Меката диктатура е полу-демокрация. Този режим представлява изключителен теоретичен, а у нас вече и практически интерес. Демокрацията е модел, в който управляващите се съобразяват с волята на народа, но при едно много важно условие: че съществуват закони, права и свободи, които позволяват на хората свободно да формират тази воля.
Меката диктатура се налага тогава, когато властта овладее всички инструменти за формиране на народната воля с изключение на изборите.
Тези инструменти включват:
– партии и движения
– медии
– граждански организации
– бизнесасоциации
– профсъюзи
Когато властта овладее или обезсмисли и изборите, диктатурата става твърда.
Технологии
При меката диктатура "формирането на народната воля" става не с преки забрани и изпращане в трудови лагери, а по заобиколен път. Чрез подмяна, сплашване, инфилтриране на ръководството на организации, прекупуване, лишаване от ресурси, кооптиране, фалшифициране на опозицията. Ключова за реализацията на тази схема е липсата на независима съдебна власт и регулатори.
Подмяна
Тя става със създаването на политически формации, които са уж опозиционни, а всъщност целят единствено да отнемат гласове от възможната опозиция и след това да подкрепят властта. Такива формации у нас са много: "България без цензура", "Воля", "Атака"…
Основното за тях е радикалното опозиционно говорене преди избори и "нормализацията" и подкрепата за управлението след тях. "Патриотичният" спектър е естественото котило на подобни формации.
Сплашване
То се реализира с данъчни и прокурорски проверки или със запор на имоти. Подготовката му минава през цялостно очерняне в проправителствените медии, придружено с подкрепящи изказвания на политици срещу приватизацията, НПО-тата и пр.
Най-добре е да се навърже гигантска конспирация, при която НПО-тата и опозицията чрез приватизацията и Сорос искат да унищожат нацията. Хитлер успял да събере такава световна конспирация само в една книга.
Проправителствените медии у нас издават многотомници с набелязаните лица.
Инфилтриране
Инфилтрирането се получава, когато член на една партия е номинално неин представител, а е лично лоялен повече на министър-председателя от друга партия, защото, да речем, му бил приятел. Приятелството може да бъде сменено и с друга, не толкова благородна мотивация.
Прекупуване
То се получава, когато уж тръгваш да уволняваш Бойко Борисов, а после действаш като негово момче за поръчки.
Лишаване от ресурси
В Русия на НПО-тата им е забранено чуждестранно финансиране. Орбан и Сидеров харесват това. По-общият аргумент е, че НПО-тата "не бива да се занимават с политическа дейност". Като във всяка манипулация в него има и зрънце истина, а именно, че НПО-тата не могат да участват в избори чрез издигане на кандидати за управляващи органи. Но този аргумент става репресивен, когато се разшири прекомерно, за да забрани на НПО-тата да говорят по политически теми, да изразяват позиции, да излизат с доклади и всички други неща, които те правят в една демокрация.
Най-общо казано, опонентите на демокрацията искат НПО-тата да спрат да говорят и да оставят това на "професионалните политици". Наскоро тази дълбоко неконституционна мисъл беше споделена у нас от бивш конституционен съдия. (Милостив е Господ, че все още пази Конституцията от нейните пазачи!).
След като се ограничат ресурсите на гражданския сектор и като му се забрани да се меси в политиката, следващата стъпка е лишаването на извънпарламентарните партии от финансиране чрез спиране на субсидията и тормоз на потенциалните им частни донори.
Кооптиране и фалшифициране на опозицията
Тази технология се реализира, когато основните парламентарни партии се дърлят за това на коя лидерът е по-корумпиран, а са съгласни по всички съдържателни политически въпроси: КТБ, антикорупционна и съдебна реформа, "Белене", ревизия на приватизацията, некупуване на нови самолети, санкциите срещу Русия и т.н.
Водачество
Има ли меката диктатура нужда от фюрер? Всяка концентрация на власт води и до естествена персонификация и превъзнасяне на "изключителните" качества на определен лидер, дори когато такива отсъстват.
Меката диктатура се характеризира с опортюнизма на цяла група заинтересовани играчи да направят "своя" кандидат едноличен лидер и така да се разправят с конкуренцията. Ако тези играчи имат медийна империя, тя се "лепва" за водача и започва да го славослови до Бога. Останалите политици не стават за чеп за зеле, а той е поне канелка. А всъщност е нещо много по-голямо. И т.н.
Хитлер идва на власт, без да има мнозинство, с аргумента, че "така са ги подредили хората" и понеже правителство е необходимо, неговото е единственото възможно. Той идва на власт и с подкрепата на големия бизнес, който вижда в негово лице някакво решение срещу нестабилността и заплахата от комунистите.
Точно този опортюнизъм е характерен за всеки хибриден режим, за всеки преход от демокрация към нещо друго. Чрез взаимодействие и надхитряне между потенциален лидер и неговия антураж ерозира разделението на властите, а с това си отива и демокрацията.
Не е задължително този преход да завърши с твърда, тоталитарна диктатура или с авторитарен режим като в съвременна Русия. Възможно е меката диктатура да е устойчиво състояние, при което играта между лидер и антураж продължава безсрочно. Лидерът поглежда в огледалото и вижда в него много лица. Или пък едно и също.
А лицето е убедено и има основания да мисли, че то дърпа конците.
Идеология
Меката диктатура има като цяло демократична идеология. Тя намигва на фашизма, но се крепи на избори и манипулация на общественото мнение. Защо да забраняваш изборите, ако можеш да контролираш резултата им? Защо да не се съобразяваш с народната воля, когато ти казваш на народа какво да воли чрез медии, партии, движения и т.н.?
