Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Валутният борд е единственият приложим вариант за интеграцията на България в Еврозоната

0 коментара

Какъв трябва да бъде паричният режим в България до влизането в Еврозоната? - Този въпрос стана актуален през седмицата и поводът за това беше едно интервю на лидера на Българската социалистическа партия (БСП) Сергей Станишев. В него той заявява, че валутният борд ще бъде запазен поне до приемането на България в Европейския съюз, но не става ясно какво ще се случи след това. Позицията на БСП относно въпросите в икономиката става все по-важна предвид факта, че тя засега води в социологическите проучвания и е вероятно да участва в управлението на държавата след предстоящите избори за Народно събрание.

Въвеждането на валутния борд безспорно е една от най-успешните реформи, които бяха предприети от българските правителства през последните няколко години. Той създаде условия за постигане на икономически растеж и реално нарастване на доходите на хората, като осигури стабилност и предсказуемост на средата за правене на бизнес.

Наличието на стабилни пари е едно от условията за успешно функциониране на всяка икономика и е предпоставка за устойчив растеж.

Валутният борд в България беше въведен, след като страната беше изпаднала в сериозна финансова криза вследствие на липсата на реформи и която доведе до обедняване на голяма част от населението и значително преразпределение на доходи. Инфлацията достигна трицифрени измерения, реалните работни заплати значително се понижиха, спестяванията на гражданите в левове почти изчезнаха. Това естествено допринесе за намаление на потреблението, за свиване на инвестиционната активност на фирмите и по-нататъшна декапитализация на икономиката до най-ниските нива след 1989 г.

Самото въвеждане на валутния борд се осъществи чрез приемането на нов закон за Българската народна банка, като се обособи управление "Емисионно". Той влезе в сила на 1 юли 1997 г. и оттогава се доказа, че работи успешно и действително изпълнява функцията за поддържане на вътрешна и външна стабилност на местната валута. Това се постига чрез фиксирането на българския лев към еврото (първоначално към германската марка) при неизменно отношение от 1.95583 лева за евро и твърд ангажимент от страна на паричните власти да продават евро срещу левове при този избран фиксиран курс. Освен това пасивите на борда (банкноти и монети в и депозити на търговските банки) са поне 100% покрити с активи, деноминирани в резервна валута.

Една особеност на българския вариант на валутен борд е наличието на депозит на правителството в пасива на емисионното управление с цел да се осигури достатъчно валута за покриване на плащанията по външния дълг. Това, както и депозитът на банково управление при емисионно, е отклонение от ортодоксалния вариант, но беше възприето, за да създаде по-голямо доверие в режима както от страна на българите, така и от чуждестранните инвеститори.

Всичко това допринесе за стабилизирането на лева и нарастване на използването му първоначално като средство за разплащане, а постепенно и за съхраняване на богатството. (По време на кризата имаше висока степен на валутна субституция - използването на лева за разплащания се сви, като за целта служиха основно щатските долари и германските марки, а в някои случаи дори имаше бартерна размяна. След 1997 г. делът на депозитите в левове започна да нараства, но все пак делът на депозитите в евро и долари се запазва висок.) В подобен случай, когато за цена на местната валута се приема не лихвеният процент, а валутният курс и когато цените се изменят паралелно с промяната в този курс, въвеждането на борда беше най-доброто възможно решение.

Какви са резултатите след 1997 година?

Разбира се, причината за значителното подобрение след 1997 г. не е само валутния борд, а и останалите реформи, които започнаха реално тогава. Те обхващат приватизация на държавни активи, либерализация на пазарите на стоки и услуги, дерегулация на някои отрасли, завършване на реституцията на земеделските земи и на градските имоти. Всичко това създаде една по-благоприятна среда за развитие и последиците за българските граждани бяха положителни.

Валутният борд намали значително валутния риск, особено спрямо еврото, създаде условия за интеграция на българските пазари с тези на Европейския съюз и насърчи външната търговия чрез намаляването на транзакционните разходи, което доведе до съществено нарастване на вноса и износа на България.

