанско управление, със смътни сюжети по отношение на разходваните средства“, посочва Стефанов и допълва: “Университетът е структурно разхайтен“.

“Питането “Как се определя цената на един студент?” продължава да получава смътни отговори. Затова формирането на нова политика в този сектор е повече от наложителна. Предизвикателство е и бизнесът, който непрестанно ни дава съвети как да бъдем пазарно успешни, но в реални партньорства така и не е влязъл“, казва още Стефанов.

В концепцията си той се обявява още за оптимизиране на щата и повишаване ефективността на работата, инвестиране в качествени кадри, а не в раздуване на щата, инвестиране в научно-изследователска дейност и участие в бизнес проекти, оптимизиране на системата за обществените поръчки.

Той предлага още да се влезе в нов диалогичен режим с държавата срещу гаранции за провеждане на реални реформи и да се проведе радикална административна реформа чрез съкращение и преструктуриране.

Според него университетът има слабо разписана и лениво действаща социална политика, която трябва да се развива чрез създаване на “добри условия за труд, места за отдих, достъпни по всяко време компютърни зали за студентите, възможности за добро хранене, медицинско обслужване, сигурност, чистота“.

СУ да участва във формирането на политиката във висшето образование

Далеч по-прагматичен е сегашният ректор и претендент за втори мандат проф. Иван Илчев. “Университетът със своите 16 факултета, департаменти, центрове и лаборатории, със своите 3000 преподаватели и служители представлява трудно за управление цяло. Това управление се затруднява допълнително от факта, че въпреки че е работодател, ректорът е само пръв между равни. Демократичният характер на университетските органи за управление затруднява сериозните опити за реформи, преструктуриране и оптимизиране. Тези проблеми стават особено видими в период на финансова криза, когато приходите намаляват значително, а мерките за оптимизиране срещат силна съпротива“, започва концепцията си Илчев.

Той посочва, че е необходима много по-интензивна работа с Министерството на образованието и другите държавни институции за изясняване на държавната политика в областта на висшето образование и науката. “Софийският университет трябва да бъде постоянен партньор при взимането на решения и дори да излъчи и наложи тези експерти, които да участват във формирането на тази политика“, казва Илчев.

“Нужно е рязко подобряване на връзките с медиите с цел издигане на публичния образ на университета. Нуждаем се от силно подобряване на връзките с работодателските организации и представителите на бизнеса. Трябва да се отворят по-широко вратите на СУ за партньорство с бизнеса, публично-частни партньорства, предлагане на продукти, осигуряване на стажове“, посочва ректорът.

Илчев посочва, че трябва да се промени начинът за планиране на кандидатстудентския прием, тъй като сега се поддържат специалности, към които няма голям интерес от страна на кандидат-студентите или се приемат студенти с нисък успех в определени специалности. Според ректора трябва да има програма за активна информационна и рекламна дейност на университета за привличане на български и чуждестранни студенти. “За привличане на по-голям брой чуждестранни студенти трябва да бъде стимулирано разкриването на нови специалности с обучение на чужд език във всички образователни степени“, казва Илчев – предложение, което е заложено в концепциите и на останалите кандидати. Илчев посочва, че трябва да се развива и научноизследователската дейност на университета.

Той заявява, че структурата на централната университетска администрация, а така също и на администрацията в редица факултети се нуждае от оптимизиране. “Отделите в централната администрация трябва да се приведат в съответствие с новите условия – едни трябва да се обединят, на други да се повиши капацитетът, а трети трябва просто да бъдат намалени. Трябва да се продължи работата по изработване на единна карта за атестиране на преподавателите и служителите, а така също и за превръщането на процеса на атестиране в постоянна практика и основа за диференциране на възнагражденията на преподаватели и служители“, допълва той.

Илчев посочва, че трябва да се върви към внедряване на единна интегрирана управленска система, за която университетския изчислителен център има готовност, включително създаване на система за електронен обмен на вътрешни документи, въвеждане на вътрешна система за електронен подпис, реализиране на е-учебен отдел и отдел студенти.

