Външните сили ще се опарят в сирийския пожар

През 30-те години Испанската гражданска война привлече външни сили, като нацистка Германия подкрепяше националистите, Съветският съюз подкрепяше републиканците, а чуждестранни идеалисти се стекоха в страната да се бият в някой от двата лагера. Подобна война чрез посредници се води в Сирия днес - както руските, така и американските ВВС бомбардират цели в страната, а чуждестранни бойци се стичат в Сирия.

Видоизменянето на гражданска война във "война чрез посредници" между външни сили почти неизменно е трагично и опасно развитие. В Сирия тя направи войната по-дълга, по-кървава, по-опасна за останалия свят и по-трудна за приключване. След четири години една конвенционална война можеше вече да се е изчерпала, давайки на сирийците някаква възможност да възстановят живота и страната си. След като външни сили наливат масло в огъня на конфликта обаче, е ясно, че само някакво международно уреждане може да даде надежда за слагане край на конфликта.

За съжаление изглежда все още сме във фазата на ескалацията, като външни сили увеличават усилията си на бойното поле, надявайки се било на победа за своя лагер или да увеличат влиянието си в евентуални мирни преговори. Иран, Русия и милицията Хизбула са се намесили на страната на режима на президента Башар Асад. САЩ, Саудитска Арабия, страните от Залива, Турция, Франция и Великобритания подкрепят опозиционните сили.

Междувременно чуждестранни джихадисти продължават да отиват в Сирия да се бият на страната на "Ислямска държава".

Войните чрез посредници са пагубни за страните, на чиято земя се водят. Те обаче могат да са много опасни и за силите, които подхранват конфликта. Най-очевидният риск е, че една война, която първоначално се води чрез посредници, може да прерасне в пряк конфликт. Страните, които подкрепяха противоположните лагери в Испания през 30-те години, воюваха пряко помежду си през 40-те. Рискът сирийският конфликт да доведе до пряк сблъсък между иранците и саудитците или дори между руснаците и американците не може да се пренебрегне - особено когато съперничещи си военновъздушни сили действат в близост една до друга.

Опасностите от войната чрез посредници обаче отиват отвъд риска от пряк конфликт. Пламъците на войната са трудни за овладяване, след като бъдат нарочно разпалени. Пакистан и САЩ например водиха война чрез посредници срещу Съветския съюз в Афганистан през 80-те години, но впоследствие тежко пострадаха от "ответния удар" на ислямистките екстремисти, които бяха подкрепяли в страната.

Не е трудно да се види как сирийският конфликт може да породи подобен ответен удар за някои от замесените в конфликта държави. Правителството на Саудитска Арабия очевидно е застрашено от някои от радикалните ислямистки групировки, които насърчава и подкрепя в Сирия. Русия също рискува да разбуни мюсюлманското си население и да бъде по-дълбоко въвлечена в друга война, още докато конфликтът в Украйна продължава.

Въпреки тези рискове външните сили продължават да се месят в сирийския конфликт, опасявайки се, че тяхната сигурност и статут ще отслабнат, ако допуснат други страни или вероизповедания да поемат инициативата.

Най-очевидният пример е борбата между силите на сунитите и шиитите. Режимът на Асад е подкрепян от държавите с шиитско мнозинство, преди всичко Иран и Ирак. Силите срещу Асад са подкрепяни от сунитските държави: Саудитска Арабия, страните от Залива и Турция. Допълнителен пласт върху този спор между регионални сили е борбата между САЩ и Русия, като Русия подкрепя Асад, а САЩ продължават да настояват той да напусне властта. Борбата Русия-САЩ отчасти е за влияние в Близкия изток. Тя обаче има и по-широки геополитически и идеологически елементи. Русия и Западът вече водят война чрез посредници за бъдещето на Украйна. Те имат разногласия и по по-широката концепция да се подкрепя "смяна на режима" при наличие на недемократични или потиснически управления.

"Ислямска държава" също добавя допълнителен пласт на усложнение. На теория заплахата от радикалните джихадисти може да обедини всички външни сили. На практика западните сили обвиняват Русия, че до голяма степен пренебрегва ИД и вместо това удря борещите се срещу режима на Асад по-умерени групи, някои от които получават западна подкрепа.

Подобен, макар и не толкова видим спор се води между САЩ и Турция. Американците приветстваха готовността на Турция да се включи във въздушните удари срещу ИД, но с ужас установиха, че турците са по-склонни да нападат кюрдските милиции, които са сред малкото ефикасни и неджихадистки сили, борещи се срещу Асад.

Всички намесили се в Сирия нации до голяма степен са мотивирани от страх. Саудитците се страхуват от възхода на Иран, а иранците се страхуват, че съюзеното с тях правителство в Сирия ще бъде заменено с поредните враждебни към тях сунити. Руският президент Владимир Путин, изправен пред свиваща се икономика и безизходица в Украйна, иска да осуети бъдещи спонсорирани от Запада "смени на режими". САЩ се чувстват длъжни да реагират, за да не бъде администрацията на Обама отново обвинена, че приема спад в могъществото на САЩ - възприятие, което може да се сбъдне.

Всички тези държави се страхуват, че слабостта им ще бъде изложена на показ или увеличена, ако се сметне, че тяхната страна "губи" в Сирия. Всички те изглеждат неспособни да действат въз основа на взаимния си интерес да сложат край на един конфликт, който застрашава всички тях. Докато не решат да си сътрудничат, неволите на сирийския народ ще продължат.

По БТА