"Вълчи пакт" от 1 трлн. долара в подкрепа на еврото

"Вълчи пакт" от 1 трлн. долара в подкрепа на еврото

Финансовите министри на страните от ЕС одобриха извънреден пакет от мерки на стойност 750 млрд. евро (1 трилион долара), който трябва да попречи на кризата в Гърция да дестабилизира останалите страни в еврозоната.

Приетият в понеделник сутринта пакет произведе ефекта "Шок и ужас" върху пазарите, които чакаха развръзка седмици наред, и поне в краткосрочен план, еврото и борсите ще се радват на добри дни.

Приетият тригодишен план предвижда ЕК да осигури 60 млрд. евро, докато 16-те страни от еврозоната обещават 440 млрд. евро. Отделно от това МВФ ще осигури допълнително до 250 млрд. евро.

Това е най-мащабният опит на ЕС и Еврогрупата да предотвратят разпространението на гръцката криза и да попречат на пазарите да атакуват държави с изтънял бюджет като Португалия, Испания и Ирландия. Той ще включва заеми и гаранции.

Повишение на борсите и еврото

Борсовите пазари по цял свят реагираха с повишение. В Германия водещият индекс ДАКС нарасна с повече от 4 процента, по сходен начин се развиха нещата и по другите европейски борси. Така борсовите пазари ще могат да намалят загубите си от миналата седмица. Сред най-печелившите са банковите акции, които имат най-голяма полза от спасителния пакет.

Еврото също възстанови позиции и отново надскочи 1.30 долара, след като в края на миналата седмица бе спаднало до 1.26. "Това показва, че ние можем да защитим еврото, колкото и да ни струва", коментира по този повод еврокомисарят икономическите и монетарните въпроси Оли Рен.

"Вълчи пакт"

Шведският финансов министър Андерс Борг определи приетото споразумение като "вълчи пакт" за противодействие на атаките срещу еврото на валутните пазари.

Преди началото на продължилото 11 часа заседание на министрите, той заяви, че поведението на финансовите пазари е като на "глутница вълци", които, ако не бъдат спрени, ще разкъсат по-слабите държави.

"Идеята е, че това може да бъде "вълчи пакт", че сега създаваме пакт, който е достатъчно силен, за да успокои пазарите и да създаде условия да се върнем към нормално състояние по отношение на пазарите на облигации", обясни Борг.

Финансовите министри на Испания и Германия заявиха, че страните от еврозоната ще ускорят усилията си, за да решат финансовите си проблеми.

Испанският министър на икономиката и финансите Елена Салгадо Мендес съобщи, че съгласно плана ЕК ще отдели 60 млрд. евро за бързо реагиране при опасност, а страните от еврозоната ще осигурят чрез двустранни гаранции подкрепа в размер на 440 млрд. евро.

Салгадо Мендес съобщи също, че първият транш от международната помощ за Гърция ще бъде преведен до 19 май.

В неделя УС на МВФ одобри заем от 30 млрд. евро за Гърция, като част от спасителния пакет от 110 млрд. евро за затъналата в дългове държава.

ЕЦБ ще изкупува държавни дългове

Междувременно Европейската централна банка обяви, че ще закупи частни и държавни дългове от еврозоната заради кризата в Гърция. Предстои да се определи техният размер. ЕЦБ също така обяви, че ще извърши операции за по-дългосрочно рефинансиране за три и шест месеца.

Европейското законодателство забранява на ЕЦБ да купува директно дългове от правителства, така както направиха централните банки на САЩ и Великобритания, за да противодействат на финансовата криза. Тя обаче може да заобиколи забраната, като закупи от банки дългове втора ръка. Миналата година ЕЦБ обяви програма за закупуване на обезпечени облигации, но сега за първи път обявява намерение да закупи и държавни дългове.

Възстановяването на световната икономика е неравномерно, но "се потвърди", а операциите по изкупуването на облигации на европейски държави вече започнаха, обяви по-късно в понеделник президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише.

