В Турция заговорите отново са в центъра на политическия дебат

Борбата на живот и смърт между ислямо-консервативния премиер Реджеп Тайип Ердоган и религиозната организация, която той обвинява в желание да предизвика падането му от власт, съживи в Турция всички теории за заговор, които са класика в местния политически живот.

"Държава в държавата", "престъпна организация", "организирана престъпна група"...От месец премиерът директно говори срещу движението на Фетхуллах Гюлен. Той подозира неговата мрежа, силно влиятелна и непрозрачна, че е внедрила в полицията и правосъдието свои хора, за да предизвика падането му от власт чрез мащабно разследване за корупция.

В дълги речи Ердоган има претенциите да разкрие "амбициите и желанията" на организацията или "империята на страха", която тя ще наложи.

Всички членове на правителството застанаха като един зад премиера и на свой ред размахват призрака на "конспирацията от 17 декември", организирана умишлено "вътре и извън" Турция.

Печатните издания, близки до управляващите, не остават по-назад, като изреждат надълго и нашироко "доказателства" за заговор. Вестник "Сабах" се наслаждаваше на публикуването на "шокиращи подробности" от записи със съмнителен произход на телефонни разговори между проповедника Гюлен и някои от най-големите шефове в страната.

В Турция спекулациите вървят с пълна сила. Настоящите разследвания, насочени срещу десетки лица, близки до режима, се отнасят до незаконни продажби на злато за Иран или подкупи, плащани при обществени поръчки. Банално, но очевидно недостатъчно.

"Този скандал прикрива най-вече интриги на енергийния пазар между Турция, Сирия, Иран и Ирак", заявява много сериозно Йълдъръм, 31-годишен компютърен специалист, интервюиран по улиците на Истанбул.

"Теориите за заговор са много харесвани в Турция", обобщава политологът Дженгиз Актар от частния университет Сабанджъ в Истанбул. "Във всички непрозрачни общества слуховете заместват липсата на информация", добавя той.

През дългите години, когато армията упражняваше своя надзор върху политическия живот на страната, "дълбоката държава" - този скрит конгломерат от националистически и антиевропейски интереси, подхранваше всички слухове за преврати, основателни или не.

През юни премиерът прибегна до същото средство срещу уличните протести. Демонстрантите, които искаха оставката му, бяха манипулирани от "лоби на финансовите интереси", настроено враждебно към напредъка на страната, заявяваше той тогава на висок глас, без да убеди.

Но този път самото лице на неговия противник изглежда дава малко по-голям размах на новия му лов на вещици. "Ердоган е лидер на политическа партия. Той е съвсем явен и легитимен", отбелязва изследователят Нихат Али Йозджан /от частния университет ТОВВ/, "докато движението на Гюлен не е прозрачно и границите на неговата структура са много размити".

Гюлен, 73-годишен, е изградил от американския си щаб мощна мрежа от училища, фондации или медии, които разпространяват турската култура в цял свят. Неговата общност твърди, че има няколко милиона поледователи и влиятелни посредници в бизнес средите, полицията и магистратурата в Турция.

Както повтарят неговите говорители, движението отрича да има каквито и да било политически амбиции. "Ние винаги сме отказвали да даваме и минимална политическа инструкция", уверява заместник-председателят на Фондацията на журналистите и писателите Джемал Ушак.

Но братоубийствената война, която разкъсва ислямо-консервативното мнозинство на страната, би могла в навечерието на общинските избори през март и президентските през август, да промени картината.

"Движението от години претендира, че не проявява интерес към политиката и се интересува само от мира и междурелигиозния диалог, но ние виждаме сега, че то е много активно в полицията и правосъдието", подчертава Байрам Балджъ /от фондация Карнеги/. "Тази мъглява страна ще накърни репутацията на движението", добавя той.

Джим Филипс, специалист по Близкия изток в американската фондация "Херитидж", не вярва на тези неща. "Не мисля, че движението на Гюлен представлява голяма заплаха за Турция", преценява той. "Ердоган преувеличава единствено, за да отклони вниманието на общественото мнение от скандала, насочен срещу неговото правителство", казва той.

В Турция критиците на Ердоган се забавляват на драго сърце с тези "конспирационни" речи, критикувани като нескопосана димна завеса. Но някои и се безпокоят от тях. "Като обвиненията в "комунизъм" по време на Студената война или в "ислямизъм" по време на военния преврат през 1997 г., обвиненията в "гюленизъм" застрашават демокрацията", предупреди наскоро известният журналист Хасан Джемал.