В Украйна хаосът се среща със самообявената независимост

Донецката народна република започва да се вмирисва. Гниещ боклук се трупа по коридорите на сградата на местната държавна администрация, окупирана от сепаратистите в Източна Украйна.

Телефони, изтръгнати от стените, се натрупани върху изпочупени мебели и купища стари папки. Навсякъде мирише на пот и цигарен дим. Гардове отегчено се мотаят нагоре-надолу с пистолети, натъпкани в джобовете си или в люшкащи се на кръста им кобури.

Изминаха вече шест седмици, откакто те завзеха сградата няколко дни, след като обявиха независимост от Украйна. Но властта на самозваната им държава не надхвърля стените на тяхната 10-етажна сграда и няколко тежко въоръжени контролни постове по шосетата, водещи към този индустриален град на 80 км от руската граница.

По улиците на Донецк лидерите на сепаратистите и техните привърженици все по-често са обекти на ирония и са възприемани като сборище от тежко въоръжени безработни неудачници. Извън бунтовническия щаб трудно можеш да откриеш някой, който приема техните призиви за отцепване от Украйна и за присъединяване на тази част от страната - която поколения наред е етнически и езиково свързана с Русия - към Москва.

"Само крещят, че сме република. Каква република е това?" пита Леонид Кривонос, 75-годишен пенсиониран миньор, сърдит, че сепаратистите отказват да разрешат провеждането на украинските президентски избори тук.

"Младите все пак имат бъдеще, към което да гледат, а тези рискуват да разрушат всичко", добавя той.

Временното украинско правителство се надява президентските избори в неделя да обединят страната около нов лидер, но сепаратистите на изток се заканват да блокират гласуването.

Сепаратисткият лидер в Донецк отхвърля всякаква възможност за произвеждане на избори. Според Денис Пушилин, председател на самопровъзгласилия се Върховен съвет, Донецк просто вече не е Украйна. "Как можем да провеждаме избори на една съседна страна на наша територия?", казва 32-годишният Пушилин, усмихвайки се, докато дава интервю в кабинета си на 10-ия етаж.

На няколко метра встрани неговият бодигард дреме върху съседно бюро, стискайки с една ръка кобура с пистолета си.

Напоследък настроенията като че ли се обръщат срещу сепаратистите - руският президент Владимир Путин подкрепи президентските избори в Украйна, а индустриалният магнат,
милиардерът Ринат Ахметов, призова своите 300 000 работници да се опълчат на бунтовниците. Но това не притеснява Пушилин.

Според него движението му се радва на огромна подкрепа, която се простира на север от Азовско море и на стотици километри в Източна Украйна. "Те са хора от различни градове, с различни политически възгледи, от различни политически организации", казва той.

Кожата му е избледняла, защото от няколко седмици живее и работи в тази сграда, без да я напуска. Изтощен е, но не е загубил дар-слово. До неотдавна е бил търговец, работещ за "финансова пирамида", привлякла милиони руснаци и украинци.

"Финансовите пирамиди не са забранени, не са нелегални", казва той, обяснявайки защо се е захванал с този бизнес. Темите, за които говори, непрекъснато се сменят.

"Хунтата в Киев унищожи Украйна като държава", казва той и твърди, че неговото правителство се подкрепя "от всички хора, които живеят в региона".

Анкетите и местните жители обаче сочат друго. Проучване през април, направено от базирания във Вашингтон независим изследователски център "Пю", показа, че 77 на сто от украинците искат страната им да запази сегашните си граници, като в Източна Украйна това число спада до 70 на сто. Процентът намалява повече сред рускоезичните, но дори сред тях 58 на сто искат страната да остане обединена.

"Украйна е една страна и трябва да остане единна", каза пенсионирана гимназиална учителка, пожелала да се назове само с малкото си име - Людмила, защото се страхува да критикува сепаратистите.

Тя иска единство, макар че като много други хора на изток ненавижда временното правителство в Киев. "Това е нашето природно бедствие", казва тя, докато работи в цветната градина зад блока си.

Недоверието в политиците е втора природа на много украинци, разочаровани от дългогодишната съсипваща корупция. Тези подозрения са още по-силни на изток, където хората смятат, че в централното правителство в Киев преобладават украинскоезични
западняци, нахлули във властта след протестите, които принудиха президента Виктор Янукович да избяга в Русия през февруари.

