Ван Орден фрустрира родните политици с възможна отсрочка за “Козлодуй”

Външната комисия на Европейския парламент (ЕП) гласува “за” възможността затварянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”, предвидено за 31 декември 2006 г., да бъде отложено с осем месеца. Текстът в доклада на евродепутата Джефри ван Орден за готовността на България за членство в ЕС съдържа призив към Европейския съвет да бъде готов да разгледа “гъвкаво” датите за затварянето на двата блока, което може да включва и осеммесечно отлагане, за да се направи преценка на ситуацията.

Записано беше още, че и България, и други страни в Европа са изправени пред опасността от недостиг на енергия и нарастваща енергийна зависимост от Русия в следващите години. Членовете на комисията не приеха текста в поправката, според който "експерти на Съвета на ЕС и други уважавани независими експерти са потвърдили високата степен на сигурност на блокове ІІІ и ІV на АЕЦ Козлодуй".

Одобреният от комисията текст предизвика фрустрация сред българските политици, които цял ден се надпреварваха да обясняват какъв важен сигнал е това решение на евродепутатите, но в същото време признаха, че то едва ли ще доведе до промяна в позицията на ЕС.

На 29 ноември докладът на Ван Орден трябва да бъде обсъден и гласуван в ЕП. Ако и той одобри препоръката за осеммесечна отсрочка, топката отива в Европейската комисия (ЕК), чийто представители вече дадоха да се разбере, че няма да допуснат компромис с искането за закриване на двата реактора през декември. Ако обаче ЕК даде зелена светлина за отсрочката, решението трябва да получи благословията и на лидерите на всички страни членки на ЕС. 

Задължението на България да затвори двата блока е записано в действащия договор за присъединяване към ЕС.

Решението е важно, но граничи с невъзможното

Шефът на външната комисия в парламента Соломон Паси (НДСВ) заяви, че  решението на външната комисия на ЕК е важно, но има само символично значение и не би трябвало да създаваме свръхочаквания.

По думите му на този етап България трябва да изпълнява поетите ангажименти към ЕС и да следи внимателно какви са развитията около Литва и Словакия, които също бяха заставени да изведат предсрочно ядрени мощности.

Ако има някакво решение, но най-вероятно ще бъде общо, но не е изключено да се “изобрети” и индивидуално решение за България, каза Паси.

“До края на годината остава месец и половина и лично аз не съм оптимист, че в такива срокове могат да бъдат взети решенията по тази дълга верига – през ЕП, ЕК, Европейски съвет. Така че смятам, че това е по-скоро граничи с невъзможното”, каза в заключение бившият външен министър.

Овчаров: Рано е за фанфари, двата блока не са спасени

Рано е за фанфари, еуфорията е неуместна, заяви министърът на икономиката и енергетиката  Румен Овчаров (БСП). По думите му нищо особено не се е случило, тъй като това е просто решение на комисията в ЕП.

Несъмнено, този сигнал от ЕП е окуражителен, но двата блока не са спасени, допълни министърът.

Виждаме положителна промяна в отношението на много европейски държави към ядрената енергетика, но въпросът е дали не е прекалено късно за двата блока на “Козлодуй", коментира Овчаров.

“Голяма част от евродепутатите вече си дават сметка, че натискът на определени кръгове в ЕС за затваряне на ІІІ и ІV блок е несправедлив. А в условията на енергиен недостиг в Европа и на нарастваща зависимост от Русия е безсмислено и вредно да се затварят доказано безопасни мощности, произвеждащи изключително евтина електроенергия”, каза Овчаров, който наскоро изрази писмено безпокойството си пред ЕК, че спирането на двата блока ще доведе до недостиг на електроенергия на Балканите.

Министърът на енергетиката каза, че е под въпрос доколко е юридически възможно да се промени договорът за присъединяване и спирането на блоковете да се отложи. Овчаров заяви, че управляващите ще направят всичко възможно да постигнат такава промяна.

“Исторически провал за външната ни политика”

Според него затварянето на четирите блока е “исторически провал на външната ни политика, който изкарва на светло неумението на държавата ни да защитава ефективно националните интереси”.

Още по-неуместно ми се вижда биенето в гърдите на хора, които през тези години направиха всичко, което можаха, за да спрат и четирите блока с действието или бездействието си, добави Овчаров, цитиран от БТА. По думите му, сега точно те да си играят на спасители е най-малкото обидно.

Ангажиментът за спирането на ІІІ и ІV реактор в края на 2006 г. бе подписан от предишното правителство на НДСВ и ДПС, когато БСП беше в опозиция.

След като поеха управлението заедно с НДСВ и ДПС, обаче, представителите на БСП във властта станаха категорично против повдигането на въпроса с ІІІ и ІV реактор, за да не попречат на влизането на страната в ЕС през 2007 г.

Спираме блоковете на 31 декември заради липса на ядрено гориво

“Реакторите ще работят до 31 декември, след това ще трябва да доставим отнякъде свежо ядрено гориво, което ние все още не сме заявили”, обясни Иван Гризанов, депутат от БСП и бивш шеф в АЕЦ. Според него срокът за доставка на горивото е 3-4 месеца. “Така или иначе ние ще трябва да спрем блоковете и след като горивото бъде доставено, те ще могат отново да заработят, което ще стане през март”, допълни депутатът.

Според Гризанов броенето на осемте месеца трябва да започне от новото презареждане на реакторите, което ще стане през март. “Българските политици не направиха достатъчно за защита на блоковете”, смята Гризанов. Той изрази увереност, че ЕП ще подкрепи предложението на външната комисия, но не е убеден, че това ще направи и ЕК.

Дори ІІІ и ІV блок да спрат да работят, България ще има достатъчно електроенергия да покрива собствените си нужди. “Можем да проявим само солидарност към проблемите на другите държави от региона”, каза Гризанов.

Шефът на енергийната комисия в парламента Рамадан Аталай (ДПС) коментира, че проблемът е повече политически, а не технически. Трудностите ще дойдат при договореностите с някой европейски страни, като Австрия и Гърция, посочи Аталай. “Ние не трябва да се отказваме да се борим за интересите на България. Имаме достатъчно европейски наблюдатели, които ще се занимават с този проблем и занапред”, посочи депутатът.

“Решението на външната комисия е добър знак към България”, коментира депутатът от ДСБ Иван Иванов. Той допълни, че аргументите на Джефри ван Орден трябва да бъдат чути и от ЕК.

Евронаблюдателят Стефан Софиянски (БНС) отбеляза, че и управляващите, и опозицията са работили за това решение, но подчерта, че това все още е само решение на външната комисия и трябва да се изчака и гласуването в ЕП. Дано да мине добре гласуването, да няма сериозен дебат, все пак това е глътка въздух и дава възможност вече от позицията на член на ЕС България да търси и по-дългосрочно решение, коментира Софиянски.

Според него, ако препоръката бъде приета от ЕП, Еврокомисията ще се съобрази с нея.

ВМРО повтори, че атомната централа е напълно безопасна и годна да произвежда електроенергия на конкурентни цени в рамките на експлоатационния си срок.