Вальо Парното за порното, почтеността и правилното цитиране на Ленин

"Всички други качества на човека нямат никакво значе­ние, ако той не е почтен", казва изпълнителният директор на “Топлофикация – София”  Валентин Димитров през декември 2002 г. пред списание “Плейбой”. Тогава той беше  уважаван стопански ръководител, желан събеседник и положителен медиен герой. В момента  е разследван за пране на пари и укриване на данъци,  абонатите на “Топлофикация” в столицата биха го разкъсали с голи ръце, ако зависеше от тях, а медиите се  надпреварват със скандални разкрития за източването на общинско-държавното дружество и баснословните банкови сметки на човека, който за броени дни се срина от пиедестала на “г-н Димитров” до позорното “Вальо парното”.

Публикуваме интервюто на популярния светски персонаж от сп. “Плейбой” с малки съкращения.

Говори се, че Топлофикация е най-големият стимулатор на раждаемостта. Спираш ра­диатора, скриваш се с жената под юргана, а още не ти се спи...

Не съм съгласен. Демог­рафският прираст у нас в момента е отрицателен. Това, че хората си спират радиаторите, е белег на нисък жизнен стандарт. Те не могат да си позволят да имат много деца. Когато един ден стандартът на живот се повиши, ако навсякъде вкъщи ти е топло, тогава ще се раждат и повече деца.

А какви са приликите и разликите между парното и порното?

Приликата е фонетична и ваши колеги журналисти често използ­ват това в материалите си. Иначе бих ка­зал, че и в двата случая има длъжници и печеливши, само че във втория не издават фактури.

Какво е нужно, за да бъде забравен социа­лизмът В "Топлофикация"?

Три неща. Първо, трябва модерен, европейски енергиен закон, който да регламентира този бизнес у нас. Второ, необходима е ефективна система на социална защита. Защото, колкото си по-богат, толкова си по-субсидиран. Държавата плаща парното на богатите! Реалната цена на един термичен мегаватчас е към 50 лв., а фикси­раната от държавата цена е 31 лв. Следователно в колкото по-голямо жилище живееш и си по-заможен, толкова по-голям дял от субсидиите получаваш. Третото е функция от първо­то - няма чужди инвестиции и дори интерес към този бранш. Тука нещата опират и до кад­рите. Бих казал, че в енергети­ката цари консерватизъм. Няма млади, пробивни хора. Преобладава схващането, че енергетиката е за енергетици. Не е така - енергетиката е за бизнесмени.

Вие лично какво променихте в службата?

Когато дойдох, реше­нията се вземаха от техничес­кото ниво. Съумях да обясня на колегите, без да подценявам работата им, че техническо­то ниво е най-ниско. Над него е бизнес-икономическото ниво. Следователно едно техничес­ко решение трябва да се пре­чупи през призмата на финан­совите потоци. Третото, най-високо ниво е управленската администрация, която трябва да вземе решение дали едно техническо решение е финансо­во изгодно и да даде заповед за реализирането му. По този модерен начин се вземат уп­равленски решения навсякъде по света.

Не  може да бъде - никой не иска да приватизира Топ­лофикация?! Убе­дете ме или ме разубедете да си купя ТЕЦ...

Да си купите ТЕЦ днес е като да си купите фабрика на 8 септември 1944 г. Кой ще иска предприятие, кое­то не работи на пазарни прин­ципи, а се крепи от оскъдни държавни субсидии. Никой не блага пари в нещо, ако няма га­ранции, че ще си ги върне и ще печели. Топлофикацията не е като фабрика за кафе или кроасани, която след година си връ­ща инвестицията. В нашия бизнес нещата се изплащат след десетилетия.

Какви са разлики­те между парно­то тук и на За­пад?

И при нас и на Запад горивото е природен газ. Машините и горелките са едни и същи - ние работим с германска техника, която ми­нава за най-добрата. Разликата е единствено в йените - там са пазарни и на фирмите не им се вменява такава социална дейност като у нас. Много голяма заблуда е да се мисли, че на Запад в един град има няколко доставчици на топлоенергия и те се конкури­рат. Всеки град си има една-единствена централна систе­ма - това е ясно на всички и никой не ги порицава, че са монополисти. Топлоцентрали­те там се изграждат с инвестиции от съответната об­щина и привлечен частен ка­питал. Преди това се прави референдум (най-често в скан­динавските страни) или по де­мократичен път решението за строеж се гласува от представители на гражданството в общината. Вземе ли се обаче решение за топлофициране на даден град, всички се съобразя­ват. Това е залегнало в евро­пейските енергийни закони -там пише, че ако една сграда е топлофицирана, ВСИЧКИ са абонати на топлофикацията. Няма изключения от рода на нашенските системи на час­тично или пълно изключване на парното. Ако някой не го устройва да си плаща за пар­но, просто си продава апарта­мента и се мести в друг ра­йон.