Сложните разделения в Украйна произтичат от векове на войни и различни политически сблъсъци, но днешният вододел е главно между украинскоезичния запад, където повечето хора желаят присъединяване към Европейския съюз, и рускоезичния изток, дълбоко свързан със Съветския съюз и Русия.

Разделението получи нов импулс няколко дни след бягството на Янукович, когато Путин изпрати войници в Крим - рускоезичния украински черноморски полуостров. Той впоследствие го анексира през март. Скоро пламнаха сепаратистки бунтове в рускоезичния изток, където бунтовниците смятаха, че Русия ще анексира и техните земи.

Донецк, най-многолюдният град в Източна Украйна с население от близо 1 милион души, състави най-голямата самообявила се управленска структура - с правителство, парламент и лидер, благоразположен към медиите. Самозваната република има дори знаме и пресслужба, която издава акредитации на репортерите. В процес на създаване е и министерство на външните работи. Това, което си няма обаче, е страна. Освен в централата си, сепаратистите рядко се появяват в града. А когато се появят публично, както направиха за кратко във вторник, слизайки от БТР на една градска улица, за да покажат оръжията си и да демонстрират, че пазят реда, действията им приличаха повече на сплашване, отколкото на нещо друго.

Хората се оглеждат притеснено наоколо, когато говорят за сепаратистите. Някои, които си позволиха критики, бяха бити. "Те могат да те гонят и да те преследват", оплака се местна
бизнесдама, представила се само като Анджела. Учителка от Донецк, която се казва Антонина, пък каза, че със семейството ѝ са получили смъртни заплахи от сепаратистите, защото тя е била вписана като член на местната избирателна комисия, подготвяща
президентските избори. "Страхувам се за децата си", добави тя, настоявайки да не разкриваме фамилното ѝ име.

В същото време в Славянск, град от Донецка област, където бунтовниците и украинските войски водят престрелки вече седмици наред, гневна тълпа от около 200 души освирка завчера командир на сепаратистите, оплаквайки се, че бунтовниците привличат ответен огън към домовете им.

"Те трябва да прекратят този бандитизъм, за да има мир.

Колко още може да продължава това. Имахме единна страна, а вижте какво се случи", казва местната жителка Лина Сидоренко.

А в Донецк животът си тече въпреки сепаратистите. Училищата, службите и магазините са отворени. Улиците са оживени. Лятната жега тази година настъпи по-рано и парковете са пълни с млади двойки. Полицията и служителите на изборната администрация в града не се показват много, но основните комунални служби - водоснабдяването, електроснабдяването, пожарната - функционират нормално.

Пушилин признава, че неговата организация е възникнала хаотично, но явно му се иска тя да изглежда сериозно. В понеделник сепаратистите свикаха първата сесия на своя Върховен
съвет в голямата зала на заеманата от тях сграда. Около 20 на сто от присъстващите бяха въоръжени - кои с ножове, кои с автомати. Неколцина бяха с бронежилетки. Имаше изобилие от домашно направени татуировки, камуфлажни облекла и плътно прилепнали черни фланелки.

Малцина в залата, включително и организаторите, като че ли знаеха за какво са се събрали. След като гласуваха за заместник-председател на Върховния съвет - единственият кандидат
бе избран единодушно, някакъв служител обяви, че има нужда от хора, които да попълнят различните отдели. На подиума излезе млад мъж, взе микрофона и каза, че иска работа.

"Искам да правя нещо, свързано със селското стопанство", каза той. Предизборното му слово беше кратко: "Ще гласувате ли за мене? Моля ви да ме подкрепите."

Няколко ръце се вдигнаха, явно в негова полза, но някой друг сграбчи микрофона и помоли младия мъж да седне. Думата започнаха да вземат други хора. Един сърдит мъж искаше да се
обсъжда въпросът за конституция. Новоизбраният заместник-шеф говори за нуждата да се намерят експерти за външното министерство.

Тъй като хаосът все повече се засилваше, Пушилин, който стоеше в президиума, взе микрофона. "Държите се като в детска градина, а не във Върховен съвет", каза той, гледайки към залата, която бързо притихна. Мнозина сведоха глави.

"Срамувам се", добави Пушилин.

Няколко минути по-късно сесията беше прекратена. Така и не се разбра дали надеждите на младия човек за работа са се сбъднали.

По БТА