В училище младежите постепенно губят интерес към "правилното" мислене

В училище младежите постепенно губят интерес към "правилното" мислене

Влиянието на училищната среда – учебните програми, учебниците, авторитета на учителите оказва дотолкова силно въздействие върху учениците от долните класове, че интервюирани по обществено значими въпроси, те дават "правилните" отговори. С течение на годините това въздействие намалява, за да се стигне до "нелицеприятните" и бунтарски отговори на младежите по същите въпроси в горните класове. Това показват резултатите от изследване на тема "Аз и Европа", проведено от Центъра за образователни инициативи сред ученици в шести и единадесети клас в средни училища в шест провинциални градове и София в началото на тази година.

15-те въпроси в анкетата са били насочени към ценностните ориентации по оста национално-европейско – разширяването на ЕС, премахването на границите, емигрантски нагласи и др.

Ясна граница между мисленето на "малките" и "големите" ученици

Според проучването анализът на резултатите води до важния извод - между двете групи тийнейджъри – "малките" – 13-годишните, и “големите” - 18 годишните - има ясно очертана граница.

Така например “малките” са по-патриотично настроени. Едва 25% от тях считат, че е по-добре да бъдат европейци пред това да бъдат българи, докато при “големите” изборът между националната и европейската принадлежност е балансиран в съотношение 50:50.

"Наблюденията и разговорите с тийнейджъри бяха създали в мен очакване, че именно националистическите нагласи, които демонстрира открито и като поведение, и като изказ, и като позиции 17-18 годишният ученик в училище, на улицата, по форумите, ще дадат едни по “патриотични” проценти", коментира резултатите председателят на УС на неправителствената организация Цветан Цветански.

"Всъщност “големите” обичат символиката на националното, но не харесват държавата. В това не би имало особена драма, като нормална реакция на бунтарския дух на възрастта, ако беше насочено към желание за промяна в държавата, а не към бъдеще извън нея", продължи той и посочи, че около 70% от “големите” вярват, че емигрантът може да си намери добра работа извън България, докато при “малките” изкушените от Европа като привлекателна и перспективна трудова дестинация е 40%.

"Не" за "Турция", "да" – за Русия

Интересен нюанс откриват анкетиращите и в оценката на “големите” и “малките” по два ключови въпроса и пред националната, и пред европейската политика - отношението към Русия и Турция и разширяването на Европа. Обобщените резултати показват една ясна позиция и на двете групи – “да” на Русия и “не” на Турция. Тези резултати са много по-ясно изразени в групата на “големите”.

Различни за двете групи са отговорите за качествата, които описват най-добре европееца и отделно българина. Те дават поглед и върху състоянието на ценностната система на двете възрастови групи.

Изправени през задачата да номинират 5 измежду 13 предложени качества, по-големите ученици виждат като характерни за европееца човешките права, свободата, високия стандарт, сътрудничеството и демокрацията, а за българина ниския стандарт, конфликта, партньорството, расизма, свободата.

При по-малките ученици характеристиките на европееца, свободата, демокрацията, човешките права, защитата на природата и грижата за социално слабите, а на българина - свободата, грижата за социално слабите, човешките права, ниският стандарт, конфликтът.

Коренно различните типажи българин и европеец при "големите"

Българинът и европеецът на “големите” ученици са коренно различни типажи. При "малките" разликите не са толкова дълбоки. Така например те не посочват високия стандарт като отличителна характеристика на европееца, впечатлила големите ученици, а вкусът към глобалните и социалните проблеми като грижа за социално слабите и защита на природата. Представата за българина също е доста идеализирана у 13-годишните. Той е европееец само не и по стандарт.

Макар и беден, обаче, е честен – грижи се за социално слабите, защитава човешки права. Същият в очите на "големите” повече се доближава до реалността на ежедневието (расизъм, конфликт), показват данните на проучването.

На въпросите “Какво застрашава в най-голяма степен Европа“ и съответно "Какво застрашава в най-голяма степен България” се открояват на първо място отговорите “финансовата криза” и “корупцията” – отговори, които са медийно формирани от наситеното в ежедневието говорене за тях", обяснява още Цветан Цветански. Според резултатите по различен начин като приоритети двете възрастови групи подреждат следващите опции. “Малките” поставят на по-предни позиции глобални проблеми като “парников ефект”, “енергийна зависимост”, докато “големите” предпочитат да виждат заплахата във вътрешни фактори – малцинства, отрицателен прираст, емигрантски вълни.

Според Цветански между шести и единадесети клас в училище "нещо се случва". И това е намаляването на авторитета на училището, доскучаването от начина на преподаване, от "вързаните" със стандарти, програми и учебници ръце на учителите.

Тогава не можем да се сърдим, че младежите отиват там, където им е по-интересно – във форуми в интернет, в младежките структури на ВМРО, "АТАКА" или пък да слушат Боян Расате, смята Цветански.

Още за резултатите от проучването

 

 

Споделяне
Още по темата
Още от

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?