Пример: хората смятат (с основание), че в управлението е имало и има несправедливости. Властта фокусира недоволството върху приватизацията от преди 20 години. Това е удобно, защото отговорни за този период са други.
Нахъсват се медиите, започва лов на приватизатори. Идва Кристалната нощ и стъклата на офисите им са изпочупени. Може да гледате на това като на демократичен народен гняв. Може да гледате на него и като на преход към диктатура, защото става дума за извънсъдебни, политически методи за разправа с опонентите.
В този смисъл меката диктатура няма нужда от автократична или тоталитарна идеология. Тя може да се реализира и с ресурса на демокрацията в нейната "корумпирана" по Аристотел форма – охлокрацията или властта на тълпата.
Играта тук е по-сложна и се крепи на съюзничество между демократични и антидемократични елементи. Създават се коалиции с не-точно-демократи, които обаче "като цяло" и "все пак" са демократични. Границата при този синтез – който може да е "консервативен", "патриотичен", "австрийски" или "унгарски" – е много тънка.
Наклонът е хлъзгав, като между "нормално" демократичното и "ненормалното" непрекъснато се случват приплъзвания. Затова помагат и някои стандартни демократични самозаблуди от рода на следните:
– Чуждестранните фашисти са по-опасни от родните фашисти.
– Приемливо е враговете на нацията да бъдат обозначавани (със звезда или като чуждестранен агент), стига да не им се ограничават правата по друг начин.
– Приемливо е опонентите да са очерняни всякак, стига да не им се взема собствеността.
– Приемливо е да им се вземе собствеността, стига да не се вкарват в затвора или лагери.
– Приемливо е да се вкарат в лагери, стига да не се убиват.
– Приемливо е да се убиват, стига държавата и народът да не носят пряка отговорност за това.
– Това у нас не може да се случи.
Власт и корупция
Другото име на меката диктатура е системно захванатата държава. Контролът над медии, независими регулатори и съдебна власт е механизмът за корумпирано овладяване на значим обществен ресурс, както в казуса КТБ.
Меката диктатура се характеризира с опитите на определени икономически кръгове да добият привилегирован, ексклузивен, почти монополен статут в държавата.
Преходът от мека към твърда диктатура се случва, когато лидерът се разправи с икономическите субекти зад себе си и напълно ги подчини. Както Путин направи това, започвайки с Ходорковски. При меката диктатура играта на политическото водачество е различна – то по-скоро е балансьор и като такъв може да се съюзи с един, за да унищожи друг.
Така или иначе, при меката диктатура все още няма пълен диктат върху икономиката и определени незаети от нея ниши може да останат както в индустрията, така и в медиите. Колкото повече те се свиват, толкова опасността от твърда диктатура нараства.
Власт и еротика
Меката диктатура е секси и се харесва от хората. Тя няма грозното лице на фашизма и се гнуси от него. Същевременно обаче тя задоволява фантазмите за силна власт и твърда ръка и затова се реализира обикновено чрез генерали или генералоподобни.
Някои от утопиите на демократите подпомагат меката диктатура. Например утопията, че обществото може да мине напълно без власт и авторитет, като се самоуправлява пряко – чрез референдуми, граждански форуми или фейсбук. На фона на такива абсурдни идеали, меката диктатура блести с ефективност.
Съпротива и алармизъм
Поради мимикрията си меката диктатура поставя трудни дилеми пред своите опоненти. Тези, които се тревожат от ясните негативни тенденции, могат да бъдат нападнати като "алармисти" и да бъдат неутрализирани с твърдения, че всичко е просто неизбежен и необходим театър, че демокрацията е точно такава игра и демагогия, че народът иска подобни мерки. Тези пък, които виждат меката диктатура като полу-демокрация, могат да бъдат обвинени, че "нормализират" фашизма, комунизма и т.н.
Така меката диктатура всъщност разбива своята опозиция.
Къде сме ние?
Какво става, когато либералните демокрации останат без демократи и либерали? Това е въпросът, който поставя съвременна Източна Европа. Този въпрос е изключително остър в Унгария и Полша, а все повече се възпалява и у нас. Разделението на властите може още и да съществува на книга, но конците на всички да се дърпат от едно място.
Съдебната власт може да е независима формално, но да намига с едно око на определени, близки до властта хора, за които непрестанно да се пишат оправдателни актове (като "обвинителния" акт за КТБ).
Меката диктатура е посоката, в която Източна Европа се е запътила. Някои почти са стигнали, други са по-предпазливи. Ние бяхме от по-предпазливите, но напоследък се затичахме, зер да не останем по-назад. А като свърши заветното председателство на Съвета на ЕС, или пък ако – не дай, Боже – вече няма какво да се председателства, можем и да хукнем да бягаме.
И дори може да подминем меката диктатура.
*Публикацията е от блога на Даниел Смилов, заглавието е на редакцията
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
3 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
От комунист капиталист не става! Крадене, мързелуване, лъготене, манкиране, лежане на чужд гръб, празнословие... Това са доказаните качества на комунягата. Той е тарикат селски хитрец, който обаче по никакъв начин не може да надскочи себе си. Круп и Форд не са наследили бизнеса си от "народната" република. А нашата "икономика" не е мръднала от соца - партийните секретари и ченгетата станаха капиталисти. Резултатите са видни. Примерът със заплатите и пенсиите в България е достатъчен. В тези условия какво друго да се пръкне освен някаква диктатура? Ние направо плачем за това.
На всеки плод му трябва време да узрее. Истинският преход започва след връщане на собствеността. Млад капитализъм - глупава демокрация. Което е зле направено, трябва да се върши два пъти.
Доста смислена трактовка, не виждам какво още може да се добави.