Въпреки растящия държавен дълг данъците засега без промяна

Въпреки растящия държавен дълг, на този етап правителството няма да мисли за повишаване на данъците, но за целта е нужно да се вземат мерки за намаляването на бюджетния дефицит. Това стана ясно от думите на финансовия министър Владислав Горанов по време на десетата годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от в. "Капитал" във вторник. Горанов също като премиера Бойко Борисов има очаквания икономическият растеж през 2016 г. да е по-висок от заложения 2.1 на сто, което ще е провокирана от нарасналото вътрешно потребление, износът и ефекта от усвояването на еврофондовете. Основно предизвикателство пред финансовата система обаче ще е прегледът на качеството на активите и стрес тестовете на банките, където се очакват проблеми.

"Ако няма никаква последователна политика за постепенното намаляване на държавния дълг, темата ще премине във въпроса за данъчната система – дали тя може да издържи висок дълг и дефицит в бюджета", коментира финансовият министър Владислав Горанов. Той обясни още, че ако през следващите няколко години дефицитът бъде сведен до 0, няма да се налага да нараства дълговото бреме. "Най-грешното ще е да тръгнем да променяме в момента данъчната система", каза Горанов.

Той посочи още, че не трябва да се допуска увеличаването на външните за фиска дефицити, като даде пример с енергетиката. "Смятам, че ако премахнем възприемането, че енергетиката е елемент на социалната система и приложим пазарни принципи, бихме могли да избегнем грешните решения, довели до дефицита в системата", коментира Горанов.

В бюджета за 2016 г. се предвижда дългът да достигне 26.6 млрд. лв. Това е около 30,1% от БВП на страната. Само за тази година се предвижда да бъде поет нов дълг от 5.3 млрд. лв. Част от средствата обаче ще се използват за рефинансиране на стари задължения. За сравнение към ноември 2015 г. държавният дълг е близо 23.27 млрд. лв.

Вътрешното търсене ще е в основите на растежа

Горанов обаче е оптимист за развитието на икономиката през тази година. "Има потенциал за по-голям растеж от планирания", каза той. Според него е реалистично ръстът на БВП да се движи между 2-3% през тази година и дори над тези нива. Бюджетът за 2016 г. е пресметнат при допускане за ръст на икономиката от 2.1 на сто. Това означава, че БВП трябва да достигне 88.28 млрд. лв. Финансовият министър обясни още, че очакванията за по-висок растеж се дължат на средствата, които идват по линия на еврофондовете.

"През миналата година се наля огромен инвестиционен ресурс, като проявление ще има и през тази година", каза Горанов, повтаряйки изразената от премиера преди това позиция, че влезлите през 2015 г. 7 млрд. лв. от еврофондовете през миналата година тепърва ще дават отражението си върху ръста на икономиката. Допълнителни средства в икономиката ще влезнат и по програмата за саниране. По нея вече са сключени 1900 договора за близо 1 млрд. лв. Така още тази година средствата ще стигнат до малките и средни фирми.

Финансовият министър разчита вътрешното потребление също да бъде сред двигателите на растежа. "Има резерви в тази част на БВП, свързана с крайното потребление", каза Горанов и допълни, че за да стане това правителството трябва да даде своя принос за създаване на усещането за стабилност и перспектива.

Председателят на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България Петър Андронов също смята, че има потенциал за растеж на БВП, тъй като икономическият цикъл е във възходяща фаза. "Виждаме, че ръстът се случва и без банковото кредитиране и чуждите инвестиции и достига близо 3%", коментира той. Според него растежът сега е по-устойчив в сравнение с годините преди кризата. "Сегашните 3% са разпределени между много сектори, които са ориентирани главно към износ. Дори компаниите казват, че не зависят от България", коментира още Андронов.

Възможни отделни проблеми при стрес тестовете на банките

През 2016 г. обаче основното предизвикателство за финансовата система ще бъде оценката на качеството на активите и стрес тестовете на банковата система. Горанов и управителят на БНБ Димитър Радев заявиха, че те само ще потвърдят стабилността на банковата система, но не отхвърлиха и вероятността от усложнения с покриването на критериите от страна на банките. "Възможни са отделни проблеми, но разполагаме с необходимата институционална и организационна уредба, за да се справим", каза гуверньорът..

Двамата обявиха още, че най-вероятно няма да се наложи да се ползва предвиденият в бюджета буфер от 2.2 млрд. лв. Средствата ще бъдат осигурени чрез поемането на нов дълг. Целта е да се осигури ресурс, ако възникнат проблеми във финансовата система заради стрес тестовете. "Ако има проблеми, трябва да бъдат решени на пазарен принцип от самите банки и в краен случай да се прибегне до фискалния буфер", коментира Радев. Той припомни, че в българското законодателство вече е транспонирана директивата за преструктуриране на банки. Така са ясни механизмите, по които ще се действа, ако възникнат проблеми.

Гуверньорът на БНБ обяви още, че до 15 февруари банките трябва да са сключили договори с консултантите, които да им съдействат при провеждането на стрес тестовете. Дотогава трябва да бъде готова и методологията, по която ще се проведе оценката на качеството на активите и стрес тестовете на банковата система. След това ще започне и същинския преглед на кредитите на банките. "Не всички кредитни портфейли ще са обект на анализа, а само тези с най-висок рисков профил", каза Радев. Резултатите от проведените стрес тестове ще бъдат ясни най-късно до началото на август.

Стрес тестовете на могат да заменят надзора

Във връзка с предстоящите стрес тестове не липсваше и критика към банковия надзор. Според председателя на Управителния съвет на Асоциацията на банките Петър Андронов, прегледът на качеството на активите не може да замени банковия надзор. "Свършваме през август или през септември. Догодина пак ли ще правим оценка на качеството на активите и по догодина пак, за да заменим дефицита на държавна администрация. Това не се прави така. Ако искаш да имаш стабилна банкова система, трябва да има перманентен, настойчив, силен уверен и подкрепен от политиците банков надзор", коментира той. Андронов подчерта още, че като цяло политиците трябва да стоят далеч от банковия надзор, освен в случаите, в които трябва да му помагат.

МВФ и Световната банка ще оценяват финансовото състояние на страната

Управителят на БНБ обяви още, че след като приключат стрес тестовете ще се проведе цялостна оценка на финансовото състояние на страната с участието на експерти от Световната банка и МВФ. Радев обясни, че страната ни няколко пъти досега е отправяла такова искане.

"Това е процедура, при която експертите на МВФ и Световната банка верифицират отделните елементи на финансовата система, от една страна като регулатори, а от друга – като компании и бизнес, които оперират в този сектор", обясни министър Горанов. Целта е да се определи обща оценка на финансовата система, която ще служи за ориентир на чуждестранните инвеститори, обясни той.