Лидерите на еврозоната се задействаха след масирания срив на световните борси и еврото миналата седмица, което породи страхове, че дълговата криза може да засегне други затънали държави като Испания и Португалия. Стигна се дотам, че американският президент Барак Обама дискутира кризата по телефона с германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози.

Политиците се притесниха, че световната икономика може да бъде разклатена отново, както стана след банкрута на американската инвестиционна банка "Лемън Брадърс" през 2008 г. и че има риск банките отново да спрат да кредитират бизнеса, акциите да потънат, а започналото икономическо възстановяване да бъде убито.

Освен това се подновиха прогнозите, че по-слаби страни членки на еврозоната като Гърция могат да бъдат изтласкани извън единната европейска валута.

Купуват време, но какво пречи да се трупат нови дългове

Анализатори коментират, че към момента се премахват опасенията, че правителствата няма да имат средства за плащат дълговете си. Други обаче отбелязват, че има дългосрочен риск дълговете на страните с бюджетни "грехове" да се прехвърлят към по-отговорни правителства. Те изтъкват, че няма строги правила, които да попречат на ново нарастване на дълговете.

"(Приетият пакет от мерки) купува време. Не знаем дали ще е достатъчно. Те се опитват да създадат впечатление, че все още са единни. Те си откупиха глътка въздух, но това е всичко", коментира икономистът Сонг Сенг Уун от "CIMB-GK Research" в Сингапур.

Това може би просто отлага неизбежното, добавя той, визирайки най-лошия сценарий за еврото.

Джереми Батстоун-Кар от "Charles Stanley" изтъква, че основният проблем няма да бъде решен, ако правителствата не спрат да трупат толкова големи дългове. Последното нещо, което правиш, за да помогнеш на пияния, е да му дадеш още едно питие, посочва той.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обеща по-строги правила по отношение на разходите на страните членки. "Нуждаем се от по-силна координация, координация на икономическата политика", заяви той. Въпросът ще бъде дискутиран другата седмица от финансовите министри на ЕС.

Надеждите са, че огромната сума накрая ще накара спекулантите да спрат да залагат на колапс на еврото, което те правеха независимо от политическите декларации, че гръцката криза може да бъде овладяна.

Пазарите продължиха да атакуват еврото и гръцките правителствени облигации, дори след като лидерите на ЕС обявиха, че проблемите на Гърция са нещо изолирано – комбинация от лош мениджмънт, свободно харчене и статистически измами – неща, които не се отнасят до останалите страни членки.

Треската на пазарите продължи, включително и заради спада в четвъртък на индекса Дау Джоунс с почти 1 000 пункта.

Накрая дори и скептичната досега Германия осъзна, че Европа трябва да покаже някакви пари, тъй като финансовите удари върху гръцкия дълг заплашиха реално Португалия и Испания.

Последните две обещаха да предприемат допълнителни мерки за икономии през 2010 и 2011 г.

Финансовите министри обявиха, че мерките се приемат заради изключителните обстоятелства, пред които е изправена общността. Механизмът ще действа дотогава, докато има нужда да защитава финансовата стабилност.

САЩ подновяват антикризисна програма за Европа

Междувременно Управлението на федералния резерв на САЩ стартира програма за изпращане на щатски долари в Европа, за да се предотврати задълбочаване на финансовата криза на Стария континент заради гръцката криза. Така се подновява програма, въведена през 2008 г., когато се разрази световната финансова криза. Тя предвижда САЩ да прехвърлят долари в Европа през чуждестранни централни банки, които на свой ред ще заемат тези пари на нуждаещи се от финансиране с долари частни банки в техните страни. Други централни банки, сред които тези на Канада, Великобритания, Швейцария и Европейската централна банка, също обявиха, че ще се включат в усилията за стабилизиране на еврозоната. Японската централна банка също ще обмисли подобни действия в близко бъдеще.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа