Въпреки инфлацията Централната банка на Турция реши да не повишава лихвите

Централната банка на Турция реши във вторник да не повишава основния си лихвен процент въпреки скока на инфлацията в страната. Решението засили съмненията на специалистите, че независимостта на банката е силно подкопана след преизбирането на президента Реджеп Тайип Ердоган.

Той се противопоставя на високите лихвени проценти. Високите лихвени проценти обаче могат да помогнат за овладяване на инфлацията и за стабилизиране на валутата.

Централната банка обяви, че е решила да не повишава едноседмичната лихва по рефинансиране, която е в размер на 17,75 процента, въпреки очакванията за увеличаване с поне един процентен пункт, информира Асошиейтед прес.

Това предизвика силен спад на турската лира на финансовите пазари – до 4,91 лири за долар при 4,7605 лири за долар преди решението. Валутата загуби над една пета от стойността си спрямо долара от началото на годината.

Днешното заседание на комитета за монетарна политика на централната банка на Турция бе свикано след като инфлацията през юни надхвърли 15 процента на годишна база, засилвайки безпокойството на наблюдателите, които сочат задушаване на турската икономика.

Това бе първото заседание на централната банка след президентските и парламентарни избори на 24 юни, спечелени от президента Реджеп Тайип Ердоган, който бе преизбран за мандат със значително подсилени пълномощия благодарение на констиуционни промени.

След победата си на изборите Ердоган предизвика безпокойството на пазарите, поверявайки ключовото министерство на финансите на своя зет - 40-годишния бивш министър на енергетиката Берат Албайрак.

Въпреки че турската икономика регистрира растеж за 2017 г., който може да събуди завист у много страни /+7,4 процента/, тя показва редица признаци на прегряване с инфлация през юни от 15,39 процента на годишна база - рекорд от 2003 г. насам, и непрестанно обезценяване на турската лира.

На фона на тази ситуация икономистите подкрепят идеята, че е необходимо да се повишат лихвените проценти на централната банка.

Но Ердоган, който сам се определя като "враг на лихвените проценти", препоръчва точно обратното и вече има повече от всякога свобода да налага своите немного праволинейни възгледи за икономиката, отбелязва Франс прес.

В действителност преди две седмици Турция официално премина от парламентарна система към президентско управление, което прави Ердоган единствен притежател на изпълнителната власт. Този преход доведе до отпадане на длъжността на премиера.

Турският президент си предостави след това с указ пълномощието да назначава управителя на централната банка, давайки сигнал по този начин за волята си да контролира икономическите лостове.

За да се опита да успокои пазарите и чуждите инвеститори, които повече от всякога се съмняват в независимостта на централната банка, Албайрак увеличава успокоителните си изявления.

След като разговаря в понеделник с експерти, той посочи в Туитър, че ще организира редовни срещи с икономисти.

Цитиран от турските медии, Албайрак заяви в неделя, че няма намерение "да се конфронтира с пазарите".

Правителството не продължи миналата седмица извънредното положение, което бе въведено след опита за преврат от юли 2016 г. и за чиято отмяна настояваха пазарите.

Въпреки враждебното отношение на Ердоган към лихвените проценти, много икономисти очакваха централната банка да продължи в тази посока, като прогнозираха увеличение между 75 и 150 базисни пункта.

"Ние разчитаме на увеличение от 100 базисни пункта и, като се има предвид рязкото увеличение на инфлацията през последните два месеца, това изглежда минимума, приемлив за пазарите", посочи за АФП Джейсън Тювей от Кепитъл икономикс.

"Занапред безпокойствата за независимоста на централната банка и способността ѝ да противостои на инфлацията ще бъдат засилени", допълва Тювей. "Неизбежно би последвало силно обезценяване на турската лира и би принудило централната банка да увеличи спешно лихвите", каза той.