Въпреки сделката за дълга перспективите пред Атина са мрачни

Мъчително постигнатото в понеделник вечер окончателно споразумение за отпускане на Гърция на втория пакет финансова помощ, който ще ѝ позволи да избегне неконтролируем фалит в близко бъдеще, предизвиква противоречиви оценки, в които преобладава по-скоро скептицизмът.

"Споразумение, постигнато от Еврогрупата по въпроса за предоставянето на Гърция на втория пакет от помощи, е важна крачка напред не само за страната, но и за еврозоната като цяло. Целият пакет открива пред Гърция възможност да гарантира устойчив растеж и да създаде работни места", подчерта председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.

Според Барозу обявените мерки "освен това са изключили сценария за неконтролиран фалит с всички тежки икономически и социални последици, които биха могли да доведат, както уместно отбеляза гръцкият премиер, до хаос".

Барозу подчерта, че изпълнението на утвърдената програма "ще допринесе за прилагането на практика на много амбициозни структурни реформи и за подобряването на инвестиционния климат в страната".

Споразумението за втория спасителен пакет за Гърция не е окончателен обрат за еврозоната, а само един етап, който би трябвало да допринесе за възстановяване на доверието на инвеститорите, заяви представителят на частните кредитори, президентът на Института за международни финанси Чарлз Далара, цитиран от Франс прес. Според него извънредните мерки на Европейската централна банка (ЕЦБ) през последните месеци и днешното споразумение за Гърция "са посели семената за възстановяване на доверието в еврозоната".

Представителят на частните кредитори изрази надежда, че размяната на гръцки облигации ще стане на доброволен принцип, без да се налага Гърция да взима принудителни мерки. Постигнатото споразумение предвижда отписване на около 107 от общо 200 милиарда евро от суверенния дълг на Гърция, държан от частни инвеститори - невиждана досега сума при преструктуриране на държавен дълг или при дефолт.

Гръцкото министерство на финансите обяви днес, че ще представи бързо в парламента проектозакон, въвеждащ клаузи за колективни действия за неговите облигации. Такива клаузи фигурират при повечето държавни облигации и позволяват да се приеме от всички притежатели на облигации предложение, одобрено поне от предварително определен дял от кредиторите.

Самите кредитори са скептични за бъдещето на Гърция

Влиятелният германски професор по икономика и финанси Волфганг Герке изказа скептицизма си по одобрения спасителен пакет за Атина от 130 милиарда евро, отбелязвайки, че въпреки това продължава да очаква Гърция да напусне еврозоната.

"Те тръгнаха до неправилния път", каза в интервю за ДПА Герке, който е банков съветник в качеството си на ръководител на мозъчния тръст Баварски финансов център. Европейските политици бяха толкова обезпокоени за потенциалния шок, който можеха да понесат международните банки, че се съсредоточиха единствено върху варианта Гърция да остане в еврозоната. "Страхувам се обаче, че тази стъпка (Гърция да излезе от еврозоната - бел. ред.) така или иначе ще бъде направена", прогнозира професор Герке.

Той посочи, че дори при доброволното отписване на дълга по гръцките държавни облигации, които държат частни кредитори, няма гаранция, че Атина ще може да намали дълговото си бреме до близо 120 процента от брутния си вътрешен продукт до 2020 година.

Че това ще се случи изглежда не вярват и самите кредитори на Гърция. За това говори изтекъл в някои медии конфиденциален доклад на представители на тройката кредитори - ЕС, ЕЦБ и МВФ. Докладът е подготвен една седмица по-рано за министрите на финансите на страните от еврозоната и включва прогноза за динамиката на дълговия товар на Атина в перспектива.

На Гърция ще ѝ трябва нова и вероятно още по-голяма външна финансова помощ от отпусканите 130 милиарда евро за периода до 2014 година в рамките на пакета, съгласуван тази нощ от Еврогрупата, пише в електронното си издание в. "Файненшъл таймс", позовавайки се на този доклад.

В анализ от 10 страници за устойчивостта на дълга на Гърция се посочва, че дори при най-оптимистичен сценарий мерките за строги икономии, които се налагат на Атина, носят опасност от толкова дълбок икономически спад, че Гърци няма да може да излезе от дълговата яма за трите години на действие на новата спасителна програма.

В документа се признава също така, че гръцкото правителство вероятно ще изпита потребност от нова програма за подпомагане след края на втория пакет.