Главната задача е привличането на студенти

Според Петър Славейков е нужно разнообразяване на рекламата и популяризиране на специалностите, както и прилагане на нови форми за кандидатстване в някои специалности и прием с оценки от матура в други.

“Нашият университет е най-старата институция за висше образование в страната и се ползва със заслужен авторитет, но не бива да си затваряме очите пред факта, че през последните години кандидат-студентите ни са намалели около два пъти. Затова главната ни задача трябва да е привличането на студенти и гарантирането на учебната и образователната дейност на университета“, казва Славейков.

Според него е “абсолютно необходимо класирането на кандидат-студентите в СУ да изпреварва класирането в останалите висши училища в София и страната, за да не се губят добрите студенти, които заради късното класиране се записват в други университети, въпреки че са приети и в Софийския университет.

Славейков посочва, че трябва да се създадат центрове за дистанционно обучение в страната и зад граница, което ще разшири образователния пазар на университета и сред българската диаспора в редица страни.

Той предлага откриване на нови бакалавърски и магистърски програми с актуален професионален и изследователски профил.

Славейков също смята, че трябва да се разширят социалните дейности, подобряване на материално-техническата база – лаборатории, компютърни зали, обновяване на сградния фонд.

На образователния пазар опаковката се цени повече от съдържанието

“Времената се менят, но те са в нас и ние сме в тях, ако си позволя да перифразирам Левски“, казва четвъртият претендент за ректорския пост Божидар Ангелов. “Не можем да очакваме, че ще получим от държавата и обществото това, което ни се полага като оценка, интерес от обучение и научноизследователска дейност, особено полагащото ни се финансиране в условията на криза. Трябва да развием потенциала си и след като сме изпреварили другите висши училища по качество на обучението и международна оценка, следва да се научим да реализираме съответните печалби“, допълва той.

Ангелов казва, че за съжаление на свободния пазар на образователни и научни услуги етикетът и опаковката се ценят повече от съдържанието и качеството на стоката.

“Ако всеки от проектите след приключването си бъде направен обществено достояние, СУ ще започне да се възприема като място и на науката, нещо вътрешноприсъщо му. Така още повече нараства необходимостта от инвестиции в тази сфера, освен преки в самото изследване, но и косвени – като рекламен бюджет, подпомагане на публикационната активност на преподавателите, нещо твърде скъпо, когато става дума за специализираните чуждестранни издания с висок импакт фактор“, казва Ангелов.

Той посочва, че основната цел при прилагането на системата за атестиране трябва да бъде свързана с постигането на диференцирано заплащане. Според него трябва да се разширят възможностите за финансиране на университета чрез допълнителни приходи от дейности, следдипломна квалификация, курсове по поръчка, работа по договори с различни външни организации, работа по европейски и други международни проекти и програми. Той предлага създаване на Училище по лидерство, което да предлага обучение за придобиване на управленченски познания и умения за висши кадри от държавната администрация, политическите партии и парламента.

И Ангелов се обявява за привличане на повече чуждестранни студенти – създаване на сдружения с чуждестранни университети или откриване на филиали в чужбина, например в Украйна за бесарабските българи.

“Необходимо е изграждане на цялостна информационна система, която да обхваща студенти, преподаватели, вкл. и външни, хонорувани преподаватели, проекти и т.н., въпреки възможната висока цена за изработване. Само така ще се отиде към реализиране на лансираната и издигната от години идея за плащания не за часове, а за кредити. Така преодоляваме раздробяването на потоци и групи при отчитането на часове или т. нар. аудиторна заетост и оттам намаляване на излишен хоноруван преподавателски състав. По този начин ще има възможност за повишаване заплатите на асистентския състав с около 30 %, а при цялостно работеща система и с повече“, казва още Ангелов.