След 1997 г. инфлацията се понижи до едноцифрени стойности и даде възможност за по-добро планиране на икономическите процеси от страна на граждани и фирми. По този начин рискът за цялата икономика се понижи, което даде възможност за извършване на повече и по-продуктивни инвестиции и повиши доходите, а съответно и спестяванията. Разпределението на ресурсите в икономиката стана по-ефективно и се намали преразпределението на доходи поради инфлационните процеси.

Друга последица е налагането на строги бюджетни ограничения, предимно върху правителството. След 1997 г. се поддържат ниски бюджетни дефицити и правителствата са дисциплинирани до голяма степен по отношение на разходите си до размера на своите приходи. Като цяло бюджетните дефицити през периода действително са ниски, а в някои години се наблюдава дори бюджетен излишък.

При тази ситуация възниква казусът доколко този паричен режим е съвместим с евроинтеграцията на България и дали трябва да бъде поддържан до приемането на еврото.

Както е известно, за въвеждането на еврото е създадена процедура, според която в продължение на поне две години валутният курс между местната валута и еврото трябва да се изменя в границите от +/- 15% спрямо централен паритет. За някои страни този коридор беше свит (до +/-2.25%). Валутният борд, при който отклонението е 0%, също бе одобрен като възможен начин за поддържане на курса през тези две години, тъй като България не е единствената кандидатка с борд. Така че действащият в момента режим в страната е напълно съвместим с интеграцията на България към Еврозоната и трябва да бъде запазен до влизането в нея.

Това е и единствената приложима алтернатива, тъй като последствията от избора на други варианти са много неясни и могат да причинят силно негативни ефекти върху цялата икономика.

Възможността да се премине към плаващ валутен курс и евентуално да започне провеждане на парична политика чрез таргетиране на инфлацията би създала несигурност сред инвеститорите, които са вложили парите си при сегашните условия и при един твърд ангажимент от страна на досегашните правителства да се придържат към принципите на валутния борд. Провеждането на парична политика ще даде възможност до голяма степен за дискреционни действия на управляващите спрямо централната банка и ще понижи доверието в нея. Това ще доведе до създаване на очаквания за обезценка на лева спрямо еврото, което ще повиши очакваната инфлация и ще доведе до неизпълнение на този критерий от Маастрихт. При тези условия приемането на еврото в България ще се отложи, тъй като изпълнението на критериите от Маастрихт ще стане много по-трудно. Освен това ще се забави икономическия растеж и достигането на европейските равнища на доходи ще отнеме още повече време.

Какво може да се направи за по-бързото приемане на еврото в България?

Възможно е да се приеме официално паралелното обращение на левове и евро. Това може да стане, като се признае законово възможността да се уреждат в евро паричните отношения между граждани и фирми, от една страна, и държавата от друга. При отношенията между граждани и фирми и в момента се използват както левове, така и евро. Просто те ще бъдат оставени свободно да избират в каква валута да търгуват помежду си или да изплащат задълженията си. В крайна сметка по-добрата валута ще бъде предпочетена и вероятно това ще доведе до постепенно изместване на левовете. Така приемането на еврото ще се получи постепенно и плавно и преходът от едната валута към другата ще се случи при по-ниски разходи за икономиката и по-добра предвидимост.

Остава въпросът дали това ще бъде прието като приемливо от Европейския съюз, но е напълно възможно да се получи одобрение.

Българската икономиката преди и след въвеждането на валутния борд
Параметри (средно годишни)
1990-1997
1998-2003
Инфлация
210.1
5.65
Инфлационен данък
57.7
7
Ръст на БВП
-4.7
4.16
Ръст на инвестициите
-8.8
19.2
Бюджетен дефицит/излишък
-6.3
0.05
Дълг/БВП
168
71.2
 
1990-1996
1997-2003
Преки чуждестранни инвестиции (USD)
63.2 млн.
857.1 млн.
Преки чуждестранни инвестиции (% от БВП)
0.8
6
Източник: БНБ, НСИ и собствени изчисления
подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.