Външно министерство е надвишило политическата квота за посланици

Външно министерство е надвишило разрешените по закон политически назначения за посланици и генерални консули. Това става ясно от справка на МВнР, предоставена на Меdiapool по Закона за достъп до информацията.

В момента 23-ма души извън дипломатическата служба заемат такива постове. От Външно министерство не посочват конкретно какъв процент представляват те от всички назначения. Сред тях са бивши съветници на експремиера Бойко Борисов, министър от тройната коалиция, депутати и други.

Законът за дипломатическата служба е регламентирал 20-процентна политическа квота. Макар да е едно от най-коментираните решения на всеки нов външен министър, който по традиция започва мандата си със заявка да я ограничи, спазването ѝ е пожелателно и няма предвидени санкции.

В момента България има 82 посолства, постоянни представителства и дипломатически бюра, както и 15 генерални консулства и консулска канцелария. Така 23-те политически назначения представляват над 23 процента или квотата леко е надвишена.

Квотата се "оправдава" с това, че не винаги дипломатическата служба разполага с най-добре подготвените кадри за определени задачи, но на практика често се използва за "награда" на заслужили партитийци от съответното правителство, за отърваване от "неудобни" или задоволяване на амбиции на близки до властта.

Външният министър Кристиан Вигенин (БСП) подготви законови промени, които намаляват политическата квота на 10%, но все още не се знае дали и кога това ще бъде одобрено от Народното събрание. Вигенин успокои, че дори тази идея да не бъде възприета, сегашният таван от 20 процента не е задължителен, а по-скоро ограничителен. Ако намаляването на квотата мине, Вигенин каза, че ограничаването ѝ ще стане след тригодишен преходен период.

Любопитна подробност е кои назначения МВнР третира като "политически". Според информацията, предоставена на Mediapool, сегашното ръководство на министерството признава за едно единствено политическо назначение на сегашното правителство – това на бившия депутат от БСП Младен Червеняков в Черна гора.

Вицепремиер, зам.-министър, депутат....

Според преценката на МВнР, в политическата квота влиза посланикът в Баку Мая Христова, която бе зам.-министър на икономиката и енергетиката и шеф на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Назначението ѝ в Азербайджан може да се обясни с газовите сделки между двете държави.

Бившият министър на еврофондовете в правителството на тройната коалиция Меглена Плугчиева е посланик в Швейцария, а бившите съветници на експремиера Бойко Борисов – Светослав Спасов и Ангел Чолаков са съответно постоянен представител при Службата на ООН, Виена и посланик във Франция.

В квотата влизат назначенията на бившите депутати от ГЕРБ Красимир Минчев - за посланик в Украйна и Михаил Николовски – за посланик в Тунис, както и това на бившата областна управителка на Ямбол и функционер на ГЕРБ Таня Димитрова в Загреб.

Посланикът във Ватикана Кирил Топалов също е назначение извън дипломатическата служба. До неговата кандидатура се стигна след конфуз, тъй като Ватикана отхвърли първото предложение на София - Кирил Маричков - младши.

Посланикът в Хага е бившият началник на Генералния щаб на армията и шеф на кабинета на президента Георги Първанов – Никола Колев.

Ръководството на МВнР третира като политическо и назначението на дългогодишния посланик в няколко ключови европейски столици Стефан Тафров, който сега отново ръководи Постоянното представителство на България към ООН в Ню Йорк. Той бе зам.-външен министър в правителството на Иван Костов.

В квотата влизат и Боби Бобев в Прищина, посланикът ни в Белград Ангел Димитров, които са заемали и други постове в дипломацията преди сегашните си назначения.

За политически назначения се смятат и тези на Боряна Симеонова в Рабат, която преди това дълги години е била шеф на правителствения протокол, Петър Андонов в Сеул и на Николай Янков в Афганистан, който е полковник от резерва.

Част от политическата квота са и генералният консул в Дубай – Ангел Калинов, генералният консул в Лос Анджелис – Марин Димитров, в Мюнхен – Антоанета Байчева, в Санкт Петербург - Петя Несторова, в Солун - Васил Вълчев, в Чикаго - Симеон Стоилов и в Шанхай - Ирина Белева.