В училище младежите постепенно губят интерес към "правилното" мислене

В училище младежите постепенно губят интерес към "правилното" мислене

Влиянието на училищната среда – учебните програми, учебниците, авторитета на учителите оказва дотолкова силно въздействие върху учениците от долните класове, че интервюирани по обществено значими въпроси, те дават "правилните" отговори. С течение на годините това въздействие намалява, за да се стигне до "нелицеприятните" и бунтарски отговори на младежите по същите въпроси в горните класове. Това показват резултатите от изследване на тема "Аз и Европа", проведено от Центъра за образователни инициативи сред ученици в шести и единадесети клас в средни училища в шест провинциални градове и София в началото на тази година.

15-те въпроси в анкетата са били насочени към ценностните ориентации по оста национално-европейско – разширяването на ЕС, премахването на границите, емигрантски нагласи и др.

Ясна граница между мисленето на "малките" и "големите" ученици

Според проучването анализът на резултатите води до важния извод - между двете групи тийнейджъри – "малките" – 13-годишните, и “големите” - 18 годишните - има ясно очертана граница.

Така например “малките” са по-патриотично настроени. Едва 25% от тях считат, че е по-добре да бъдат европейци пред това да бъдат българи, докато при “големите” изборът между националната и европейската принадлежност е балансиран в съотношение 50:50.

"Наблюденията и разговорите с тийнейджъри бяха създали в мен очакване, че именно националистическите нагласи, които демонстрира открито и като поведение, и като изказ, и като позиции 17-18 годишният ученик в училище, на улицата, по форумите, ще дадат едни по “патриотични” проценти", коментира резултатите председателят на УС на неправителствената организация Цветан Цветански.

"Всъщност “големите” обичат символиката на националното, но не харесват държавата. В това не би имало особена драма, като нормална реакция на бунтарския дух на възрастта, ако беше насочено към желание за промяна в държавата, а не към бъдеще извън нея", продължи той и посочи, че около 70% от “големите” вярват, че емигрантът може да си намери добра работа извън България, докато при “малките” изкушените от Европа като привлекателна и перспективна трудова дестинация е 40%.

"Не" за "Турция", "да" – за Русия

Интересен нюанс откриват анкетиращите и в оценката на “големите” и “малките” по два ключови въпроса и пред националната, и пред европейската политика - отношението към Русия и Турция и разширяването на Европа. Обобщените резултати показват една ясна позиция и на двете групи – “да” на Русия и “не” на Турция. Тези резултати са много по-ясно изразени в групата на “големите”.

Различни за двете групи са отговорите за качествата, които описват най-добре европееца и отделно българина. Те дават поглед и върху състоянието на ценностната система на двете възрастови групи.

Изправени през задачата да номинират 5 измежду 13 предложени качества, по-големите ученици виждат като характерни за европееца човешките права, свободата, високия стандарт, сътрудничеството и демокрацията, а за българина ниския стандарт, конфликта, партньорството, расизма, свободата.

При по-малките ученици характеристиките на европееца, свободата, демокрацията, човешките права, защитата на природата и грижата за социално слабите, а на българина - свободата, грижата за социално слабите, човешките права, ниският стандарт, конфликтът.

Коренно различните типажи българин и европеец при "големите"

Българинът и европеецът на “големите” ученици са коренно различни типажи. При "малките" разликите не са толкова дълбоки. Така например те не посочват високия стандарт като отличителна характеристика на европееца, впечатлила големите ученици, а вкусът към глобалните и социалните проблеми като грижа за социално слабите и защита на природата. Представата за българина също е доста идеализирана у 13-годишните. Той е европееец само не и по стандарт.

Макар и беден, обаче, е честен – грижи се за социално слабите, защитава човешки права. Същият в очите на "големите” повече се доближава до реалността на ежедневието (расизъм, конфликт), показват данните на проучването.

На въпросите “Какво застрашава в най-голяма степен Европа“ и съответно "Какво застрашава в най-голяма степен България” се открояват на първо място отговорите “финансовата криза” и “корупцията” – отговори, които са медийно формирани от наситеното в ежедневието говорене за тях", обяснява още Цветан Цветански. Според резултатите по различен начин като приоритети двете възрастови групи подреждат следващите опции. “Малките” поставят на по-предни позиции глобални проблеми като “парников ефект”, “енергийна зависимост”, докато “големите” предпочитат да виждат заплахата във вътрешни фактори – малцинства, отрицателен прираст, емигрантски вълни.

Според Цветански между шести и единадесети клас в училище "нещо се случва". И това е намаляването на авторитета на училището, доскучаването от начина на преподаване, от "вързаните" със стандарти, програми и учебници ръце на учителите.

Тогава не можем да се сърдим, че младежите отиват там, където им е по-интересно – във форуми в интернет, в младежките структури на ВМРО, "АТАКА" или пък да слушат Боян Расате, смята Цветански.

Още за резултатите от проучването

 

 

Споделяне

Още по темата

Още от

Колко време давате на новия парламент?