Външен мониторинг за конкурсите във военното министерство

Военният министър Николай Младенов обяви във вторник, че всички търгове на Министерството на отбраната (МО) ще бъдат контролирани от външни наблюдатели, а фирмите и МО ще подписват договор за почтеност. Поредните антикорупционни инициативи на Младенов ще бъдат изготвени съвместно с "Трансперънси интернешънъл" - Великобритания и се очаква да бъдат финансирани от специален фонд към НАТО за осигуряването на прозрачност в министерствата на страните членки.

Младенов каза, че външните наблюдатели ще работят към тръжните комисии. Те няма да бъдат задължително експерти в областта на отбраната, няма да работят в МО и да се обвързани с индустрията. В същото време обаче ще познават достатъчно добре сектора и възможностите за злоупотреби.

Засега не е ясно как тези наблюдатели ще бъдат избирани, кой ще ги назначава и как ще бъдат контролирани, както и какви ще са точните им функции и правомощия. Всички тези въпроси предстои да се изяснят.

Според министъра външните наблюдатели ще са нещо като "омбудсман", към който да се обръщат фирмите, без да се опасяват, че в бъдеще могат да бъдат отрязани от доставки за армията. В отговор на въпрос министърът каза, че не знае, че "по- лесно се купува един човек, отколкото цяла комисия".

В името на прозрачността Младенов е готов да се откаже и от свои правомощия. Ще бъде ограничена възможността министърът на отбраната самостоятелно да взима решения по договори над определена стойност, като затова ще се изискват решения на Министерския съвет. Големите договори на армията и в момента се решават на правителствено ниво, а онези, за които са нужни държавни гаранции, минават и през парламента.

Фирмите – доставчици и МО ще трябва да подписват "Договор за почтеност", в който ще обещават да са прозрачни и коректни. Не стана ясно каква ще е правната стойност на този договор, но Младенов заяви, че "ако някой не иска да подписва договора, да си предлага услугите на други ведомства".

Според него не трябва да се насърчават доставчици, които не са готови да устояват "най-високите не само юридически, но и морални изисквания в работата си".

По информация от МО договорът ще съдържа права и задължения на страните, че няма да плащат, да предлагат, да изискват или да приемат подкуп, или да влизат в договорки с други конкуренти, за да получат определена поръчка.

Договорът предполагал и санкции при нарушаване на приетите правила като загуба на поръчката, поставяне на компании в черен списък и последващо тяхно лишаване от право за участие в бъдещи търгове. Подобни договори в отбраната са сключвани в Полша, Латвия и Колумбия.

В рамките на антикорупционните мерки ще бъде и въвеждането на нова длъжност в министерството - постоянен секретар на отбраната, който заедно с началника на отбраната ще носи отговорност за всички решения в министерството, за да може военната експертиза да бъде съпътствана с гражданска.

Преди ден зам.-министърът на отбраната Аню Ангелов обясни, че постоянният секретар ще бъде цивилно неполитическо лице, което ще ръководи общата и специализираната администрация с мандат от пет години.

Военният министър Николай Младенов обяви в заключение, че целта е българското министерство на отбраната да стане модел за прозрачност и дори пример за другите страни.

Към момента практиката на българското МО е по-скоро обратната. През осемте години, докато беше в "политическото портфолио" на НДСВ, през ведомството минаха редица поръчки за стотици милиони евро, но почти всички от тях бяха съпътствани от скандали за нагласени процедури и съмнения за корупция в интерес на консултанти и посредници най-често с български адрес.

По-късно в интервю за Ройтерс Николай Младенов съобщи, че министерството му води разговори с доставчици, за да прецени кои сделки могат да бъдат отложени или разсрочени. Пред агенцията той уточнява,  че много от тях не отговорят на нуждите на армията.

Предишните две правителства поръчаха 18 хеликоптера в сделка на стойност 358 милиона евро с европейската компания EADS и възложиха на италианската Finmeccanica поръчка за пет транспортни самолета на стойност 91 милиона евро, припомня Ройтерс.

Досега България е получила 11 от хеликоптерите и два от транспортните самолети. Младенов обаче казва, че министерството ще спре засега плановете за поръчка на нови кораби и изтребители заради икономическата криза.