Въпреки натиска санкциите на ЕС срещу Русия може да се запазят трайно

Санкциите на Европейския съюз срещу Русия във връзка с кризата в Украйна са нож с две остриета: вредят на Москва, но и ощетяват някои големи европейски компании. Икономическо облекчение обаче не се очаква скоро, смятат анализатори и дипломати, тъй като разногласията в ЕС правят санкциите много трудни за отменяне.

Франция, Германия, Русия и Украйна се опитват да стартират преговори в Астана, Казахстан, за уреждане на конфликта, довел до санкциите, които удариха руската икономика, сринаха на рублата и засегнаха корпоративна Европа - включително банки, петролни, машиностроителни и хранително-вкусови гиганти.

Правилата на ЕС усложняват всеки евентуален опит за модифициране на санкциите, наложени миналата година заради сепаратисткото насилие в Източна Украйна и анексирането на Крим от Русия. Единодушно решение на всички 28 страни членки е необходимо за промяна на санкциите, а анализаторите твърдят, че такова единодушие не съществува.

Главните санкции на ЕС, които удариха руските банки и петролни компании и забраниха износа на оръжие и стоки с двойно предназначение, са в сила до края на юли. Първо преразглеждане на някои от тях може да има през март.

"Не налагаме каквито и да било санкции като самоцел", каза пред репортери говорителят на германския канцлер Ангела Меркел Щефен Зайберт. "Санкциите са отговор на конкретни ситуации, предизвикани от руска страна и на конкретни ситуации в Източна Украйна".

Според Жолт Дарваш от мозъчния тръст "Брьогел" в Брюксел Франция и Италия са едни от тези, които са по-склонни да бъдат вдигнати санкциите, докато Полша, Великобритания и балтийските страни искат ЕС да остане твърд.

Не е сигурно дали преговорите в Астана на 15 януари ще се състоят. Президентът на Франция Франсоа Оланд бе заявил пред радио "Франс ентер", че ще участва в преговорите в Астана само ако може да бъде постигнат напредък към смекчаване на напрежението, но все пак изрази оптимизъм, че това е възможно.

"Санкциите трябва да бъдат отменени, ако има напредък. Ако няма напредък, санкциите ще останат", каза той, добавяйки същевременно, че руският му колега Владимир Путин "разбира се, не признава, че изпитва трудности. Но той наистина изпитва трудности".

Както и някои европейски корпоративни гиганти. Оланд трябваше да се срещне с Патрик Пуян, новия изпълнителен директор на френския петролен гигант "Тотал", отчасти и за да обсъди санкциите на ЕС. Самият Пуян се съгласи с мнението на предшественика си, който загина през октомври при самолетна катастрофа в Русия, като заяви, че санкциите са "несправедливи и непродуктивни".

Освен напрежението в части от Източна Украйна, които са под контрола на проруските екстремисти, дипломати от три делегации в ЕС заявиха, като настояха за анонимност, че анексирането на Крим миналата година от Русия прави невъзможно бързото смекчаване на санкциите срещу Москва.

"Няма как да приемем ситуацията в Крим като свършен факт", каза дипломат от една от северните страни членки, добавяйки, че не се предприемат никакви действия за облекчаване на натиска върху Москва.

Според Пол Айвън, политически анализатор в Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел, ответната реакция на Русия е задълбочила икономическите проблеми на Европа. Москва наложи едногодишна забрана за вноса на цяла гама от храни, произвеждани от страни в ЕС, удряйки еднакво литовските производители на мляко, италианските производители на сирене и белгийските прозиводители на ябълки. Според европейската статистическа служба Евростат Русия "поглъща" 10 процента от целия износ на селскостопанска продукция и храни на съюза.

Но като цяло, последиците се свеждат до по-малко от 1 процент от БВП във всички страни от ЕС, каза Айвън. "Няма сериозни причини за промяна на политиката", заяви той. "Боевете в Украйна продължават, има и съобщения за още руска военна техника. Няма реално подобрение. Тази политика ще продължи, докато ситуацията на място там не се подобри".

По БТА