Вампирът се превръща в дойна крава или как приятелството започва с парите

Приливната вълна би могла да помогне на германския канцлер да преодолее спада в рейтинга си. Нещо повече, тя би могла да подобри настроението в Европейския съюз, или най-малкото в Германия, най-голямата страна-членка на Съюза.

Често пъти германците критикуваха Брюксел и го наричаха алчна пиявица, която смуче най-вече техните пари. Сега, когато са в беда, гражданите на Федералната република ненадейно откриват дойна крава в лицето на Европа. Те настояват за спешна помощ без бюрократични спънки и като че ли Брюксел наистина ще им я отпусне. Този път приятелството започва с парите.

Дали взаимните симпатии ще се окажат трайни, ще стане ясно след отлива на водите и думите. Тогава Берлин и Брюксел ще трябва да докажат, че са се поучили от катастрофата. Дори в добри времена Германия, която на моменти отново се превръща в нация от гамени, не бива да забравя за предимствата да бъде част от една голяма и силна общност и да знае, че Париж, Мадрид или Лондон ще ѝ се притекат на помощ с чували с пясък, а Брюксел - с чували с пари.

"Длъжни сме да превърнем Европа в зона на солидарността", настоява Герхард Шрьодер. Нима някой би му възразил? Да не забравяме обаче, че канцлерът не винаги се придържаше към този принцип. В споровете с Брюксел за критериите от Маастрихт или в дебата за германските вноски в касите на ЕС той не демонстрира кой знае каква солидарност. Сега Шрьодер открива европейския път. Това не е грешка, нищо че става по време на предизборната кампания. Но щом сега настоява за помощ от Брюксел, той сам ще трябва да помага при бъдещи катастрофи. Онзи, който настоява днес за щедрост, не бива утре да стиска собствената си кесия. Все пак Европа е един вид взаимнозастрахователна компания.

Нека Европа, която се стреми да стане "зона на мира, сигурността и реда", да не забравя, че може все по-често да се превръща в район на катастрофи. Наводненията и ураганите са само едната заплаха, тероризмът е другият вид. Пред лицето на тези опасности направо е чудно, защо досега Европа не е създала специални фондове. Очевидно континентът все още се смята за остров на блажените, което си е особено неразумна форма на евроцентризъм.

Ето защо впечатлява бързината, с която Брюксел реагира на предизвиканата от наводненията катастрофа. Помощите за преструктурирането на Източна Германия ще се насочат към възстановяване на засегнатите райони, на фермерите ще се отпускат премии чрез опростени процедури, ще се опростят и търговете при възлагане на държавни поръчки.

Европа върши онова, което е по силите ѝ. Грижи се и за кандидатките Чехия и Словакия. Нека обаче не забравяме, че парите, които Брюксел отпуска за пострадалите от наводненията райони, и без това бяха планирани в бюджета и предназначени за същите тези райони. Държавните и правителствени ръководители на 15-те ще трябва да гласуват допълнителни средства. Важно е в най-скоро време да се споразумеят и създадат фонд за преодоляване на последствията от катастрофи.

Дали ЕС ще съсредоточи в ръцете си повече пълномощия? Защо пък не. Водата и вятърът не признават национални граници, борбата със стихиите изисква трансгранични мерки. В дългосрочен аспект ударението трябва да падне върху превантивните действия, като се води последователна политика за опазване на околната среда. Колкото и да е опустошителна, августовската приливна вълна може да влезе в аналите на европейската история като реката на обединението.

По БТА