У нас е абсурдно, ако в сграда с 20 абонати 10 си изключат парното, останалите да очак­ват да получават същото качество отопление на същите цени. Досега няма такова тех­ническо изобретение, което да реши проблема.

Електрификация и  съветска власт е равно на комунизъм, е казал Ленин.

Топлофикация и каква власт ни трябват, за да се оп­равят нещата?

Не цитирате правилно. Ленин е казал: "Елек­трификация, плюс съветска власт, плюс американски тех­нологии плюс германска дис­циплина е равно на комуни­зъм". Това показва приоритет­ното значение на енергетика­та за всяка държава. Когато енергетиката е печеливш от­расъл, печели цялото общество, повишава се жизненият стандарт, повишава се ражда­емостта, демокрацията про­цъфтява. Защото демокрация­та не означава всеки да прави каквото си иска, без да се съо­бразява пречи ли на околните. Демокрацията има, когато всички спазват ясни и общоп­риети правила. Изобщо, де­мокрацията се прави с много пари.

Може ли парното да е лост в поли­тически интриги?

Да, може! Парното е много силно средство за въздействие в обществото. Използването му за политичес­ки интриги може да стане опасно и неконтролируемо. Засе­га обаче никой не се е опитал да ни въвлича в такива схеми.

Най-големият ви успех?

Още съм млад за цялостни равносметки. От стореното досега мисля, че проектите със Световната и Европейската банка за възста­новяване и развитие, които ще бъдат осъществени съвсем скоро, приемам и като личен успех. Всичко започна с една моя командировка в Лондон преди 6 години, когато осъщес­твих личен контакт в ЕБВР. Изпълнението на проекта ще доведе до сериозна модерниза­ция на топлопреносната мрежа в София до 3-4 г. Стой­ността на първия етап е 60 млн. евро.

Ако не беше шеф на Топлофикация, с какво щеше да се занимаваш?

От 1991 г. насам съм, така да се каже, работодател. Чувствам себе си най-полезен и се реали­зирам с най-голямо удоволст­вие в сферата на мениджмънта. Там се чувствам в свои води и положително бих се занимавал с такава дейност в някоя друга сфера.

Кои са важните неща за успеха в бизнеса и как бих­те ги степенували?

Първо, трябва да притежаваш личностни качества и амбиция да ги реализираш. След това опираме до прияте­лите и контактите, казано в положителния смисъл. Зрънце късмет също е необходимо за успеха на всяко бизнес начина­ние у нас. И накрая - но не по важност - добра законова уред­ба. Но както в любовта, така и в бизнеса човек трябва пър­во да се пробва. Това е задължително условие - и щом се пробваш, вече може да помогне и късметът.

Какво ви свързва  със спорта?

Цял  живот съм спортувал - тенис, ски, лека атлетика. Така стана и контактът ми с НЕЛВ, до­като работех като треньор по тенис в селцето Кенелбах в Австрия. Оказа се, че там е европейската централа на го­лямата фирма. Запознах се с Вицепрезидента и нещата тръгнаха. Един от основате­лите съм на фондация Българс­ки спорт през 1992 г.

Коя топлина ви е най-приятна, от какво ви става топло и приятно на душата?

 В служебен план -след всяка платена навреме сметка. Винаги се радвам, кога­то някой оценява какво даваме на хората, какво правим за тях. Иначе в личен план - дове­рието и сигурността в една връзка.

Били ли сте фен на някого или на нещо?

Да, винаги съм бил фен на красотата, точността и любовта.

Каква роля играе любовта в живо­та ви?

Деликатна и важна. Говоря за любовта в божествен и духо­вен контекст. Истинската любов е нещо, което никой не може да поръча или предвиди.

Как отпускате след тежък рабо­тен ден?

С чаша хубаво червено вино - от нашите предпочи­там избата в Свищов, евен­туално ще запаля пура - пуша само за удоволствие, след ве­черя. Не пуша цигари. Мога да почета - обичам френските неокласици - Камю, Сартър, също така Кен Киси, Джоузеф Хелър. Мога и да си пусна музи­ка, предимно класическа. Всъщност слушам всякаква музика освен чалга, но нищо не ме разтоварва така добре както Вивалди...

Какво не бихте искали хората да си мислят за вас?

Че съм суховат чиновник, чийто темперамент се изчерпва с вътрешноведомствени мероприятия и банкети. Или че съм мистър Сметка без душа и състрадание.