Според представения в доклада "базов сценарии" гръцката икономика ще спре да се свива догодина и ще се върне към растеж от 2,3 на сто през 2014 година. Дори в този случай в края на десетилетието на Гърция може да ѝ потрябват още 50 милиарда евро в допълнение към одобрените средства до края на 2014 година.

Според "песимистичния сценарии" равнището на дълга на Гърция може да се понижава по-бавно и да достигне едва 160 процента от брутния вътрешен продукт до 2020 година. В такъв случай на Атина ще ѝ трябва пакет от 245 милиарда евро, което е доста повече от сегашната помощ, която Еврогрупата одобри въз основа на изпълнение на "базовите" прогнози.

В доклада се отправя предупреждение, че два принципа в новия пакет от помощи за Гърция могат да бъдат обречени на провал, отбелязва "Файненшъл таймс". Принуждаването Гърция да прави огромни икономии може да предизвика нарастване на равнището на задлъжнялост, като сериозно отслаби икономиката, а преструктурирането на дълговете на страната може да попречи на връщането на Атина на финансовите пазари като изплаши бъдещите частни инвеститори.

В Гърция споразумението се приема със смесени чувства

В самата Гърция споразумението се посреща със смесени чувства. Опозиционните партии и синдикатите в Гърция го посрещат на нож. Тържествуването няма да трае и три дни, заяви лидерът на Коалицията на радикалната левица СИРИЗА Алексис Ципрас. Споразумението за заема не обвързва левицата и скоро народът ще възвърне суверенитета си и няма да признае такива договорености, които ни тласкат към катастрофа, каза водачът на левицата.

Ръководителката на Комунистическата партия Алека Папарига призова народа да не отъждествява контролирания фалит със спасението. Според нея постигнатото споразумение за заема е временно, тъй като всичко показва, че кризата ще се задълбочи.

Председателката на Демокрлатичния алианс Дора Бакояни коментира, че Европа, макар и със закъснение, е изпълнила дълга си и че решението на Еврогрупата за заема на Гърция е в правилната посока.

Гръцкият консервативен лидер Андонис Самарас, който е силен претендент за премиерския пост, приветства последния спасителен пакет с ЕС и МВФ, но каза, че неговите цели за намаляване на дълга могат да бъдат постигнати единствено с икономически растеж. Без възстановяване и растеж на икономиката, дори и незабавните фискални цели не могат да бъдат изпълнени, нито дългът може да бъде овладян в дългосрочен план, заяви Самарас.

Нова демокрация на Самарас, която е част от управляващата коалиция, подкрепи мерките за икономии, необходими за спасителния заем в парламента този месец. Но той е отявлен критик на жестоките орязвания на разходите, предписани от Европа, отбелязвайки, че те са довели до задълбочаване на рецесията в Гърция.

Двете водещи синдикални централи в Гърция – ГСЕЕ и АДЕДИ, обединяващи работещите в частния и държавния сектор, утре организират нов протестен митинг срещу икономическите мерки, предвидени в новия меморандум за заема.

Огромното мнозинство от анкетираните в ново социологическо изследване на ГПО (GPO), цитирано от гръцкия вестник "Етнос", заявяват, че рестриктивните мерки, включени във втория спасителен план за Гърция, са много тежки. Същевременно обаче цели 77,2 % от тях смятат, че страната трябва да остане в еврозоната "на всяка цена".

63,1 процента от участниците в анкетата се обявяват за коалиционно правителство, а почти същият процент от гражданите искат създаването на нова партия, която да изразява новите тенденции в гръцкото общество.

Седем партии биха влезли в гръцкия парламент, ако изборите бяха сега, показва изследването. Според резултатите двете най-големи партии в страната - Нова демокрация и ПАСОК, трудно биха минали заедно 32 процента, а Левицата събира 30 процента.

На първо мястото в анкетата излиза консервативната Нова демокрация с 19,4 на сто. С тези проценти обаче тя не би могла да управлява самостоятелно. След нея се нарежда социалистическата ПАСОК с 13,1 на сто, следвана от Демократичната левица с 12 на сто, Гръцката комунистическата партия с 9,5 на сто и Коалиция на радикалната левица (СИРИЗА) с 8,5 на сто. Демократичен алианс на Дора Бакояни събира 2,5 процента, а Еколози - Зелени - 1,9 процента.