"Външни въздействия и определени кръгове". Скопие с позитивни сигнали към България

Северна Македония ще изпрати на Венецианската комисия новоприетия закон за сдруженията и клубовете, който има за основна цел да ограничи избора на имена за българските клубове и организации в страната.

Освен това македонските управляващи започнаха обсъждането на конституционните промени, които трябва да вкарат българите в основния закон на страната.

Македонският външен министър Буяр Османи съобщи след среща с българския си колега Николай Милков в София, че Скопие ще провери дали има допуснати нарушения в закона и очаква от Венецианската комисия препоръки.

Визитата на Османи става само часове, след като се проведе лидерска среща на парламентарно представените партии в Северна Македония, на която бе обсъдебна необходимостта от политически консенсус за конституционни промени и включване на българите в преамбюла на основния закон, което е условие за реалния старт на преговорите за членство в Европейския съюз.

По-голямата част от политическите партии подкрепят конституционните промени, каза премиерът Димитър Ковачевски.

Най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ обаче все още не подкрепя промените и много трудно в сегашния парламент ще се събере изискваното две трети мнозинство за помени на конституцията.

Скопие ще иска отварянето на клуб в Благоевград

Османи каза, че Скопие ще поиска от България откриването на официален клуб на страната в Благоевград, след като регистрирана в Канада организация провокира напрежение с отварянето на клуб "Никола Вапцаров".

През последните месеци се стигна до ново напрежение между двете страни страни след посегателствата срещу новооткритите български клубове "Цар Борис III" в Охрид и "Иван Михайлов" в Битоля.

Македонските власти обявиха имената им за "спорни" и македонският парламент форсира приемането на законодателни промени, според които те не могат да имат "спорни имена".

Впоследствие частни лица откриха македонски клуб "Никола Вапцаров" в Благоевград.

Клубовете се използват активно от македонските опозиционни партии ВМРО-ДПМНЕ и "Левица", които раздухват антибългарска истерия и я насочват срещу управлението в Скопие.

"Външни влияния"

Българският външен министър Николай Милков от своя страна каза, че трябва да се върне позитивния дневен ред в двустранните отношения.

"Намираме се в период, в който и двете държави са изложени на външни въздействия от връхлитащи ни кризи", посочи Милков.

Той даде за пример сферата на енергетиката и заплахите за сигурността.

"Парадокс е да имаме една визия за развитие на региона, а в същото време да се оказва, че е налице една атмосфера, която не е позитивна в нашите отношения. Именно това се опитваме да преодолеем", добави той.

Бе отбелязан и търговският стокообмен между двете страни, който през декември се очаква да достигне безпрецедентните над 1 млрд. евро.

През 2021 г. македонският износ за България възлиза на историческия максимум от
335 млн. eвро, а вносът на български стоки и услуги достигна десетгодишен връх от
411 млн. eвро, стана ясно още по време на проведена в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) кръгла маса за насърчаване на конструктивния капитал в двете държави.

Според центъра България може да предвиди създаването на общ фонд за енергийно, инфраструктурно и иновационно развитие между двете страни на стойност 1 млрд. евро, като привлече към него и донори от други страни – членки на ЕС. България би могла съществено да увеличи официалната си помощ за Република Северна Македония и да я насочи към общи проекти на бизнеса и гражданското общество от двете страни на границата. От своя страна, властите в Скопие следва да приоритизират коридорите Изток-Запад и на развитието на граничните райони, смятат от ЦИД.

"Определени кръгове"

Османи коментира, че определени кръгове в България, които имат териториални претенции към РСМ и към идентичността на гражданите в страната.

"Македонците трябва да почувстват топлина и приятелство от страна на България по отношение на тези въпроси. Вярвайте, че тогава ще се отворят за решаване всички въпроси за двустранно сътрудничество, включително и по договора за добросъседство", каза Османи

Конституционните промени

На този фон македонският премиер Димитър Ковачевски посочи, че управляващите в страната имат стабилно мнозинство, а конституционните промени, заради които бе проведена лидерска среща с парламентарно представените партии, нямат нищо общо с исканите от опозицията предсрочни избори.

"Трябва да сме наясно, че да продължим по европейския път и да започнем отварянето на клъстерите в преговорите зависи изключително от нас и дали ще успеем да насочим целия си капацитет към успешни преговори, така че до 2030 г. да станем пълноправен член на ЕС. Въпрос на политическа визия от страна на всички политически партии е реализирането на това, което държавата си е поставила като цел. Доминиращата част от политическите партии, които бяха на срещата, са за промените в конституцията", посочи Ковачевски, цитиран от БТА.

България се съгласи да отвори вратата на Северна Македония към ЕС, но под условия.

Най-важното е българите да бъдат вкарани в македонската конституция, срещу което се обяви ВМРО-ДПМНЕ.