Външните фактори и прозрачността - сблъсък между интереси и ценности

Още по - "изчистен" е процесът на формиране на кадровия състав на армията и целия сектор за сигурност (Въоръжени сили) след Втората световна война. Такава висока степен на външно доминиране при формиране на кадровата политика и цялостната отбранителна политика и политика за сигурност не е известна в никоя друга страна от бившия Варшавски договор. Никога до тогава България не е имала такава зависимост от друга страна. Тази зависимост прониква дълбоко в строителството на сектора за сигурност, включително отбранителната индустрия, образованието и "изкоренява" българските корени, свързани с традиции и поддържане на национален капацитет за независимо развитие. Това е и една от причините в началото на прехода след 1989 г. да липсва елементарна експертиза за водене на национална отбранителна политика.

След стартиране на програмата IMET САЩ за България през 1992 г., както и на други програми на страни от НАТО, ЕС, дори в Индия и Китай се появиха възможности за "алтернативно" образование, от там алтернативно мислене и действие. Стартирането на програмата Партньорство за мир през 1994 г., процесът на срещи на МО в ЮИЕ през 1997 г. откри нови възможности за алтернативност и многообразие. Поканата за членство в НАТО и очакваното приемане в ЕС ще засилят многообразието в образованието (включително чрез развитие на българското образование, отворено за сътрудничество чрез Консорциума на военните академии и институти за изследване на сигурността и срещите на началниците на военни академии в НАТО).

Това неминуемо ще подобри кадровата политика, дискусионния характер на формиране на политиката на базата на разнообразна експертиза и при по-висока степен на прозрачност въведена от новия тип военни и цивилни ръководители със западно образование, носители на различни ценности от формираните в академиите на бившия Съветски съюз.

Практически този преход ще завърши до 2-3 години, когато на върха на пирамидата в сектора за сигурност вече ще са ръководители с коренно различно образование и култура, от тази свързана със секретността, скриваща действията им от обществото, свързана с липса на реална прозрачност, отчетност и отговорност, водеща до изолиране на гражданското общество и дори висшите граждански ръководители от конституционно определените им пълномощия.

Икономически измерения на влиянието на външните фактори върху бюджета и системата за придобиване

С изключение на ТЕРЕМ ЕАД, всички други дружества на отбранителната индустрия са създадени с основна цел износ в страните на съветското политическо влияние и чиито пазари вече са трудно достъпни или поради налагане на различни международни ограничения, или поради преориентиране на тези страни, или поради неуредени отношения в лицензионно и технологично отношение с Русия. Това създава изключително сериозна ситуация както за развитието на българската отбранителна индустрия, така и за модернизация на сектора за сигурност и в частност БА.

Повече от 10 години след прехода, в технологично и кадрово отношение основната част от българската отбранителна индустрия е зависима от Русия, няма капацитет за създаване на съвместни предприятия и други форми на офсетно сътрудничество и дълготрайно стратегическо партньорство със западни фирми. В същото време подобни структури в Полша, Чехия, Унгария и Румъния са по-напред в трансформирането си, което допълнително влошава ситуацията.

Ограниченото сътрудничество със западни фирми и практически липсата на модерно образовани специалисти (мениджъри) ограничава условията за формиране на култура на прозрачност и отчетност в сектора за сигурност. Неясният статут и бъдеще особено на ТЕРЕМ ЕАД и "Търговия и снабдяване" ЕООД създават по-скоро условия за "секретен" ведомствен подход, отколкото за прозрачно управление и трансформиране.

В същото време създаването на специфичен сектор от малки, по същество консултантски (но в смисъл не професионална консултация, а консултиране по неуредения процес на лобиране, често свързван с особено неприятни форми на корупция) частни фирми, които "регулират" партньорството със западните отбранителни компании, снижава възможностите за реализиране на национален интерес чрез процеса на модернизация на сектора за сигурност. Това е резултат от отказа за формиране на политика в тази област от страна на държавата, което пък е продиктувано от липсата на прозрачност в процеса на придобиване и крайно неудачния закон за обществените поръчки, що се отнася до военни програми за модернизация и превъоръжаване.

Практически закономерният и здрав интерес на западни компании към модернизацията и превъоръжаването на българския сектор за сигурност (независимо от ограничената му пазарна стойност), поради липса на политика и създадения сектор от посредници се преобразува от полезен инструмент в разрушителен процес за администрацията, с минимален позитивен ефект върху модернизация на сектора за сигурност. Това има и допълнителен негативен ефект, компрометирайки процеса, обявен за "спасителен" за сектора за сигурност и отбранителната индустрия, а от там и за други сектори на индустрията, образованието, науката и технологиите.

Илюзорното, почиващо на митове модернизиране с руски технологии, също при силно ограничена прозрачност, непредсказуемост и лош мениджмънт при посредничество на друга група малки частни фирми (често както горните, възникнали с неясен капитал от прехода и свързани по неясен начин с тях), прави процеса още по-негативен като краен резултат.

Дерегулиране чрез прозрачност, а не регулиране със секретност е важно условие за обръщане на тенденциите. В противен случай "заложените бомби" могат да създадат проблеми далеч в бъдещето и в области звън сектора за сигурност. Случаят с ТЕРЕМ ЕАД е показателен в това отношение.

Роля на консултантите и международните изследвания

Една от основните форми на създаване на условия за повече прозрачност с използване на външни фактори е привличането на консултанти и провеждането на изследвания на състоянието, хода на процесите, опциите за бъдещо развитие. Най-важните условия за успех на този тип проекти е ясна политическа поддръжка на провеждането им и воля да се приложат препоръките от тях, активно българско участие (по възможност водещо българско участие), прозрачност на процеса, отчетност и контрол от високо политическо ниво. Когато става въпрос за трансформиране на сектора за сигурност ползването на консултанти е начин да се види ситуацията "отвън", да се формират алтернативи, но решението си остава национално и в съответствие с процедурите за вземане на национални решения - т.е. прозрачно, с участие на гражданите, с ясна отговорност.

Роля на частните военни фирми (PMC - private military company)

В контекста на горния въпрос за консултантите и международните изследвания е и опцията за използване на частни военни фирми - чужди и наши в подпомагане на процеса на трансформация. Винаги наемането на чужд консултант само по себе си е добра възможност, но проблемът с частните фирми е този на прозрачността и отговорността. В особената ситуация на България, когато чуждата частна фирма неправилно се асоциира с правителството на съответната страна и се смесват политически и бизнес - отношения, резултатът може да е свързан със сериозен ущърб на практиката за прозрачност, отчетност, отговорност, базирана на сериозен граждански контрол. Отново - ролята на такива частни консултанти би била ефективна, ако са част от ясен български проект, с достатъчно ясни отговорности на българските "играчи", особено що се отнася до прозрачността и отговорността. Изпълнението на проектите чрез български фирми или институции (академични и неправителствени) освен всичко друго ще повиши и националния капацитет в тази област.

Тези пробелми поставят особено остро въпроса за специален режим на регистриране на лобистки и консултантски бизнес в областта на сигурността, засилване на ролята на национални институции като БАН в тази област, приемане на специално антикорупционно законодателство в областта на правителствените доставки, особено за сектора за сигурност. Пропускането на тези стъпки сега, когато е стартирал по същество процес на превъоръжаване за няколко милиарда лева, в следващите 5-7 години може да нанесе сериозни поражения не само на сектора за сигурност, но на развитието на страната като цяло.