В този си вид здравната каса може да е просто дирекция в министерството

В този си вид здравната каса може да е просто дирекция в министерството

Общо взето, в момента здравната каса не развива здравно осигуряване, въпреки че така се нарича, това е едно разпределение на обществен ресурс. Така че в този си вид тя би могла да съществува и като една обикновена дирекция в Министерството на здравеопазването и да разпределя средства. Това заяви пред БНР в неделя министърът на здравеопазването Божидар Нанев.

Според него трябва да има допълнително развито доброволно здравно осигуряване.

"Смисълът е да има отговорност по отношение на качеството, което получава пациентът, от една страна, от болницата, т.е. той да упражнява контрол върху това качество чрез някакво лично доброволно участие. А от друга страна, да се прекрати тази свръххоспитализация в болниците, т.е. когато се налага да се постъпи в болница, пациентът също да има отговорност и да преценява необходимо ли е да постъпи или не", обясни Нанев.

До края на годината според него е възможно единствено да бъдат подготвени законопроектите, нужни за промяната и да се внесат в парламента. После ще предстои тяхното приемане и определяне на срока, в който вторият стълб на здравното осигуряване да се въведе.

Министърът каза, че е въпрос на обсъждане дали след това да бъде намален или запазен в сегашния си вид основният пакет услуги, предлаган от здравната каса.

Държавата няма да покрива дълговете на болниците

Министърът заяви, че заради финансовата и икономическа криза държавата трудно би могла да покрие разходите на здравните заведения, които имат големи просрочени и текущи задължения . Тези дългове според няго трябва да се ликвидират до края на годината, за което той разчита на изготвените от самите болници оздравителни планове.

В понеделник директорите на 7-те най-силно задлъжняли болници трябва да представят оздравителните си финансови програми в Министерството на здравеопазването. Здравният министър изрази надежда, че поне от половината болници ще бъдат представени добри планове за решаване на въпроса с дълговете и добави, че според тях ще се преценява дали са нужни персонални промени или не.

Министърът обеща изпълнението на оздравителните планове да не се отрази нито на заплащането на работниците, нито на качеството на предлаганата здравна услуга, но не обясни откъде при това положение ще се намерят резерви за изплащане на дълговете.

"Дълговете са в резултат не само на липсата на достатъчно средства, а и на лоши мениджърски решения, с които се нарушават интересите на болничните заведения. Във връзка с това здравното ведомство събира информация за дейността на административните ръководства на болниците и ще сезира прокуратурата и разследващите органи, ако бъдат установени нарушения", обявиха официално от здравното министерство по-рано през седмицата.

Просрочените задължения на болниците са се увеличили с 64% за първото полугодие. Общият размер на борчовете им за периода е нараснал с 10% - от 253.8 млн. лв. на 281.7. Просрочените задължения пък са се увеличили от 33.5 млн. лева на 51.8 млн. лева.

Божидар Нанев вече смени ръководството на една от най-задлъжнелите болници – пловдивската "Свети Георги". Тя има 39 милиона текущи и над 8 милиона просрочени задължения.

Освен нея с най-големи задължения сред държавните лечебни заведения са МБАЛ - "Александровска", УМБАЛ АД - Стара Загора, и многопрофилните болници за активно лечение в Бургас, Пловдив, Плевен, Стара Загора и Хасково.

Клиничните пътеки – изживели времето си

Министърът съобщи, че няма да се намалява броят на клиничните пътеки, а по-скоро ще трябва да се намери начин въобще да се излезе от тази система и да се мине към друг метод на финансиране.

"Клиничните пътеки са изживели времето си, те са един добър диагностично-лечебен алгоритъм само за една диагноза. Не вършат работа и не помагат, когато става въпрос за придружаващи заболявания, за продължителност на престой в болницата, за степен на тежест на едно заболяване. За консумативи, материали и т.н.", каза Нанев.

Според него така се получава безобразно изкривяване на националната здравна статистика, защото се приемат болни с определени заболявания, по определени диагнози, а се пише това, което е клинична пътека, защото няма друг начин за отчитане.

Разбира се, няма панацея, няма решение, което е блестящо, идеално. Но засега това, което се прилага основно в Европа, са диагностично свързаните групи и щем не щем трябва да вървим натам, каза министърът на здравеопазването.
Споделяне
Още от България

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?