"Въглеродни мита" при внос в ЕС на горива, торове, стомана и други от 2023 г.

"Въглеродни мита" при внос в ЕС на горива, торове, стомана и други от 2023 г.

Европейският парламент прие в сряда резолюция, предвиждаща въвеждането от 2023 г. на своеобразни "въглеродни мита" при внос в Европейския съюз на цимент, стомана, алуминий, горива, хартия, стъкло, химикали и торове, произвеждани в държави, които имат по-слаби климатични амбиции. Механизмът за налагане на тези мита и определянето на техните цени ще са съобразени с правилата на Световната търговска организация.

От Европейския парламент изрично посочват, че трябва да се изключи използването на тези мерки за засилване на търговския протекционизъм и че целта на въвеждането им е да се предотврати изтичането на промишленост от Европа към държави с не толкова стриктно екозаконодателство, които след това да внасят продуктите си на по-конкурентни от европейските цени, заради това, че в тях не са включени разходите за закупуване на парникови квоти и инвестиции в опазването на околната среда.

Приходите от тези "въглеродни мита" ще се използват за увеличаване на подкрепата на ЕС за целите на Зеления пакт, но тепърва ще се разработва механизмът за прилагането им и конкретните тарифи.

В приетата от Европарламента резолюцията се подчертава, че повишената амбиция на ЕС по отношение на изменението на климата не трябва да води до "изместване на въглеродни емисии". Не би било в полза на глобалните усилия в областта на климата, ако производството на ЕС просто се премести в държави извън ЕС, които имат по-малко амбициозни правила за емисиите на парникови газове, посочват евродепутатите.

Според тях определянето на цена на въглеродните емисии за някои стоки, внасяни от държави извън ЕС, ако тези държави не са достатъчно амбициозни по отношение на изменението на климата, би създала равнопоставена конкуренция в цял свят. Освен това ще е стимул за промишлените отрасли както в ЕС, така и извън него, за декарбонизиране в съответствие с целите на Парижкото споразумение.

Евродепутатите подчертават, че механизмът следва да бъде съвместим със СТО и да не се използва неправомерно като инструмент за засилване на протекционизма. Поради това той трябва да бъде специално замислен така, че да отговаря на целите в областта на климата. Генерираните приходи следва да се използват като част от кошница от собствени приходи, за да се засили подкрепата за целите на Зеления пакт в рамките на бюджета на ЕС, посочва се в съобщението на Европейския парламент.

В него се допълва, че новият механизъм следва да бъде част от по-широка промишлена стратегия на ЕС и да включва целия внос на продукти и стоки, обхванати от схемата за търговия с емисии на ЕвросъюзаС. Евродепутатите добавят, че още до 2023 г. и след оценка на въздействието, тя следва да обхваща енергийния сектор и енергоемките промишлени сектори като цимент, стомана, алуминий, петролна рафинерия, хартия, стъкло, химикали и торове, които продължават да получават значителни безплатни квоти и все още представляват 94 % от промишлените емисии в ЕС.

Обвързването на ценообразуването на въглеродните емисии в рамките на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, с цената на квотите на ЕС в рамките на СТЕ, ще спомогне за борбата с изместването на въглеродни емисии, пише още в резолюцията. Но се подчертава, че новият механизъм не трябва да води до двойна защита на инсталациите на ЕС.

"Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите е чудесна възможност за съчетаване на въпросите, свързани с климата, промишлеността, заетостта, устойчивостта, суверенитета и преместването. Трябва да престанем да бъдем наивни и да налагаме една и съща цена на въглеродните емисии върху продуктите, независимо дали те са произведени в ЕС или извън него. Това ще гарантира, че най-замърсяващите сектори също участват в борбата с изменението на климата и иновациите за постигане на нулеви въглеродни емисии. Това е нашият най-добър шанс да останем под ограничението за затопляне от 1.5 °C, като същевременно насърчаваме нашите търговски партньори да бъдат също толкова амбициозни, за да имат достъп до пазара на ЕС", заяви след гласуването на резолюцията докладчикът на Европарламента Яник Жадо (Зелените, Франция).

До края на юни 2021 г. Еврокомисията трябва да представи законодателно предложение за механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, като част от Европейския зелен пакт. Тогава се очаква и предложение за това как да се включат генерираните приходи за финансиране на част от бюджета на ЕС.

ЕП отдавна е на мнение, че ЕС трябва да има по-амбициозно климатично законодателство и поиска европейската цел за намаляването на парниковите газове до 2030 г. да се повиши на 60 процента. Приетата от ЕК междинна цел в постигането на пълен климатичен неутралитет на европейската икономика до 2050 г. е свиване на въглеродните емисии с 55 на сто до 2030 г.

Споделяне

Още от Greenpool