В центъра на София няма да има високи сгради, ще се пазят дърветата и разкрива древността

Без нови високи сгради и разширяване на автомобилния трафик в центъра на София, но със запазване на зеленината, паважната настилка и археологията – това предвижда подробният устройствен план (ПУП) за централната градска част. Той беше представен съвместно от главния архитект на столицата Петър Диков и заместник-кмета по култура д-р Тодор Чобанов.

Планът е консервативен по отношение на намеси и те ще са минимални, целта е да се запази обликът на историческия център, каза арх.Диков. Съобръзили сме се изцяло с препоръките на световната организация за опазване на културното наследство ЮНЕСКО и на Съвета на Европа за опазване на историческите центрове на старите градове, допълни Чобанов.

Планът за "най-чувствителната зона" на София се изработва вече 10 години. Той обхваща територията от бул."Евлоги и Христо Георгиеви" през Орлов мост, бул."Руски", минава южно по улиците "Аксаков", "Алабин" и "Гурко", спуска се до бул."Мария Луиза", като включва площад "Света Неделя", бул.Дондуков", ул."Кракра", паркът "Заимов", бул."Левски и ул."Шипка" до Военна академия.

Очаква се планът да бъде одобрен на сесията на Столичния общински съвет на 23 юли.

"Доста недобри практики се случиха през последните 20 години, защото се правиха на парче. С този план прекъсваме тази практика и даваме шанс на центъра на София с неговата древна история да започне да показва каквото има под паважа и да го показва така, че хората да могат да го възприемат. Прагматичната цел е привличането на туристи", посочи Петър Диков.

Той не се ангажира със срокове за реализация, тъй като един подробен устройствен план не е инвестиционен проект. В него са зададени правилата и нормите, по които ще се развива центърът в следващите години.

"Синят лъв" и вековните дървета се запазват, без коли на ул."Сан Стефано"

Подробният устройствен план на центъра на София ще пресече "някои мераци за мащабно строителство", каза арх. Диков.

Той даде за пример емблематичната сграда на ресторант "Синият лъв" с вековната градина срещу Народния театър "Иван Вазов", където е било предвидено строителство на висока бизнес сграда. Сега това няма да се случи.

"Царските" конюшни, които се намират на ъгъла на булевардите "Дондуков" и "Левски" срещу сградата, където беше централата на НДСВ, също се запазват и няма да се строят два небостъргача по 100 метра, каквито амбиции имаше, даде друг пример арх.Диков.

Заради обществено недоволство няма да има автомобилно движение по ул."Сан Стефано" откъм бул."Руски", както е било заложено първоначално.

Вътре в урегулираните поземлени имоти "запазваме до максимум всяко едно дърво", обеща главният архитект. И допълни, че "зеленината в центъра е едно от основните качества и едно от основните предимства на София спрямо доста други градове".

Бункерът под мавзолея става галерия, отгоре градина

Пак по препоръка на ЮНЕСКО и Съвета на Европа жълтите павета пред Царския дворец остават, а Градската градина се разширява и превзема останалия бетон от бившия мавзолей на комунистическия вожд Георги Димитров.

Бункерът под мавзолея пък става художествена галерия, каза зам.-кметът Тодор Чобанов. Проектът е готов, но има юридически проблеми. Причината е, че отсъства от кадастралната карта. Така на практика все едно не съществува. Сега се търси решение на този проблем.

Вторият по големина амфитеатър в Римската империя се запазва

"Повече компромиси с археологическото наследство на столицата няма да се правят", закани се Чобанов. "Досега не сме направили достатъчно, за да покажем това, от което хората по света се интересуват", допълни го арх. Диков.

Планът предвижда разкриване на археологическия комплекс "Антична Сердика", който се изгражда в момента, бъдеща реализация на площад "Св. Неделя", която започна със средства на общината и ще продължи с европари, разкриването на втория по големина амфитеатър в Римската империя.

"Длъжни сме да покажем това наследство на света, което дълги години се пипа на парче", каза Петър Диков.

"Проучванията на археологическото наследство на София започват късно – едва след 70-те години на миналия век. Въпреки че, през 80-те години е създаден резерватът "Средец", тогава това не е било обвързано с устройствени мерки. Резерватът е съществувал, но са правени компромиси. Много се надяваме този план веднъж завинаги да излъчи ясното съзнание, че повече компромиси с археологическото наследство няма да се правят. Където има археологически структури, те ще бъдат изследвани", каза д-р Чобанов.

Според него грешките, допуснати по отношение на амфитеатъра, отчасти са поправими. Столична община нееднократно е настоявала държавата да прехвърли на местната власт управлението на този имот, който в момента е собственост на НЕК. Юридическото решение вече е намерено и се надяваме това да се случи скоро, каза д-р Чобанов. Амбицията на общината е да превърне амфитеатъра в първостепенна културна сцена на София.

Реализацията на тези проекти ще доближат София максимално до идеите на ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство, смята зам.-кметът.

Близо две трети от територията на София вече има планове

Подробните устройствени планове в столицата вече покриват 60 % от територията ѝ, посочи арх. Диков. По думите му вече са направени близо 100 подробни устройствени планове, а в процедура са още 100.

Подробният устройствен план на територия дава възможност гражданите да се запознаят с това какво ще се случва в техния квартал, район и град, стига да могат да разчетат чертежа. За това е добре към него да има обяснителна записка.

Чрез обществените обсъждания гражданите могат да вземат отношение, както и да внесат препоръки и становища за това, с което не са съгласни. Някои от предложенията им се взимат предвид и затова има планове, които се бавят с години, но пък е удовлетворен общественият интерес и се блокират градоустройствени безумия.

Цялостните планове пресичат възможността на чиновника да влияе върху процесите на града, защото когато има цялостен план, индивидуалната и персонална намеса е невъзможна, заключи арх.Диков.